Лавапа
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
Лавапа е тибетското име на индийския будистки учител Камбала или още Камбалапада. Живял през 10 век, той е особено почитан в тибетския будизъм.[1] Лавапа е един от легендарните 84 махасидхи или реализирани медитатори, а за него се смята, че е пътувал в Тибет до провинция Цари. [2]. Той е носител на приемствеността на „Йога на съня“ – практика, която предава на Тилопа.
Симър-Браун (2001: p. 57) обръща внимание на двузначността на дакините, често срещани като персонаж в живота на тантричните майстори. Те носят както аспекта на мъдростта, така и на светските сили и разказва за произхода на името на Лавапа:
Светските дакини в индийската култура могат да бъдат свързани с марите, като тези, които навестявали Буда докато медитирал под дървото Бодхи. В тази роля те можели да приемат каквато и да е форма, съответстваща на слабостите на своята жертва, включително с изкусителни и примамливи изящество и красота. Когато тази измама се проваля те отново се превръщат в зли демони. Когато йогинът Камбала медитирал в самота в пещерата си в скалите при Панада местните мамо дакини намислили да попречат на неговата медитация. Те забелязали, че той разчита на защитата на дрипавото си черно вълнено одеяло, което му служело за роба и го помолили да им го даде. Понеже почувствали, че то има специална сила те го разкъсали на парцалчета, които погълнали, а всички остатъци изгорили в огъня, на който той си готвел. Разгневен Камбала превърнал дакините в овце и ги остригал, а когато те все пак върнали първоначалната си форма главите им били обръснати. Изплашени от могъщата му реализация дакините повърнали парчетата от одеялото и ги съединили обратно. От този ден той станал известен като Лавапа или „Господарят на одеялото“. [3]
Хеваджра Тантра[редактиране | редактиране на кода]
Хеваджра Тантра е измежду практиките на най-висшия клас на Махаанутарайога Тантра и исторически появата и се определя между края на осми век (Snellgrove[4]) и „края на девети или началото на десети век (Davidson[5]) в източна Индия, вероятно Бенгал. Таранатха смята Сароруха и Кампала (освен като Лавапа известен още като Камбали и Шрипрабхада) носители на Хеваджра:
... най-изтъкнатият йогин Вирупа медиттирал върху идама Ямари и постигнал съвършенство с благословията на Ваджраварахи, ... неговият ученик Домби Херука ... разбрал същността на Хеваджра Тантра и композирал множество шастри като „Найратмия Деви Садхана“ и „Сахаджа Сидхи“. Също така той удостоил с посвещение своите ученици. След него двамата ачарии Лавапа и Сароруха станали носители на Хеваджра Тантра. ... Сидха Сароруха станал първият носител на „Хеваджра питр садхана“[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Wa ba pa“ (Tibetan) holds the semantic field „the one with goitre“. Source: [1][неработеща препратка] (посетен на 30 януари 2008 г.).
- ↑ Dharma Dictionary (2008). la ba pa. Source: [2] (посетен на 29 януари 2008 г.)
- ↑ Simmer-Brown, Judith (2001). Dakini's Warm Breath: the Feminine Principle in Tibetan Buddhism. Boston, USA: Shambhala. ISBN 1-57062-720-7 (alk. paper): p. 57
- ↑ Snellgrove, D.L. (1959). The Hevajra Tantra: A Critical Study. (London Oriental Series, Vol. 6) London: Oxford University Press. p. 14 (Volume 1)
- ↑ Davidson, Ronald M. (2005). „Tibetan Renaissance: Tantric Buddhism in the Rebirth of Tibetan Culture.“ Columbia University Press, NY. p.41
- ↑ Chattopadhyana, Debiprasad (ed.) (1970). Taranatha's History of Buddhism in India. Indian Institute of Advanced Study, Simla. p. 245 – 246