Константин Леонтиев
 |
| Константин Леонтиев Константин Леонтиев | |
| руски философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 ноември 1891 г. (стар стил)
Троице-Сергиева лавра, Сергиев Посад, Русия |
| Погребан | Сергиев Посад, Русия |
| Религия | православие |
| Учил в | Императорски Московски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XIX век |
| Школа | Консерватизъм |
| Повлиян | Николай Данилевски Аполон Григориев |
| Повлиял | Николай Бердяев Василий Розанов |
| Константин Леонтиев в Общомедия | |
Константин Николаевич Леонтиев (на руски: Константин Николаевич Леонтьев) е руски философ, дипломат, писател, публицист, литературен критик и лекар.[1]
Консервативната му политическа философия се противопоставя на егалитарното и утилитарно влияние на Запада, разлагащо традиционния ред.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Леонтиев е роден на 25 януари (13 януари стар стил) 1831 година в имението на баща си в Кудиново, Калужка губерния, където прекарва детството си. След като завършва медицина в Москва, е военен лекар по време на Кримската война (1853 – 1856). През 1861 година се жени за дъщерята на гръцки търговец от Феодосия.
Постъпва в Азиатския департамент на Министерството на външните работи и от 1863 до 1873 година е в Османската империя на дипломатически длъжности – на Крит, в Одрин, Тулча, Янина, Зица и Солун, където е консул от 1871 до 1872 година.[1] Той е активен противник на създаването на самостоятелна Българска православна църква. Но критикува предаването по Санстефанския договор на Северна Добруджа на Румъния и на Нишко на Сърбия.[2]
Излиза в оставка и повече от година е на Света гора. Връща се в Русия и живее в своето село.[1]
През 1880 година Константин Леонтиев работи за кратко като помощник-редактор във вестник „Варшавски дневник“, а през следващата година постъпва на служба в цензурата в Москва. През 1885 – 1886 година публикува основното си произведение – сборника с есета „Изтокът, Русия и славянството“ („Восток, Россия и славянство“), в която излага песимистичните си възгледи за обществото.[1]. Подобно на Николай Данилевски и Фьодор Достоевски той не приема западното консуматорско и материалистично общество, разглеждайки традиционния „византизъм“ като противоотрова срещу либерализирането на руското общество. Леонтиев е сравняван със западните философи Фридрих Ницше и Освалд Шпенглер.
През 1887 година Леонтиев тайно се подстригва за монах в Оптинския манастир. Умира на 24 ноември (12 ноември стар стил) 1891 година.[1].
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Подлипки, роман (1861)
- В своем краю: Роман в 2 ч. / [Соч.] К. Н. Леонтьева. Санкт-Петербург: тип. А. А. Краевского, 1864, 177 с.
- Исповедь мужа (Ай-Бурун), повесть (1867)
- „Грамотность и народность“, статья (1868)
- „О всемирной любви (по поводу речи Ф. М. Достоевского на Пушкинском празднике)“, статья (1880)
- Воспоминания загорского грека Одиссея Полихрониадеса, роман (1876 – 1882)
- Византизм и славянство (1875)
- Из жизни христиан в Турции. В 3-х т. М., 1876
- Православный немец: Оптин. иеромонах отец Климент (Зедергольм). Варшава: В. Истомин, 1880, 76 с.
- Как надо понимать сближение с народом? / К. Н. Леонтьев. Москва: тип. Е. И. Погодиной, 1881, 29 с.
- Восток, Россия и Славянство. В 2-х т. М., 1885 – 1886. Том 1. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 2. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine.
- „Записки отшельника“, статья (1887)
- Письмо студенту (1888)
- … Национальная политика, как орудие всемирной революции: [Письма к О. И. Фудель] / К. Леонтьев. Москва: типо-лит. т-ва И. Н. Кушнерев и К°, 1889, 48 с.
- О романах графа Толстого. Анализ, стиль и веяние.: Писано в Оптиной пустыни в 1890 г.. М.: тип. В. М. Саблина, 1911, 152 с. (оригинал: „Русский вестник“, 1890, № 6 – 8)
- Письмо к свящ. Иосифу Фуделю от 19 января – 1 февраля 1891 г.
- Мое обращение и жизнь на св. Афонской горе, автобиографическая статья (впервые опубликовано в 1900)
- О Владимире Соловьеве и эстетике жизни: (По двум письмам). М.: Творч. мысль, 1912, 40 с.
- … Отшельничество, монастырь и мир: Их сущность и взаимная связь: (Четыре письма с Афона) / К. Н. Леонтьев. Сергиев Посад: Религиозно-философ. б-ка, 1913
- Собраніе сочиненій К. Леонтьева. М.: Изданіе В. М. Саблина, 1912 – 1913. Том 1. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 2. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 3. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 4. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 5. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 6. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 7. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 8. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 9. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine.
- Страницы воспоминаний Константина Леонтьева, СПб.: Парфенон, 1922
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д История Генконсульства России в Салониках // Генконсульство России в Салониках. Посетен на 27 януари 2015.
- ↑ Константин Леонтиев, Территориальные отношения, „Русский мир“, СПб., 1878, № 9.
| Н. Д. Мокеев | → | солунски руски консул (1871 – 1872) |
→ | Николай Якубовски |
|
