Леон Больо
| Леон Больо Leon Beaulieux | |
| френски славист и българист | |
| Роден |
25 септември 1876 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 октомври 1965 г.
|
| Националност |  Франция |
| Научна дейност | |
| Област | българистика |
| Учил при | Йордан Иванов |
| Работил в | Института за източни езици в Париж |
| Награди | „Орден на почетния легион“ |
| Титла | професор |
| Членува в | Българска академия на науките (1947) |
Леон Больо̀ (на френски: Leon Beaulieux) е френски славист, българист и чуждестранен член на Българска академия на науките.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 25 септември 1876 г. във Вик сюр Наон, Франция. Учи български език при Йордан Иванов[2], който преподава в Париж в периодите 1920 – 1923 и 1927 – 1930 г. След това курса по български език се води от Леон Больо. От 1933 до 1947 е професор и ръководител на Института за източни езици в Париж. През 1947 г. е избран за чуждестранен член на Българска академия на науките.[1]
Умира на 15 октомври 1965 г.[1]
Научна дейност и трудове[редактиране | редактиране на кода]
Извършва изследвания на българския книжовен език. Автор е на:[1]
- „Произход на правописните реформи в българския език“ (1925)
- „Граматика на българския език“ (1933)
- „Усвояване на чуждите думи в съвременния български език“ (1933)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Удостоен е с „Орден на почетния легион“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 324.
- ↑ Leon Beaulieux. 1948. En la personne de Jordan Ivanov. Revue des études slaves, 24, p. 309 – 313
|
