Леон Поляков

Леон Поляков Léon Poliakov
френски общественик
Роден	25 ноември 1910 г. Санкт Петербург, Руска империя
Починал	8 декември 1997 г. Париж, Франция
Погребан	Баньойско гробище, Баньо, Франция
Националност	Франция
Работил	писател
Семейство
Деца	няма
Леон Поляков в Общомедия

Леон Поляков (1910 – 1997) е писател-историк от еврейски произход.

Биография и творчество

Роден е в Санкт Петербург, Руска империя, но след Октомврийската революция семейството му се установява във Франция (през 1920 г.), която става истинска родина на писателя. Полемизира в областта на Холокоста и антисемитизма.

Семейството на Поляков е свързано и с Германия. В периода 1920 – 1924 г. пребивава в Берлин. През 1933 г. Леон Поляков е издател на единствения антихитлеристки ежедневник излизащ на немски език във Франция. От 1 октомври 1937 г. Поляков е член на парижката масонска ложа „Юпитер“. По време на странната война е мобилизиран във френската армия, а след разгрома ѝ попада в лагер за военнопленници. Бяга от лагера и се включва в съпротивата. През 1942 г. успява да се спаси от депортация посредством документ с невярно съдържание, скриващ произхода му. До края на войната се занимава със снабдяването на френските евреи с фалшиви лични документи. Животът и професионалният му път го свързват с Втората световна война и създаването на Центъра за съвременна еврейска документация през 1944 г.

Автор е на близо 30 исторически труда, сред които се откроява 4-ри томната „Енциклопедия на антисемитизма“, която е своеобразен отговор на противната гледна точка по темата – „Еврейска Франция“ на Едуар Дрюмон. Други известни негови произведения са „Настолна книга за омразата“, писана непосредствено след Нюрнбергския процес, „Процесът в Йерусалим“ за делото срещу Адолф Айхман, „Арийският мит“ за расовата теория за произхода на арийците и др.

Източници

• Арийският мит. Есе за произхода на расизма и на национализма.

Публикации на френски език

• La Condition des Juifs en France sous l'Occupation italienne, préface de Justin Godard, avant-propos de Isaac Schneersohn, Paris, Éditions du Centre, „Centre de documentation juive contemporaine“, no 3, 1946.
• L'Étoile jaune, préface de Justin Godart, avant-propos par Isaac Schneersohn, Paris, Éditions du Centre de documentation juive contemporaine, „Centre de documentation juive contemporaine“, no 2, 1949; rééd. L'Étoile jaune. La situation des Juifs en France sous l'Occupation. Les législations nazie et vichyssoise, Paris, Éditions Grancher, 1999. ISBN 2-7339-0642-9, Réunit trois textes: le livre L'Étoile jaune (1949), un long article paru dans Historia (1968) et une communication de 1980 au colloque international de Cerisy.
• Le Bréviaire de la haine. Le IIIe Reich et les Juifs, préface de François Mauriac, Paris, Calmann-Lévy, 1951; dernière éd. de poche: Paris, Presses-Pocket, 1993.
• Histoire de l’antisémitisme, t. I: Du Christ aux Juifs de Cour, Paris, Calmann-Lévy, 1955; édition abrégée, revue, corrigée, complétée et mise à jour: Paris, Hachette, „Pluriel“, 1981; Paris, Éditions du Seuil, „Points Histoire“, 1991, 2 vol. (t. 1. L'Âge de la foi; t. 2. L'Âge de la science).
• Petite histoire de l'antisémitisme, Paris, Comptoir du Livre du Keren Hasefer, 1956.
• avec Joseph Wulf, Le IIIe Reich et les Juifs, (на немски през 1955) traduction française avec le concours du CDJC, Paris, Gallimard, 1959.
• Histoire de l’antisémitisme, t. II: De Mahomet aux Marranes, Paris, Calmann-Lévy, 1961.
• Le Procès de Jérusalem, Paris, Calmann-Lévy, 1963.
• Auschwitz, Paris, Julliard, „Archives“, 1964.
• Les Banquiers juifs et le Saint-Siège, du XIIIe au XVIIe, Paris, Calmann-Lévy, 1967.
• Histoire de l'antisémitisme, tome III: De Voltaire à Wagner, Paris, Calmann-Lévy, 1968.
• De l'antisionisme à l'antisémitisme, Paris, Calmann-Lévy, 1969.
• Le Mythe aryen. Essai sur les sources du racisme et des nationalismes, Paris, Calmann-Lévy, 1971; dernière éd. de poche, Paris, Presses-Pocket, 1994.
• Le Procès de Nuremberg, Paris, Julliard-Gallimard, „Archives“, 1971.
• Les Juifs et notre histoire, Paris, Flammarion, 1973. Recueil d’articles.
• (dir.), Hommes et bêtes. Entretiens sur le racisme, Paris – La Haye – New York, Mouton, 1975.
• avec Christian Delacampagne et Patrick Girard, Le Racisme, Paris, Seghers, 1976.
• Histoire de l'antisémitisme, tome IV: L'Europe suicidaire (1870 – 1933), Paris, Calmann-Lévy, 1977.
• (dir.), Ni Juif ni Grec. Entretiens sur le racisme, Paris – La Haye – New York, Mouton, 1978.
• La Causalité diabolique, t. 1: Essai sur l'origine des persécutions, t. 1, Paris, Calmann-Lévy, 1980; rééd. des 2 tomes en 1 volume, 2006, avec une préface de Pierre-André Taguieff.
• Brève histoire du génocide nazi, Paris, Hachette, 1980.
• (dir.), Le Couple interdit. Entretiens sur le racisme. La dialectique de l’altérité socio-culturelle et la sexualité, Paris – La Haye – New York, Mouton, 1980.
• L'Auberge des musiciens. Mémoires, Paris, Mazarine, 1981; rééd. augmentée, Paris, Grancher, 1999.
• De Moscou à Beyrouth. Essai sur la désinformation, Paris, Calmann-Lévy, 1983.
• La Causalité diabolique, t. 2: Du joug mongol à la victoire de Lénine 1250 – 120, Paris, Calmann-Lévy, 1985; rééd. des 2 tomes en 1 volume, 2006, avec une préface de Pierre-André Taguieff.
• avec Jean-Pierre Cabestan, Les Totalitarismes du XXe. Un phénomène historique dépassé ?, Paris, Fayard, 1987.
• Moscou, troisième Rome. Les intermittences de la mémoire historique, Paris, Hachette, „Littérature“, 1989.
• L'Envers du destin. Entretiens avec Georges-Elia Sarfati, Paris, Éditions de Fallois, 1989.
• Les Samaritains, Paris, Seuil, 1991.
• avec Florence Gravas, L'Épopée des vieux-croyants. Une histoire de la Russie authentique, Paris, Perrin, 1991.
• (dir.), Histoire de l'antisémitisme (1945 – 1993), Paris, Éditions du Seuil, 1994.
• L'Impossible choix. Histoire des crises d’identité juive, Paris, Éditions Austral, 1995.
• Sur les traces du crime, préface de Christian Delacampagne, introduction de Paul Zawadzki, Paris, Berg International, 2003. Recueil d'articles (posthume)