Костас Варналис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костас Варналис
Κώστας Βάρναλης
гръцки писател
Роден
Починал
ПогребанПърво атинско гробище, Гърция

Учил вАтински университет
Зарифово училище
НаградиЛенинска награда за мир (1959)
Литература
ПсевдонимΔήμος Τανάλιας
Периодот 1905 г.
Жанровепоезия
Семейство
Подпис
Костас Варналис в Общомедия

Ко̀стас Ва̀рналис (на гръцки: Κώστας Βάρναλης) е гръцки поет, романист, публицист и общественик, роден и отрасъл в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Варналис е роден в Бургас на 26 или 27 февруари 1884 по нов стил или на 14 или 15 февруари в семейство, преселило се от Варна - фамилията им на гръцки означава Варненец. През 1902 г. емигрира и се установява в Атина. Завършва Атинския университет през 1908. Учителства в България и Гърция, а през 1919 слуша лекции по филология и естетика в Сорбоната в Париж. Изключен е поради левите си възгледи. Започва работа като журналист и преводач. Пише две книги за гръцкия поет Дионисиос Соломос, автор е на много стихосбирки и есеистики, превежда няколко класически гръцки трагедии. Автор е на сборника „Диктаторите“, който е насочен против италианците, воюващи против Гърция през Втората световна. През 1959 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство. Представител е на гръцката комунистическа литература. По-големият му брат Панайот Варналиев, инвалид от войните за национално обединение през 1912-1913 г. и 1915-1918 г., се премества от Бургас в Созопол, където живее до смъртта си на 17 септември 1940 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Костас Варналис в град Бургас

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • Восъчна пита (1905)
  • Свободен свят (1965)
  • Гневът на народа (1975)
  • Светлината, която изгаря (1922)
  • Обсадените роби (1927)

Повести[редактиране | редактиране на кода]

  • Дневникът на Пенелопа (1947)

Памфлети[редактиране | редактиране на кода]

Драми[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]