Кристоф Рансмайр

Кристоф Рансмайр
Christoph Ransmayr
	Кристоф Рансмайр Christoph Ransmayr
	Кристоф Рансмайр през 2018 г.
Роден	20 март 1954 г. (70 г.) Велс, Горна Австрия
Професия	писател, белетрист, есеист, драматург
Националност	Австрия
Активен период	1982–
Жанр	роман, есе, разказ, пиеса
Дебютни творби	„Сияйна гибел“, роман, (1982)
Известни творби	„Последният свят“, роман, (1988)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Кристоф Рансмайр в Общомедия

Кристоф Рансмайр (на немски: Christoph Ransmayr) е австрийски белетрист и есеист, роден на 20 март 1954 г. във Велс, провинция Горна Австрия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кристоф Рансмайр произлиза от семейството на първоначален учител. Завършва Бенедиктинската католическа гимназия в Ламбах, а от 1972 до 1978 г. следва философия и етнология във Виена. Работи като редактор и автор в различни списания. От 1982 г. е писател на свободна практика. Живее във Виена и Корк, Ирландия.

След публикуването на романа Последният свят Кристоф Рансмайр предприема продължителни пътувания из Азия, Северна и Южна Америка. В творбите си той разказва за начина си на живот като турист и смята незнанието, безсловесността и лекия багаж като предпоставки за истинска писателската дейност.

В своята проза Рансмайр съчетава исторически факти с фикция. За романите му са характерни описанието на изключителни преживявания, а също литературната обработка на исторически събития в тяхната връзка или противопоставяне с моменти от действителността. Това предизвиква голям интерес сред читателите и критиката. С преосмислянето на Метаморфози от Овидий в романа Последният свят Кристоф Рансмайр постига голям международен успех и това му донася множество литературни награди.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Strahlender Untergang, (Zusammen mit Willy Puchner), 1982
Die Schrecken des Eises und der Finsternis, 1984
Die letzte Welt, 1988
Последният свят, София: Народна култура, 1993, ISBN 954-04-0039-2 (прев. от нем. Анна Димова)
Morbus Kitahara, 1995
Der Weg nach Surabaya, 1997
Die dritte Luft, oder Eine Bühne am Meer, 1997
Die Unsichtbare. Tirade an drei Stränden, 2001
Der Ungeborene, oder Die Himmelsareale des Anselm Kiefer, 2002
Die Verbeugung des Riesen. Vom Erzählen, 2003
Geständnisse eines Touristen. Ein Verhör, 2004
Der fliegende Berg, 2006
Damen & Herren unter Wasser (Zusammen mit Manfred Wakolbinger), 2007
Odysseus, Verbrecher. Schauspiel einer Heimkehr, 2010
Der Wolfsjäger. Drei polnische Duette (Zusammen mit Martin Pollack), 2011
Atlas eines ängstlichen Mannes, 2012
Атлас на един боязлив мъж, София: „Атлантис КЛ“, 2015, ISBN 978-954-9621-64-8 (прев. от нем. Любомир Илиев)
Gerede: Elf Ansprachen, 2014
Cox oder Der Lauf der Zeit, 2016
Кокс или Ходът на времето, София: „Атлантис КЛ“, 2018, ISBN 978-954-9621-72-3 (прев. от нем. Любомир Илиев)
Arznei gegen die Sterblichkeit. Drei Geschichten zum Dank, 2019
Der Fallmeister. Eine kurze Geschichte vom Töten, 2021

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1986: Literaturpreis des Kulturkreises im Bundesverband der Deutschen Industrie
1986–1988: Elias-Canetti-Stipendium
1988: „Награда Антон Вилдганс“
1992: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
1995: „Награда Франц Кафка“
1995: „Награда Франц Набл“
1996: Prix Aristeion
1997: „Литературна награда на Золотурн“
1997: Premio Letterario Internazionale Mondello
1997: „Културна награда на провинция Горна Австрия“ (за литература)
1998: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
2001: Nestroy-Theaterpreis
2004: „Награда Бертолт Брехт“ на град Аугсбург
2004: „Австрийска награда за художествена литература“
2007: „Награда Хайнрих Бьол“ на град Кьолн
2009: Goldenes Verdienstzeichen des Landes Wien
2009: Premio Grinzane-Cavour, Turin
2009: Premio Itas, Trento
2010: Premio Gambrinus „Giuseppe Mazzotti“, San Polo di Piave
2013: Donauland Sachbuchpreis
2013: „Награда Ернст Толер“
2013: „Награда Братя Грим“ на град Ханау
2014: „Награда Фонтане“ на град Нойрупин (für Atlas eines ängstlichen Mannes)
2015: Prix Jean Monnet de Littérature Européenne (für Atlas eines ängstlichen Mannes)
2015: Prix du Meilleur livre étranger (für Atlas eines ängstlichen Mannes)
2017: „Награда Марилуизе Флайсер“ на град Инголщат
2018: „Награда „Вюрт“ за европейска литература“
2018: „Награда Клайст“
2018: „Литературна награда на Виена“
2018: „Награда Николас Борн“
2018: „Баварска награда за книга“ (почетна награда)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Общомедия има медийни файлове относно Кристоф Рансмайр
((de)) Биографични данни за Кристоф Рансмайр в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Кристоф Рансмайр в Каталога на Немската национална библиотека
((de)) Литература от и за Кристоф Рансмайр в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
((de)) Кристоф Рансмайр в Австрийската национална библиотека Архив на оригинала от 2019-02-13 в Wayback Machine.
((de)) Кристоф Рансмайр в Austria-Forum
((de)) Кристоф Рансмайр в Die LYRIKwelt
((de)) Кристоф Рансмайр в S. Fischer Verlag
((de)) Кристоф Рансмайр – Лична страница Архив на оригинала от 2016-03-21 в Wayback Machine.
((de)) Кристоф Рансмайр в Literatur Port
((de)) Кристоф Рансмайр в Perlentaucher.de
((de)) Кристоф Рансмайр в Personensuche
((en)) Кристоф Рансмайр в Internet Movie Database