Карлос Алберто Парейра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Карлос Алберто.

Карлос Алберто Перейра
Лична информация
Роден
Карлос Алберто Гомеш Перейра
27 февруари 1943 г. (81 г.)
Треньор
1967 – 1968
1968
1968 – 1975
1970
1975 – 1978
1978 – 1983
1983 – 1984
1984 – 1985
1985 – 1988
1988 – 1990
1990 – 1991
1991 – 1994
1994 – 1995
1995 – 1996
1996 – 1997
1997 – 1998
1998
1999 – 2000
2000 – 2001
2001 – 2002
2002 – 2003
2003 – 2006
2007 – 2010
2009
Сан-Кристовао
Асанте Катоко
Гана
Бразилия (помощник)
Флуминензе
Кувейт Кувейт
Бразилия
Флуминензе
ОАЕ
Саудитска Арабия Саудитска Арабия
ОАЕ
Бразилия
Валенсия
Фенербахче
Сао Пауло
МетроСтарс
Саудитска Арабия Саудитска Арабия
Флуминензе
Атлетико Минейро
Интернасионал
Коринтианс
Бразилия
ЮАР
Флуминензе
Карлос Алберто Парейра в Общомедия

Карлос Алберто Гомеш Перейра (на португалски: Carlos Alberto Gomes Parreira) е бразилски футболен треньор. Той е единственият треньор, водил шест различни отбора на световно първенство.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва да се занимава с треньорство на едва 24 години. Година по-късно заминава за Гана, първоначално бидейки треньор на Асанте Катоко, а след това и национален селекционер на Гана. С „черните звезди“ достига до финал за Купата на африканските нации през 1970. През същата година е и помощник-треньор в щаба на бразилския национален отбор по време на Световното първенство през 1970 г.

През 1975 година се завръща в Бразилия и в продължение на три години води местния Флуминензе.

От 1978 г. поема националния отбор на Кувейт, с който са свързани първите му по-сериозни успехи. През 1980 отборът на емирството печели историческа Купа на Азия, а две години по-късно успява за пръв и за сега единствен път, да се класира на Световно първенство.

Постиженията му не остават незабелязани, и година след участието на Световното първенство през 1982 поема родната Бразилия. Със „Селесао“ достига финал за Копа Америка през 1983, но губи от Уругвай. От 1985 до 1986 е треньор на Флуминензе.

През периода 1985 – 1988 е мениджър на националния отбор на Обединените арабски емирства. От 1988 до 1990 води Саудитска Арабия, а през 1990 – 1991 – отново Обединените арабски емирства.

През 1991 година се завръща на треньорския пост на Бразилия, с чийто тим става световен шампион през 1994 г.

Последват престои за по един сезон във Валенсия, Фенербахче, Сао Пауло и МетроСтарс.

За световното първенство през 1998 се завръща като треньор на Саудитска Арабия.

Между 1998 и 2003 е начело на отборите на Флуминензе, Атлетико Минейро, Интернасионал и Коринтианс.

През 2003 г. става селекционер на „Селесао“ за трети път в кариерата си. Печели Копа Америка през 2004. На световното първенство през 2006 отпада на 1/4-финал след поражение от Франция.

През 2007 поема ЮАР. През 2010 участва на световно първенство, но ръководеният от него отбор отпада в груповата фаза.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

Флуминензе

Фенербахче

Коринтианс

Национални[редактиране | редактиране на кода]

Кувейт Кувейт

Бразилия

Саудитска Арабия Саудитска Арабия

  • Носител на Купата на Азия (1): 1988