Камен Донев
| Камен Донев | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1994 г. |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Камен Донев в Общомедия | |
Камен Иванчев Донев е български актьор, режисьор, драматург и хореограф. Известен е с авторските си моноспектакли „Възгледите на един учител за народното творчество“, „Възгледите на един учител за всеобщата просвета“, „Възгледите на един учител за силата на словото“ и „За сватбите“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в гр. Русе през 1971 г.[1] Завършва специалност „Актьорско майсторство“ в НАТФИЗ през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.[1][2]
От 1994 до 2009 г. е актьор в Театъра на Българската армия в София.[1]
През 2000 и 2001 г. участва в българското телевизионно предаване „Улицата“ на режисьора Теди Москов.
Изиграл е над 40 роли в театъра и киното и е написал повече от 30 драматургични творби. Реализирал е авторски постановки и хореография. Има участия в български и международни театрални фестивали.[2]
През ноември 2006 г. е публикуван сборникът му „Всичко дотук – текстове за театър, кино и телевизия“, съдържащ текстове от дългогодишното му творчество.[2]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Режисьорски дебют с телевизионните адаптации на Шекспировите пиеси: „Сън в лятна нощ“ и „Венецианският търговец“ (2000) и „Укротяване на опърничавата“ – специална награда на филмовия фестивал в Слънчев бряг.
- Номинация за мъжка роля на САБ 2001 за участието в „Аркадия“ – НТ „Иван Вазов“ и „Бая си на бълхите“ – Театър „Българска армия“.
- Награда „Максим 2002“ за ролята на Зарко – „Бая си на бълхите“ от Боян Папазов – Театър „Българска армия“.
- Награда „Максим 2004“ за ролите във „Фантасмагории“, реж. Стефан Москов и „Огнено лице“, реж. Н.Ламбрев
- „Икар 2006“ за главна мъжка роля за „Братя Карамазови“ по Ф.М.Достоевски – ДТ Пловдив
- „Максим 2006“ за главна мъжка роля за „Трамвай „Желание“ от Т.Уилямс
- Номинация за мъжка роля на САБ 2007 за ролята на Хелмер в спектакъла „Куклен дом“ от Х. Ибсен, реж. Стоян Радев – Театър „Българска армия“
- Награда „Иван Димов“ за ролята на Хелмер в спектакъла „Куклен дом“ от Х. Ибсен, реж. Стоян Радев
- Комедиен хит на сезона 2008
- награда на публиката за авторския спектакъл на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество“
- Международен фестивал „Друмеви театрални празници“ – Шумен 2008
- награда за мъжка роля на Камен Донев за ролята му във „Възгледите на един учител за народното творчество“
- Международен театрален фестивал „BGMOT“ 2008 – Габрово
- награда за мъжка роля на Камен Донев за ролята му във „Възгледите на един учител за народното творчество“
- Национален фестивал на малките театрални форми – Враца 2008
- трета награда за мъжка роля на Камен Донев за ролята му във „Възгледите на един учител за народното творчество“
- Наградата за най-музикален и пеещ актьор на Камен Донев за ролята му във „Възгледите на един учител за народното творчество“
- „Балкански театрални европортрети“ – Благоевград 2008
- награда за мъжка роля на Камен Донев за ролята му във „Възгледите на един учител за народното творчество“
- награда на публиката за авторския спектакъл на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество“
- Международен театрален фестивал „Золотой Витязь“ – Москва
- бронзов „Витязь“ за авторския спектакъл на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество“
- Награда „Ледената маска“ за моноспектакъла му „Възгледите на един учител за народното творчество“, определена за постановка на 2009 година от Русенски театър „Сава Огнянов“
- Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за водеща мъжка роля“: за (Семьон Семьонович Подсекалников) в „Животът е прекрасен“ от Николай Ердман, реж. Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“ 2013.
Житейски възгледи[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че е творил в чужбина, в работата си Камен Донев се чувства най-добре в България и не вижда смисъл „да весели чужди хора“. Казва, че има много работа, а „който работи е щастлив, създава нещо, чувства се потребен“. Определя се като „весел човек [...], но това не означава, че съм доволен“.[3]
Смята че простотията, мързелът, завистта и чалгата убиват вдъхновението в България, а мехлемът срещу тях е „влизаш в библиотеката и четеш“.[3] Според Камен иронията е най-висшето чувство на интелектуално удовлетворение.[4]
Камен се въодушевява от високите скорости и е страстен почитател на картинга. Обича също електронните игри.[3]
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) - мюзикъл
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Засукан свят (2019) - Ангелачко
- Уют (2019) Авторски филм на Камен Донев.
- Камера! Завеса! (2002-2003) - асистента Константин Дживджанов „Косьо“ в 3 серии (I, II, III)
- Най-важните неща (2-сер. тв, 2001) – Зефир
- Гори, гори, огънче (1994), 4 серии – Йоско „Вагнера“, синът на кмета
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Камен Донев // Театър „Българска армия“. Архивиран от оригинала на 2008-02-20. Посетен на 26 октомври 2007.
- ↑ а б в Актьорът Камен Донев представи тази вечер своята първа книга // actualno.com, 26 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 2008-02-13. Посетен на 26 октомври 2007.
- ↑ а б в Камен Донев: „На България са нужни потребни хора“ // Kazanlak.Com, 13 април 2006. Посетен на 26 октомври 2007.
- ↑ Мирослава Тодорова. Камен Донев: Нуждаем се от обективност и добронамереност // Литературен вестник, 2 октомври 2001. Посетен на 26 октомври 2007.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Инженер Донев – Момиче с балон, момче с кофа във Vbox7
- Камен Донев – Капитал 15 Архив на оригинала от 2016-11-09 в Wayback Machine.
- Камен Донев – от диска за Ретро Радио, YouTube
- Камен Донев – Конкретно с проф. Донев!
|
