Коилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коилово
Ковилово/Kovilovo
Изглед от селото
Изглед от селото
44.1008° с. ш. 22.6067° и. д.
Коилово
Страна Сърбия
ОкръгБорски окръг
ОбщинаНеготин
Надм. височина143 m
Население411 души (2011)
Пощенски код19318
Телефонен код019
МПС кодBO
Коилово в Общомедия

Коилово[1][2] (на сръбски: Ковилово или Kovilovo, старо име на сръбски: Koјилово) е село в Сърбия, община Неготин. В 2011 година селото има 411 жители. Селото е разположено на 18 км от общинския център Неготин. Селото се дели на Долни и Горни край.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото има предимно влашко население.[3] От 1878 до 1919 година е в територията на България. През 1910 година селото е център на Ракитнишката селска община, която се е състояла от селата Ракитинца, Коилово, Делейна и Косово, част от Видинска околия на Видинското окръжие. През 1887 година в селото е изградена църквата „Свети Илия“. В същата година стенописите в храма са изписани от Евгений Попкузманов.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1910 година, НСИ, архив на оригинала от 2 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131202234435/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1910_1912%2FSNM_23_1910_1912_P%2A.pdf&from=1&to=73&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1910_1912%2FSNM_23_1910_1912_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 16 февруари 2021 
  2. Електронна библиотека на НСИ, Видинско окръжие, архив на оригинала от 2 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131202234439/http://statlib.nsi.bg:8181/Fullt/extpages/SNM_23_1887_1887/SNM_23_1887_1887_P00010.pdf, посетен на 24 ноември 2013 
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 214.
  4. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.