Лапад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лапад
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Карамфилоцветни (Caryophyllales)
семейство:Лападови (Polygonaceae)
триб:Rumiceae
род:Лапад (Rumex)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Acetosa Mill., 1754
  • Emex Campd.
  • Acetosella Fourr., 1869
  • Lapathum Mill., 1754
  • Bucephalophora Pau, 1887
Лапад в Общомедия
[ редактиране ]
Семена на спанаков лапад

Лападът (Rumex, костурски говор: шчевие) е род многогодишни (рядко едногодишни) тревисти растения от семейство Лападови, срещащи се в области с умерен климат. Разпространени са в изобилие по поляните в по-голямата част от Европа. Има около 150 – 200 вида лапад, в България – около 20 вида. Спанаковият лапад се отглежда като листен зеленчук.[1]

В различни фолклорни области лападът е наричан още с имената щавел, щавляк, лобода. Щафел или щавел в по-чести случаи се използва за синоним на лападовото растение „киселец“, в Западните покрайнини и Пернишко - щафел е обикновения широколистен лапад. В Северна и Северозападна България - щавляк наричат само спанаковия (или спаначен, спанакоподобен) лапад.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Видове лапад, срещащи се в България:[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Александър, Коларов, Димитър. Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 576.
  2. Делипавлов, Димитър. Определител на растенията в България. София, Земиздат, 1983.