Калин Донков
| Калин Донков | |
| Роден | 2 декември 1941 г. |
|---|---|
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение, очерк |
| Известни творби | „Частен случай“ (1979, 1984) |
| Награди | „Владимир Башев“ (1970)[1] „Златен ланец“ (2000)[2] Яворова награда (2013)[3][4] „Пеньо Пенев“ (2014)[5] „Димчо Дебелянов“ (2021) |
| Уебсайт | |
Калин Георгиев Донков е български поет и публицист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 2 декември 1941 г. в Беглеж, израства в Плевен. Завършва гимназия в Плевен (1960) и журналистика в Софийския държавен университет (1966). Работи в Националната телевизия (1966 – 1969) и Националното радио (1970), както и в много периодични издания, сред които в. „Антени“ (1971 – 1980), сп. „Септември“ (където е отговорен секретар през 1981 – 1990 г.), в. „Континент“, сп. „Европа 2001“, в. „Епоха“, сп. „Български воин“. Има своя колонка във в. „Сега“[6]. Интерес сред читателите намират неговите поредици „Частен случай“, „Ранни мемоари“, „Нерви и утехи“. Поезията му е преведена на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др. Проза – на руски и чешки. По стиховете му са създадени песни, по някои прозаични творби – филми и пиеси.[7] „Душа“ – Първа награда на „Мелодия на годината“, 1980 г. Музика и аранжимент „Диана Експрес“, текст Калин Донков
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Лирика
- „Априлски хълмове“ (1970)
- „Внезапна възраст“ (1974)
- „Риза за ближния“ (1977, 1981)
- „Неизбежен човек“ (1982)
- „Животът е последен“ (1986)
- „Очевидец на съдбата“ (1986)
- „Незабрава“ (1986)
- „Пази се от сърцето“ (1986)
- „Събуди ме вчера“ (1999)
- „Ето я нощта“ (2013)
- Проза
- „Частен случай“ (1979, 1984)
- „Ранни мемоари“ (1980, 1985)
- „Тъгувайте в почивен ден“ (1982)
- „Сърца в неизбежна отбрана“ (1993)
- „Нерви и утехи“ (1999)
- „Разговори от изпуснатия влак“ (2005)
Пиеси[редактиране | редактиране на кода]
- „Предпоследно сбогом“ (1984)
- „Обичан до смърт“ (1986)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Мемориален кабинет на „Владимир Башев“ – История и настоящ Статут на наградата, Национален литературен музей, Литературни кабинети
- ↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
- ↑ „Чирпан: Калин Донков стана лауреат на деветатата Яворова награда“, stzagora.net, 15 януари 2013.
- ↑ „Калин Донков получи Яворовата награда за литература“, в. „24 часа“, 14 януари 2013.
- ↑ „Калин Донков с наградата „Пеньо Пенев“, lira.bg, 27.03.2014.
- ↑ Статии на Калин Донков във в. „Сега“
- ↑ Мария Тодорова, „Донков, Калин Георгиев“. – Речник по нова българска литература, София: Хемус, 1994, с.116.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Калин Донков в Своден каталог НАБИС
- Калин Донков в
Internet Movie Database - Стихове на Калин Донков, сп. „Пламък“, бр. 1&2, 2002
- Калин Донков, „Пази се от сърцето“, стихосбирка
- „Поетът Калин Донков: Асфалтът е черният хайвер на властта“, интервю на Ива Йолова, в. „Преса“, 1 ноември 2012 г.
- Анжела Димчева, „Почерк от вкаменени викове. Калин Донков – материя от граничности“ Архив на оригинала от 2016-08-15 в Wayback Machine., Liter club FAIR
- Никола Иванов, „Създавам свойте песни вървешком“. – „Литературен свят“, бр. 71, март 2015
- Колонка на Калин Донков във вестник „Сега“
|
