Лев Каменев (художник)

Лев Лвович Каменев
	Лев Лвович Каменев
Роден	1834 Рилск, Курска губерния, Руска империя
Починал	14 януари 1886 Савинска слобода, Московска губерния, Руска империя
Националност	руснак
Стил	Реализъм
Академия	Московско училище за живопис, скулптура и архитектура
	Карл Рабус, Алексей Саврасов
Направление	пейзажна живопис
Повлиян	Алексей Саврасов
	Лев Каменев в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Лев Каменев.

Лев Лвович Каменев е руски художник, майстор на лиричния пейзаж, един от основателите на организацията на Передвижниците.

Детство и младост[редактиране | редактиране на кода]

Лев Каменев е роден през 1834 (по други данни 1833) година в град Рилск, Курска губерния, в семейство на дребен търговец. Семейството не е състоятелно, а според някои изследователи – дори бедно.^[1] Лев прекарва детството и юношеството си в Астрахан^[2], където учи в местната гимназия, но се налага да я напусне, тъй като баща му се нуждае от помощник в магазина.^[1]

Лев навършва 21 години и едва тогава, през 1854 година се записва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура.^[1] Попада в класа по пейзажна живопис при талантливия педагог Карл Рабус, известен с бащинското си отношение към своите ученици.^[3] Заедно с него учат и бъдещите известни руски художници Иван Шишкин и Василий Перов. Три години по-късно, когато Рабус умира, негов преподавател става още съвсем младият Алексей Саврасов. Разликата между двамата е само 3 години, а общите им интереси бързо ги сближават.^[1] Учителят разкрива творческата индивидуалност на младежа и двамата остават приятели през целия си живот.^[2] Завършва училището през 1857 година^[3], а на следващата се явява на изпити, представя картини и получава званието „извънкласен художник“.^[1]

През същата година е приет за член на Московското общество на любителите на живописта и веднага започва да участва дейно в модните тогава Периодични изложби. Там най-добрите картини получават парична награда и бързо се изкупуват.^[1]

През лятото на 1858 година Каменев заминава за остров Валаам в северната част на Ладожкото езеро. По същото време там рисува и Шишкин, двамата постепенно се сближават и стават добри приятели. Дружеските им отношения продължават и през лятото на 1865 година двамата отново рисуват заедно, този път в околностите на подмосковското село Братцево.^[1]

През 1860 година художникът успешно участва в изложба на Московското училище по живопис, скулптура и архитектура, а критиката отбелязва способността му да „разкрива тайната на обаянието на природата“.^[1]

Зрелост[редактиране | редактиране на кода]

За Каменев началото на периода на зрелост и творческа самостоятелност, както и откъсването от неволното подражателство, може да бъде датирано към 1861 година, когато художникът рисува такива платна като „Пейзаж“ и „Залез на река Молога“.^[1]

През 1863 година, за сметка на Обществото на любителите на живописта, заминава на двугодишно пътуване извън страната, с цел да изучи опита и майсторството на западноевропейските художници.^[2] Там посещава музеи на изобразителното изкуство и ателиета на художници. В Швейцария се среща с Шишкин и двамата заедно рисуват в кантон Берн. След като цялото лято на 1863 година рисуват заедно, Шишкин заминава за Цюрих, а Каменев – за Мюнхен.^[1] През лятото на следващата година отново с Шишкин и Е. Дюкер рисува етюди в Германия, в Тевтобургската гора в околностите на Дюселдорф.^[4] Там създава известните платна „Тевтобургската гора“ (1864) и „Изглед от околностите на Дюселдорф“ (1865). По-късно посещава Париж и се запознава с изложените творби на художниците от Барбизонската школа.^[1]

Времето на 1860-те години е важен период за развитието на пейзажната живопис навсякъде из Европа. Тя изравнява ролята си с останалите жанрове в живописта, а изобразяването на особеностите и облика на националната природа става цел на много художници. Към пейзажите на своите страни се обръщат Джон Констабъл в Англия, френските барбизонци, художниците от Дюселдорфската школа в Германия. Техните опит и постижения естествено оказват влияние на руските пейзажисти. В творчеството на Каменев ясно личат традициите на холандската живописна школа.^[2]

Каменев става един от най-популярните руски художници, рисуващи лирични пейзажи.^[3] Те разкриват тънко познаване на руската природа и се превръщат в значително явление на художествените изложби от онова време.^[2] Картините му се посрещат много добре и бързо се изкупуват. Поради това, в наше време платната на живописеца могат да се срещнат в много художествени музеи в страната.^[3] Известни картини от този период са „Ловец в гората“ (1860-те), „Пейзаж с камбанария“ (1860-те), „Украински хутор в дъбова гора“ (1862), „На езерото“ (1864), „Вечер на реката“ (1865), „Пейзаж“ (1868).^[5]

През 1865 година Петербургското общество за поощряване на художниците започва да организира ежегодни конкурси за жанрова и пейзажна живопис, с парична награда. На първата изложба, проведена през същата година, победител в категория „Жанрова живопис“ става Перов, а в пейзажна – Каменев с картината си „Пясъчна плитчина“.^[1]

В същия период, скоро след завръщането си в Москва, Лев Каменев предизвиква сериозно внимание с още няколко национални пейзажа – „Сенокос“, „Зимен път“ и „Пролет“, всички рисувани през 1866 година. Картината „Сенокос“ е представена на конкурс на пейзажистите, организиран от Обществото на любителите на живописта, и носи на автора си първа награда.^[1] Платното „Зимен път“ е закупено от Павел Третяков за създаваната от него художествена галерия.^[2] На следващата година получава званието „класен художник ІІІ степен“.^[1]

Творчеството на Каменев достига кулминацията си през 1860-те и 1870-те години. През 1869 година, за картините си „Зимен изглед от околностите на Москва“ и „Изглед от околностите на село Поречие“, получава званието академик по пейзажна живопис към Московската художествена академия.^[2] Последната е удостоена с първа награда на конкурса на Обществото на любителите на живописта.^[1] По думите на художника Константин Коровин, пейзажите на Лев Каменев показват „неземната поезия на руските гори, пътища и хълмове, прикрити с храсти и осветените от вечерното слънце дървета“.^[3] Днешните изкуствоведи изпитват затруднения при идентификацията на картините на Каменев, тъй като много от тях носят еднообразни, а понякога и еднакви заглавия.^[1]

През следващата година Каменев става един от учредителите на организацията на Передвижниците.^[3] На първата им изложба участва с картините „Мъгла. Червеното езеро в Москва през есента“ (1871) и „Лятна нощ“.^[1] И двете творби имат сериозен успех, а художникът участва със свои работи на всяка тяхна изложба в продължение на 13 години.^[6]

През 1871 година замества Саврасов и става професор по пейзажна живопис в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура.^[4]

Като майстор на реалистичния пейзаж Каменев играе значителна роля за развитието на руската ландшафтна живопис.^[2] Независимо от „повелите на времето“, в произведенията си той си остава тънък лирик. През 1872 година създава поредица от пейзажи, сред които два особено успешни – „Жътва“ и „Пейзаж с река“.^[1] Едни от най-добрите картини на художника са „Лунна нощ на реката“ (1870), „Поглед към река Казанка“ (1875)^[6], „Пейзаж под Казан“ (1876), „Пейзаж с езеро“ (1884).^[5] Част от творбите му отново са закупени от Павел Третяков.^[2]

От края на 1860-те години художникът много рисува в Подмосковието и в частност, в Савинская слобода край Звенигород. Ненапразно наричат тези места „Подмосковска Швейцария“. Там, в живописно обкръжение, е разположен старинният Савино-Сторожевски манастир, който се вижда отвсякъде. В тази местност Каменев рисува едни от най-добрите си платна – „Савинско-Сторожевският манастир под Звенигород“ (1877), „Савина слобода близо до Звенигород. Дъжд“ (1879), „Савински посад под Звенигород“ (1879), „Селски живот“ (края на 1870-те) и други.^[1]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

От края на 1870-те години започва спад в творчеството на Каменев.^[2] Картините му все по-рядко се появяват на изложби, а името му все по-често се чува във връзка с „болезнено пристрастяване“, под което в конкретния случай се има предвид алкохолизъм.^[3]^[6]

През последните години животът на художника преминава почти непрекъснато в Савина слобода. Понякога му гостуват Алексей Саврасов, Исак Левитан, братята Константин и Сергей Коровини и други художници. През 1884 година рисува своята последна картина „Ручей“, за която получава първа награда на Обществото за поощрение на художниците“. Малко по-късно една от картините му е купена от Александър III.^[1]

За последния период от живота на художника се знае много малко. Във връзка с развилия се алкохолизъм през 1880-те почти не участва в изложби. Навестява го само младият Константин Коровин, който често идва заедно с брат си да рисува в живописните местности. В мемоарите си той предава тъжните думи на Каменев: „Събрах достатъчно мъка. Ето, останах сам. Погребах две жени. Една си отиде... Тук погребах и две деца....“.^[1]

Лев Каменев умира в самота и нищета на 14 януари 1886 година, само на 53 години, в Савинска слобода, Московска губерния.^[2]^[6] В некролозите във вестниците е наричан „честен и беден труженик, отдал силите си в служба на изкуството“.^[1]