Кар (римски император)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Кар.
| Марк Аврелий Кар | |
| 48-и император на Римската империя | |
 Антониниан с изображение на Кар | |
| Управление | 282 – 283 г. |
|---|---|
| Наследил | Проб |
| Наследник | Карин |
| Лични данни | |
| Роден | около 222 г.
|
| Починал | 283 г.
|
| Пълно име | Цезар Марк Аврелий Кар Август (като император) |
| Семейство | |
| Потомци | Карин Нумериан |
| Марк Аврелий Кар в Общомедия | |
Марк Аврелий Кар (на латински: Marcus Aurelius Carus) е римски император в периода 282 – 283 г.
Традиционно често е считан за илириец, но най-вероятно всъщност произхожда от Нарбона, Галия. Получава образованието си в Рим. Преди да стане преториански префект на Проб, Кар прави кариера в Сената и армията. Много вероятно е участието му в заговор за убийството на император Проб, когото наследява почти веднага (края на 282 г.).
Скоро след възкачването си Кар обявява своите синове Карин и Нумериан за цезари и младши съимператори.[1][2] Той води победни сражения с квади и сармати по Дунав и през 283 г. продължава започнатия от предшественика му поход на изток срещу Персия. Авторитарен и енергичен ръководител, по всичко личи стремежа му да върви по пътя на императорите възстановители – Аврелиан и Проб. Зает с неотложните военни ангажименти, Кар управлява без да посети Рим, където изпраща като представител своя син и съимператор Карин.
Действията на римската армия срещу сасанидските перси на изток са много успешни. Персийската държава е временно отслабена от междуособици и атаки на степни народи, което улеснява римското нападение. Кар се изтъква като отмъстител за предишните нахлувания на персите в територията на Римската империя. При успешното настъпление на войските му в Месопотамия той приема почетната титла „Persicus Maximus“ („Персийски, най-велики“). По време на победната битка пред Ктезифон, императорът е убит от светкавица в лагера си (юли/август 283 г.)[1]; според друга версия става жертва на заговор или заболяване.
В Рим Сенатът гласува обожествяване на починалия император. След възкачването на Диоклециан и признаването му от Сената през 285 г., Кар и синовете му Карин и Нумериан са обявени за узурпатори и получават damnatio memoriae (лат. „проклятие на спомена“).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Аврелий Виктор, Epitome de Caesaribus, посетен на 7 септември 2013
- ↑ а б Евтропий, Breviarium ab urbe condita, посетен на 7 септември 2013
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Зонара, Compendium of History extract: Zonaras: Alexander Severus to Diocletian: 222 – 284 Архив на оригинала от 2008-05-21 в Wayback Machine.
- Historia Augusta, Life of Carus, Carinus and Numerian
- Leadbetter, William, „Carus (282 – 283 A.D.)“, DIR
- Carus Архив на оригинала от 2012-11-30 в Wayback Machine. livius.org
- Кар Архив на оригинала от 2012-06-15 в Wayback Machine.
| Римски императори | ||
| Проб (276 – 282) |
Кар (282 – 283) |
Нумериан (283 – 284) Карин (283 – 285) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
| |||||