Копа Судамерикана
| Копа Судамерикана |
|---|
 Копа Судамерикана 2023
|
| Основана |
| 2002 |
| Участници от |
| КОНМЕБОЛ и КОНКАКАФ |
| Отбори |
| 47 |
| Квалификация за |
| Рекопа Судамерикана |
| Настоящ шампион (2023) |
 ЛДУ Кито (2-ра титла)
|
| Рекордьор по титли |
 Бока Хуниорс Индепендиенте Атлетико Паранаенсе Индепендиенте дел Вале (2)
|
| Официален сайт |
| www.conmebol.com |
Копа Судамерикана, известен и като Копа Нисан Судамерикана (на испански: Copa Sudamericana) е вторият по сила клубен турнир по футбол в Южна Америка. От 2005 г. в него взимат участие и отбори от КОНКАКАФ. Провежда се всяка година в периода септември – декември. За разлика от европейските Шампионска лига и Купа на УЕФА, в Копа Судамерикана участват и отбори, които участват и в най-силния южноамерикански турнир Копа Либертадорес. Победителите от двата турнира играят два мача за суперкупата на Южна Америка, Рекопа Судамерикана.
История[редактиране | редактиране на кода]
След прекратяването на турнирите Копа КОНМЕБОЛ, Копа Мерконорте и Копа Меркосур е заплануван турнир за отбори от Северна и Южна Америка, който трябва да се казва Копа Панамерикана. Вместо това обаче през 2002 г. е основан турнир само за отбори от Южна Америка – Копа Судамерикана, който от 2003 г. носи и името на основния си спонсор – Нисан.
Също през 2003 г. започват участието си и бразилските отбори, които пропускат първото издание на турнира, защото програмата на турнира нарушава ритъма на провеждане на мачовете в бразилското първенство.
От 2005 г. покани за участие получават и три отбора от зона КОНКАКАФ – това са два мексикански отбора, както и завършилият на второ място в Купата на шампионите.
Регламент[редактиране | редактиране на кода]
Южноамериканските футболни асоциации получават правото да изпратят определен брой отбори, зависещ от силата на съответната лига. Всака асоциация сама определя начина, по който отборите печелят право на участие – директна покана; първите отбори в класирането на първия полусезон; отборите с най-предно класиране, некласирали се за Копа Либертадорес; след специален квалификационен турнир и т.н. Възможна е и комбинация от няколко от гореспоменатите критерии.
Самият турнир се състои от директни елиминации в два мача, като важи правилото за гол на чужд терен, а при равен резултат от двете срещи не се играят продължения, а направо се изпълняват дузпи. В първия кръг на надпреварата жребият е дирижиран – един срещу друг играят отбори от една и съща държава, когато съответната държава има повече участници (в случая на Аржентина и Бразилия). Отборите от държави с по два, три или четири участника играят срещу отбори от държави съответно с четири, три и два участника (отбори от Чили срещу отбори от Боливия, Венецуела срещу Еквадор, Колумбия срещу Перу, Парагвай срещу Уругвай). От следващия кръг се включват действащият шампион и отборите от КОНКАКАФ.
През 2007 г. за полуфиналите се класират колумбийския Мийонариос, мексиканския Клуб Америка и аржентинските Арсенал Саранди и Ривър Плейт. За да не се стигне до финал между два отбора от една и съща държава, КОНМЕБОЛ събира двата аржентински отбора в една полуфинална двойка.
Финали[редактиране | редактиране на кода]
Победители[редактиране | редактиране на кода]
- До 2016 г.
По клубове[редактиране | редактиране на кода]
| Клуб | Победител | Финалист | Години победител | Години финалист |
|---|---|---|---|---|
| Бока Хуниорс |
2 | 0 | 2004, 2005 | — |
| Сан Лоренцо |
1 | 0 | 2002 | — |
 Сиенсиано |
1 | 0 | 2003 | — |
 Пачука |
1 | 0 | 2006 | — |
| Арсенал де Саранди |
1 | 0 | 2007 | — |
| Интернасионал |
1 | 0 | 2008 | — |
| ЛДУ (Кито) |
1 | 0 | 2009 | 2011 |
| Индепендиенте |
1 | 0 | 2010 | — |
 Универсидад де Чили |
1 | 0 | 2011 | — |
 Санта Фе |
1 | 0 | 2015 | — |
| Шапекоензе |
1 | 0 | 2016 | — |
| Ривър Плейт |
1 | 1 | 2014 | 2003 |
| Атлетико Насионал |
0 | 1 | — | 2002, 2014, 2016 |
 Клуб Боливар |
0 | 1 | — | 2004 |
| УНАМ Пумас |
0 | 1 | — | 2005 |
| Коло Коло |
0 | 1 | — | 2006 |
| Клуб Америка |
0 | 1 | — | 2007 |
| Естудиантес |
0 | 1 | — | 2008 |
| Флуминенсе |
0 | 1 | — | 2009 |
| Гояш |
0 | 1 | — | 2010 |
| Тигре |
0 | 1 | — | 2012 |
| Понте Прета |
0 | 1 | — | 2013 |
| Уракан |
0 | 1 | — | 2015 |
По държави[редактиране | редактиране на кода]
| Държава | Победител | Финалист | Победители | Финалисти |
|---|---|---|---|---|
| Аржентина |
7 | 2 | Бока Хуниорс (2); Сан Лоренцо (1); Арсенал Саранди (1); Индепендиенте (1); Ривър Плейт (1) | Ривър Плейт (1); Естудиантес (1) |
| Мексико |
1 | 2 | Пачука (1) | УНАМ Пумас (1); Клуб Америка (1) |
| Бразилия |
1 | 2 | Интернасионал (1) | Флуминенсе (1); Гояш (1) |
| Чили |
1 | 0 | Универсидад де Чили (1) | — |
| Еквадор |
1 | 0 | ЛДУ (Кито) (1) | — |
| Перу |
1 | 0 | Сиенсиано (1) | — |
| Боливия |
0 | 1 | — | Клуб Боливар (1) |
| Колумбия |
0 | 1 | — | Атлетико Насионал (1) |
Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Играч | Отбор | Голове |
|---|---|---|---|
| 2002 | Родриго Астудийо Гонсало Галиндо Пиер Вебо
|
Сан Лоренцо де Алмагро Клуб Боливар Насионал Монтевидео
|
4 |
| 2003 | Герман Карти
|
Сиенсиано
|
6 |
| 2004 | Орасио Киорасо
|
Клуб Боливар
|
5 |
| 2005 | Бруно Мариони
|
УНАМ Пумас
|
7 |
| 2006 | Умберто Суасо
|
Коло Коло
|
10 |
| 2007 | Рикардо Сисилиано
|
Мийонариос
|
6 |
| 2008 | Алекс Рафаел Мескини Нилмар
|
Интернасионал Интернасионал
|
5 |
| 2009 | Клаудио Белер
|
ЛДУ (Кито)
|
8 |
| 2010 | Рафаел Моура
|
Гояш
|
8 |
| 2011 | Едуардо Варгас
|
Универсидад де Чили
|
11 |