Кузман Шапкарев

Кузман Шапкарев
български книжовник и фолклорист
Фото Братя Лиондас
Роден	1 февруари 1834 г. Охрид, Османска империя
Починал	18 март 1909 г. София, Царство България
Научна дейност
Област	Етнография
Семейство
Съпруга	Елисавета Шапкарева
Деца	Климент Шапкарев Евтим Шапкарев Иван Шапкарев
Подпис
Кузман Шапкарев в Общомедия

Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).

Биография

Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 – 1859), Охрид (1859 – 1860), Прилеп (1861 – 1865, 1872 – 1873), Кукуш (1865 – 1872, 1881 – 1882), Битоля (1873 – 1874).

След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I Български поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителското място в Солун, защото:

„

такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия... отдето [Солун] ще може много да помага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици.

“

Кузман Шапкарев

Писмо от Кузман Шапкарев до екзарх Йосиф I Български с молба за подкрепа за написване на историята на 30-годишното му учителстване в Македония, Солун, 1883 г.

Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на мъжката и девическата българска гимназия. Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.

През 1884 е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград, 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник „Македония“, „Право“, на списание „Читалище“ и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов – през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета. Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I – III, 1891 – 1894), който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла, и в предговора на чиято първа част заявява че:

„

…богатството на българските песни в Македония е неисцърпимо, а особито по селата и по-малките градове е изворът не само на песните, но и на всекакъв вид народни умотворения, прикаски, н. п., пословици, гатанки, игри, обичаи, суеверия и пр., които вкуп очьртават народний ни бит и живот, а най-осезателно характеризират и определяват националността на населението, у което се намират.

“

За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. В учебника „Голѣма Бъгарска читанка или втора-та чясть на Българскыйтъ букваръ на нарѣчie mо–вразумително за Македонскытѣ Българы – нарѣдилъ Един Македонецъ“:

„

Съ намѣреніе да помогнѫ и азъ нѣщо на изложенытѣ ми мысли отъ нѣколко врѣме сѣ трудѭ да издадѫ на свѣтъ едно малко събраніе отъ Македонски рѣчи заедно съ съзначителнытѣ имъ Горно-Българскы, подъ насловъ „Краткій Рѣчникъ“ раздѣленъ на три части. 1-тѫ съдържяѭщѫ Македонскы, прѣведена на Горно-Българскы, 2-тѫ Горно-Българскы на Македонскы, и 3-тѫ Чюждестранны, нахождаемы въ Българското писменно нарѣчie.

“

В „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“ има откъс със заглавие „Вера и Народност“,в който се казва че:

„

Пьiтанiе. Що е най-свето человеку? Отговор. Верата и народността. П. Спроти верата какъв си? О. Християнин; защо следувам по науките Iисусъ Христова. П. А по народност, що си? О. По народност съм Българин. П. Защо? О. Защо съм роден от татко и майка Българе и говорам (зборувам) Българскьi. П. Не бидвит ли да си изменитъ човек верата и народността? Отгов. Има таквьi людiе, що си изменват верата и народността; туку тие чинят най-тежък грех; таквьiте людiе се имат от светът за предатели. Тiе никому не са мили, ами всекой гьi мразит и ненавиждат, за това яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке се мъча да свестявам таквьi изуменьi людiе.

“

и още:

„

П. Що се велит отечечество и кое е наше отечество? О. Местото, къде що се раждат и се отхранват некой, се велит негово отечество или татковина; и така наше отечество е Македонска България.” (…) П. А имат ли такви люде, що да се отричат от народността си? О. Имат многу! А най-повике в наша Македонска България, що си остават своята българска народност за да се чинат Гърци или друго нещо таквите люде се имат от светът за предатели и нечестни.

“

И други откъси от Буквара свидетелстват за българските народност и език на местното славянско население в Македония:

„

П. Ние кой язик говориме? О. Ние говориме Българският язик, що е произлегъл от Славянските; за това и ние, Българите, се викаме и Славяни. П. Дали само ние Българите сме Славяни? О. Не; Славяни са: Русите, Поляците, Чехите, Сърбите, Словаците и Хърватите.

“

Както и за възприемането на България:

„

П. Що се велит народ? От едно племе люде, кои що говорат един язик, живеат задружно и са навикнали на еднакви обичаи, се велят народ. Местото, къде що живеит един народ, е неговото отечество. Така ние Българите сме един народ, а нашето отечество се велит България.

“

Писмо от Шапкарев до Пейо Яворов по повод книгата му за Гоце Делчев

Текст

“	Драгий ми г-нъ П. К. Яворовъ, Благодаря Ви, че не сте ми забравили старинитѣ, а сте се сетили да ми пратите по единъ екзембляръ отъ Вашитѣ произведения: „Стихотворения“ (второ издание) и „Гоце Дѣлчевъ. Живопоописанието му“. Ахъ! Този Гоце Дѣлчевъ! Напѫлно съмъ уверенъ, какѫвто го описвате и какѫвто го знамъ азъ лично, нѣма вторъ не само въ нашия българ. народъ, но и въ много други народи. Всички Лесковски и тѣмъ подобни блѣднѣятъ. Неговата загуба за нашия народъ е незамѣстима, съ нищо не може да се искупи.	”

Също така заявява и българския произход на Солунските Братя и създадената от тях писменост и решителната роля на Средновековна България за разпространението й:

„

Овие два братя, сир. Кирил и св. Методий се слават от цел славянски свет за славянски просветители; защо тие първи измислили Българо-Славянската азбука и просветили Българите с евангелска истина, а чрез Българите после и всите други Славянски племена.

“

Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови. Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си Петър, който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун. В свое писмо до Марин Дринов от 25 май 1888 година казва, че етнографското име „македонци“ е било натрапено на местното славянско население 10-15 години преди това отвън, определя го като ахраично, „глупаво“ и с лукава цел подновено прозвище, и населението използва като собствено име „бугари“ и го усвоява като собствено и премуществено свое повече, отколкото за дргите българи, което доказва в книгите си.

На 4 май 1905 година Кузман Шапкарев изпраща молба до XIII обикновено народно събрание, в което описва своите заслуги за България и моли за пенсия:

„

До Почитаемото Народно Събрание в ст. София Покорна молба от Козманъ А. Шапкаревъ, 72-годишенъ, родомъ Българинъ от гр. Охридъ, (Македония), по настоящемъ живущъ въ гр. Самоковъ, пенсионеръ. Господинъ Прѣдсѣдателю! Цѣли 26 години отъ 1854 до 1884 г. вкльочително, служилъ съмъ на отечеството и народа си като учитель, сѫщеврѣменно и народенъ дѣецъ, въ много градове изъ Македония, успѣшно и ползотворно. При това, и въ Княжеството три години по вѣдомството на Правосѫдието. Заслугитѣ ми може да не сѫ общеизвѣстни, тъй като отъ скромность, не съмъ желаелъ да ги разгласявамъ и известноста имъ да направя достояние на широката публика. Но тѣ сѫ фактични и неоспорими, а още все пакъ до негдѣ извѣстни на единъ тесенъ кружокъ отъ високостоящи личности въ главіе Н. Блаженство и приближенитѣ му, между които двама Митрополити, Св. Ст. Загорски и Св. Дебърский, и нѣкои, тоже високостоящи, мирски лица, като Министри на бившитѣ Правителства, а особито, на сегашнето. ...Кѫдѣто съмъ встъпвалъ въ новооткрито бълг. училище, това послѣдното въ непродължително врѣме успѣвало до толко, що ставало центъръ на всички околии въ окрѫга и образецъ и примеръ за всички училища на окрѫга, даже и вънъ отъ него, но затова пъкъ и прицѣлна точка на неприятелски, по щастие, несполучливи, нападения. ...Кѫдѣто майчиний ни български язикъ не билъ служилъ до тога, било въ училищата или въ църквитеѣ, а е царувалъ още гръцкий, тамъ въ мое врѣме се въвеждалъ и замѣствалъ чуждия. ...Но най-главната от заслугитѣ ми, короната им, така да кажа, която никой не може да откаже нито да оспори, е била въ Солунъ прѣзъ 1880-1884 г., при основаванието на учебното ни дѣло въ Македония и главно, по откриванието на учебнитѣ ни заведения въ тоя многознаменателенъ македонски градъ, в главіе българската гимназия, която, по изричното исповѣдание и на самия тогашенъ солунски валия, Галипъ-паша, казано на нашия директоръ, въ твърдѣ кѫсо врѣме надмина всичкитѣ тамъ другородни от тоя родъ учрѣждения, подвигъ, на който никой другъ до тога не се заималъ, макаръ мнозина да сѫ били поканвани за тая цѣль, но повтарямъ, никой не посмѣялъ да се наеме съ нагърбванието ѝ, а азъ първъ прѣзъ 1880 год. се наехъ драговолно, търгнахъ отъ София и прѣзъ Екзархията въ Цариградъ, отъ тамъ на 2-и Юний с. г. се озовахъ въ споменатий градъ, като въ центъръ на цѣлото учебно дѣло. Започнахъ дѣйностьта си по своему и, въ разстояние на една година приготвихъ почвата, та за идущата учеб. година гимназията биде открита заедно съ прибаванитѣ до нея уч. учрѣждения. А това не бѣше така лѣсно и изпълнимо. Прѣпятствия и прѣслѣдвания не липсваха, които обаче съ Божие име се надвиха...

“

• Писмо до Народното събрание от 1905 година
• 
• 
• 
• 
• 

Умира на 18 март 1909 година в София.

Кузман Шапкарев е баща на революционера Климент Шапкарев и офицера Иван Шапкарев и дядо на Петър Шапкарев.

Паметник на Кузман Шапкарев има в град Благоевград, дело на Крум Дерменджиев и Борис Дерменджиев.

29 СОУ "Кузман Шапкарев" в София е кръстено на него.

По-значими съчинения

Последна снимка на Шапкарев от 1907 година с ордена „За гражданска заслуга“ V степен

• 1868 – „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“
• 1868 – „Голяма българска читанка или втора чяст на българскийт буквар на наречие по-вразумително за македонските българи“
• 1868 – „Кратко землеописание за малички детца“
• 1868 – „Кратка священа повестница от ветхийт и новий завет“
• 1869 – „Наръчно св. благовествование или сбор от евангелските чтения“
• 1870 – „Наръчний св. посланичник или сбор от апостолските чтения“
• 1874 – „Майчин язик“
• 1884 – „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“
• 1884 – „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“
• 1884 – „Руссаллии. Древен и твърде интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония“
• 1885 – „Сборник от народни старини“ (Книжка III. Български народни приказки)
• 1984 – Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984.
• 2010 – „Кузман Шапкарев. Публицистика“. Издание на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“.

• 
  „Голяма българска читанка или втората част на българския буквар“, 1868
• 
  „Кратка свещена повестница от Вехтия и Новия завет“, 1868
• 
  „Материали за животоописанието на Братя Миладинови“, 1884
• 
  Сборникът с български народни умотворения на Шапкарев, 1891
• 
  Заглавна страница на ръкописа „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“

Родословие

Михаил Шапкарев

Петър Шапкарев

Константин Шапкарев (? – 1821)

Пасхал Шапкарев (? – 1814)

Евгения Попангелева (? – 1850)

Мария Шапкарева

Ангел Каневчев

Ката Каневчева

Мария Гьорева Стрезова (1813 – 1900)

Анастас Шапкарев (1792 – ?)

Депа Стасейкова (? – 1832)

Елисавета Миладинова (около 1846 – 1870)

Наумка Попиванова Гроздина

Кузман Шапкарев (1834 – 1909)

Екатерина Христова

Петър Шапкарев (1843 – 1898)

Екатерина Групчева

Христо Групчев

Амалия Примджанова

Климент Шапкарев (1875 – 1949)

Евтим Шапкарев (около 1877 – 1927)

Ташула Шапкарева

Димитър Примджанов

Елисавета Багряна (1893 – 1991)

Иван Шапкарев (1891 – 1974)

Мария Пранджева

Катя Шапкарева

Петър Шапкарев (1908 – 1997)

Иван Шапкарев (1919 – 1998)

Катя Шапкарева

Михаил Шапкарев (1941 – 2007)

Здравка Шапкарева

Външни препратки

• "До П. К. Яворов", писмо, края на 1904 година, НА на БАН, ф. 15К, оп. 1, а. е. 169, л. 1—2.
• kuzman-shapkarev.org Архив на оригинала от 2017-09-18 в Wayback Machine.
• Шапкарев, Кузман. Кратко историко-географско описание на градовете Охрид и Струга. – Сборник на Българското книжовно дружество в София. Т. I, с. 1 – 54. (1901)
• Шапкарев, Кузман. Български прикаски и верования съ прибавление на неколко Македоновлашки и Албански (СбНУ, кн. VIII, IX)
• Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, София, 1984
• Шапкарев, Кузман. „Преобразованията в Македония“, статия публикувана във в-к „Марица“, год. III, бр. 177, Пловдив, 11 април 1880 г.
• Шапкарев, Кузман. „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“, Пловдив, 1884 г.
• Шапкарев, Кузман. „Неколко думи върху статиите на г. П. Драганова в Известията на Спб. Слав. Благотв. Общество“, София, 1890 г.
• Шапкарев, Кузман. „Сборник от български народни умотворения. Част първа. Простонародна българска поезия или български народни песни.“, София, 1891 г.
• Шапкарев, Кузман. „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи.“ Цариград, 1868 г.
• Шапкарев, Кузман. „Кратко землеописание за малѣчкы дѣтца“, Цариград, 1868 г.
• „Свидетелство за женитба“ София, 1907 г.
• "До Почитаемото Народно Събрание в ст. София (писмо)", Самоков, 1905 година
• "Сърбските великоидейни напряжения и нашите учени", публикувано в сп. "Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец", год. VI, кн. XXV и XXVI, София, 1888 година

Бележки

пръв

→

главен учител на Солунската българска мъжка гимназия (1880 – 1881)

→

Божил Райнов