Кости

Кости
	Кости
	; Църквата „Св. св. Кирил и Методий“
	Кости Координати: 42°03′33.59″ с. ш. 27°46′43.33″ и. д. / 42.059331° с. ш. 27.778704° и. д. Кости
Общи данни
Население	168 души (15 март 2024 г.); 2,19 души/km²
Землище	76,639 km²
Надм. височина	27 m
Пощ. код	8283
Тел. код	055069
МПС код	А
ЕКАТТЕ	38947
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Царево; Марин Димов ; (ГЕРБ; 2023)
	Кости в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Кости.

Костѝ е село в Югоизточна България, община Царево, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кости се намира на около 55 km юг-югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 13 km югозападно от общинския център Царево и около 23 km изток-североизточно от град Малко Търново. Разположено е в югоизточната част на странджанския планински рид Босна, в ограничаващата рида от юг долина на река Велека, край левия (северния) бряг на реката. Надморската височина в центъра на селото е около 27 m, а преобладаващият наклон на терена е на юг.

Почвите са главно жълтоземно-подзолисти и алувиални и алувиално-ливадни.^[2]^[3] Климатът е преходно-средиземноморски с мека зима.^[2]

Общински път от Кости на северозапад прави връзка при село Българи с второкласния републикански път II-99, който на югозапад води през село Граматиково към Малко Търново, а на североизток – през село Изгрев към връзка югозападно от квартал Крайморие на град Бургас с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87).

Землището на село Кости граничи със землищата на: село Сливарово на югозапад; село Българи на запад и север; село Бродилово на север и изток. На юг землището на село Кости граничи с Република Турция.

Село Кости е в обхвата на Природен парк „Странджа“.^[4]

През Кости е минавал старият път от Малко Търново за Василикò и за Ахтопол.

Населението на село Кости, наброявало 1295 души при преброяването към 1934 г. и 1681 към 1956 г., намалява до 700 към 1985 г. и 187 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.^[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 249 лица, за 234 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 9 – към „ромска“ и за 6 – „не отговорили“.^[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.

Най-ранното писано свидетелство за селото е в турски регистър от 1488 г.^[2] Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало (Поморие) през 17 век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия.

През Руско-турската война от 1828 – 1829 г. се споменава като „гръцко село“. След 1878 г. селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто е било със своите нестинари.

По времето на Преображенското въстание в 1903 г. селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 1920-те години в Гърция – така например гърци от Кости са заселени в 1922 г. в българското сярско село Какараска. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 г. селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия.

В края на 1940-те и началото на 1950-те години селото е крайна гара на теснолинейката с 600 mm междурелсие Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те поради неефективност.

През 2004 г. е закрито основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Кости.^[7]

Традиционна архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с „подвижна керемида“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Всички жители на селото са православни християни. Църквата „Свети Свети Кирил и Методий“ в село Кости съхранява уникални православни икони.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Кости към 2022 г. е център на кметство Кости.^[8]^[9]

В село Кости към 2022 г. има:

действащо читалище „Васил Левски – 1925“;^[10]^[11]
православна църква „Свети свети Кирил и Методий“;^[12]
пощенска станция.^[13]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година през лятото в селото се провежда панаир. На него се играят задължителните и характерните за селото /както и за Бродилово/ нестинарски танци, запазени от дълбока древност.