Калища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за стружкото село. За положкото вижте Калище (община Врабчище). За селото в България вижте Калище.

Калища
Калишта
— село —
Манастирът „Успение Богородично“
Манастирът „Успение Богородично“
41.1453° с. ш. 20.6486° и. д.
Калища
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областДримкол
Надм. височина675 m
Население1178 души (2002)
Пощенски код6333
Калища в Общомедия

Калища (произнасяно в региона Калишча, на македонска литературна норма: Калишта; на албански: Kalishta) е село в Северна Македония, в община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на четири километра южно от Струга, на брега на Охридското езеро в югозападния край на Стружкото поле, в най-южните склонове на планината Ябланица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Жени от Калища в 1909 година

В XIX век Калища е смесено българо-албанско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Килища (Kilischta) е посочено като село с 34 домакинства, като жителите му са 70 мюсюлмани и 20 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Калища има 8 българи християни и 220 жители арнаути мохамедани.[2] Кънчов пише

Докторъ Мюлеръ, който е пѫтувалъ по тия мѣста прѣзъ 1837—38 год., свидѣтелствува, че село Фердово (Фъргово) имало смѣсено население отъ арнаути и славѣни, и село Калище било чисто славѣнско. Сега Фъргово е чисто арнаутско село, а въ Калище има само 1 останала българска кѫща.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калища е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с 39 къщи.[4]

В землището на селото, на брега на Охридското езеро функционира православен девически манастирРождество Богородично“. Край манастира е средновековната скална църква „Свети Атанасий“. За манастира Калишча дава сведения в пътеписите си Васил Кънчов, посетил този край през през 90-те години на XIX век.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1178 жители.[6]

Селската църква посветена на Свети Никола Летен
Националност Всичко
северномакедонци 95
албанци 1079
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 1
бошняци 0
други 2

Църквата в селото е „Свети Никола“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калища
  • Коста Танев, български възрожденец, участник в църковната борба, успял да изгони гърците от Калищкия манастир[8]
  • Ресул Шабани (р. 1944), албански поет и писател от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104 – 105.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 89.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 469 – 470.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007 
  7. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
  8. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.