Клементина Бурбон-Орлеанска
| Клементина Бурбон-Орлеанска Clémentine d'Orléans | |
| княгиня-майка на княз Фердинанд | |
 Клементина Бурбон-Орлеанска, 1888 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 16 февруари 1907 г.
|
| Погребана | Кобург, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква |
| Семейство | |
| Род | Орлеански дом |
| Баща | Луи-Филип |
| Майка | Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии |
| Братя/сестри | Луиза Бурбон-Орлеанска |
| Съпруг | Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (21 април 1843) |
| Деца | Фердинанд Филип фон Саксония-Кобург и Гота Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота Клотилда от Саксония-Кобург и Гота Фердинанд I |
| Клементина Бурбон-Орлеанска в Общомедия | |
Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (Мари-Клементина-Леополдина-Каролина-Клотилда, херцогиня Саксонска, родена принцеса д'Орлеан) е майката на българския княз, а по-късно цар Фердинанд I. Тя вплита в себе си двете последни династии на френския трон – Бурбоните и Орлеаните. Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал – Луи-Филип, наричан „Краля гражданин“, защото свободно се е движел сред простолюдието. Тя от малка е запозната с тънкостите на дипломацията и дворцовия живот.
Умира през 1907 година във Виена, Австрия и е погребана е в гр. Кобург, Германия.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Клементина се омъжва за Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота-Кохари, от когото има пет деца:
- Филип (1844 – 1921), женен за Луиза, дъщеря на белгийския крал Леополд II.
- Аугуст (1845 – 1907), женен за Леополдина, дъщеря на бразилския император Педру II.
- Клотилд (1846 – 1927), омъжена за Йозеф-Карл, принц на Унгария
- Амалия (1848 – 1894), омъжена за Максимилиан-Емануил, херцог на Бавария
- Фердинанд I (1861 – 1948)
Клементина и България[редактиране | редактиране на кода]
Като майка на цар Фердинанд Клементина оказва силно положително влияние в политическия живот на България и в нейното развитие. Тя е една от основните дарители на основания в 1885 г. български Червен кръст наред с царица Елеонора. Княгиня Клементина е била много богата и щедър дарител. Построила е със собствени средства много обществени сгради в България, като училището за слепи, Клементинската болница (дн. V градска болница в София) и много други. На 4 януари 1888 година Фердинанд провъзгласява майка си за шеф на 9-и пехотен пловдивски полк.
Свита[редактиране | редактиране на кода]
- Ана Александрова Дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено
- Мария Петрова-Чомакова
- Султана Р. Петрова
- Мара Белчева
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На княгиня Клементина е наречена улица в квартал „Красно село“ в София (Карта).
|
