Лесковдол

Лесковдол
Лесковдол погледнат от връх Високата чукла
Лесковдол 42.975822, 23.406956 Лесковдол
Общи данни
Население	114 души (15 март 2024 г.) 4,37 души/km²
Землище	26,21 km²
Надм. височина	900 m
Пощ. код	2268
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	43390
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    – кмет	Своге Емил Иванов (Движение „Напред, България“; 2015)
Лесковдол в Общомедия

Леско̀вдол е село в Западна България. Намира се в община Своге, Софийска област.

География

Лесковдол се намира в Голема планина, част от Западна Стара планина. Цялото землище е малко над 26,2 кв. км. Самото село е разположено между 600 и 1100 м надморска височина и е съставено от десетки махали, пръснати по планинските склонове. Най-високо разположената къща се намира в махала Ла̀домерица, докато най-високо разположената обитавана махала е Вратнѝца. В селското землище попадат върховете Кравя (1207 м.), Старо пладнище (1297 м.), Лиляка (1399 м.) и Издремец (1492 м.), който е и най-високата точка от землището на Лесковдол.

Посредством коларски или черни пътища Лесковдол има връзка със съседните си села – Брезовдол, Редина, Буковец, Желен и Бов.

Почви

По вид почвите са основно кафяви горски, глинесто-песъчливи, което ги прави неблагоприятни за земеделие, но подходящи за дълбококоренни растения, преди всичко горска растителност и овощни дървета. Преди около 70-80 години, поради тогава почти напълно обезлесения терен, почвите в селото и в района ставали жертва на ерозия и денудация, като този проблем бива разрешен с масовите залесявания от 50-те до 80-те години на миналия век.

Полезни изкопаеми

Още в самото начало на 20. век в района на селото и неговото землище започват проучвания за полезни изкопаеми. Търсени са основно оловно-цинкови и медни руди, въглища и каменна сол. Освен Лесковдол проучванията обхващат голяма част от околните села, както и цялостно региона северно от София, планините Мала и Голема планина.

В Лесковдол и землището му са открити две находища, които биват дадени на концесия за добив: „Божидар“ - за оловно-цинкова руда и „Балкан“ - за медна руда. Търсенето и добиването в тях ставало чрез запазване на периметри за дирене, в рамките на които бил позволен самият рудодобив. По-голямото находище било „Божидар“, чиято концесия започнала през 1913 година, а запазеният периметър бил 600 хектара при следните граници:

• местоността Припор на запад
• връх Издремец и околностите му на север, навлизайки в землището на Бов
• местоността Баин камък и изворите на река Ветренски дол на изток
• връх Лиляка и местностите Локвата и Дупките на юг

Концесията на по-малкото находище „Балкан“ започнала през 1911 година, а периметърът ѝ обхващал 400 хектара, които били основно в землището на Лесковдол и частично в това на съседното село Желен, като границите на запазения периметър били:

• село Желен на запад
• местността Темирово бърдо на север
• дола на река Селска на изток
• махалите Ла̀домерица и Попо̀в кладенец на юг

Експлоатацията и в двете находища била слаба и непостоянна, и се случвала само в части от запазения периметър. Самият добив от тях не траел повече от няколко години, като причината е, че добитата руда не се поддавала на флотация. Почти веднага след преврата през 1944 година новата власт си поставя за цел разработка на находищата „Балкан“ и „Божидар“, като по неясни причини обаче това не се случва.

Допълнително в източното подножие между върховете Издремец и Лиляка, в местността Баин камък, е функционирала малка кариера за червен гранит и павета, която била експлоатирана малко в началото на 20-и век и впоследствие изоставена. С политическите промени след 1944 година е решено кариерата да се разработи отново, като това става възможно едва с прокарването на пътя от гара Своге до нея, който е открит през септември 1951 година. Дори и с неговото съществуване обаче кариерата Баин камък работи изключително малко и неефективно, площта, от която се добивало, била малка и неразгърната, а добивите незначителни - 90 кубични метра за цялата 1952 година. Всичко това довежда до прекъсване на работата и повторно изоставяне на кариерата през 1955 година.

Климат

Климатът в района е умереноконтинентален. Зимата е студена със средни януарски температури около −2 °C градуса, а снегът, особено в по-високите и усойни местности, се задържа обичайно до средата на февруари - март. Пролетта е по-често прохладна и слънчева с превалявания, за разлика от есенния период, когато валежите са по-малко, а температурите рязко намаляват. Лятото е често сухо, задушно в по-ниските части и прохладно във високите махали. Средните юлски температури на въздуха са 20 °C, а максималните понякога достигат около 30 градуса, поради местоположението на селото в малка долина.

Реки

Коритото на Рединска

Преди пороите - 06.2014 г.

След пороите - 03.2016 г.

Територията на селото е прорязана от десетки, главно пресъхнали планински потоци, които образуват малки долове. Главните постоянно течащи реки са Рединска, Червени дол, Късѝ дол и Селска. Останалите реки и потоци в селото са непостоянни и изникват след по-обилните пролетни валежи и снеготопене. През 80-те години от Община Своге изграждат бараж и няколко прага по поречието на реките Рединска и Червени дол, като след пороите от август 2014 година всички съоръжения са унищожени. Цялостно територията на Лесковдол е богата на подпочвени води. В местността Локвата, североизточно от махала Вратнѝца, има малко и често пресъхващо езеро. Едва 0,03 % от землището са заети от постоянно течащи води.

Река Рединска е главната река, която протича през територията на Лесковдол. Извира от склоновете над махала Ра̀змерица, поради което е наричана от местните Ра̀змеришка. По пътя си Рединска събира в себе си всички други реки и потоци от селото, като след това завършва в река Искър. Често погрешно е наричана Лесковска или Лесковдолска, а на някои карти се среща като Стара река. През лятото на 2014 година, след поройни дъждове, Рединска предизвиква сериозни наводнения по поречието си, повличайки дървета и тонове наноси със себе си и активизирайки няколко свлачища. Измененията в коритото на реката след пороищата могат да бъдат видени и днес.

Червени дол е друга основна река в селото. Тя извира близо до местността Червената вода, откъдето идва и името ѝ, тече през източната част на Лесковдол, като в долното си течение минава покрай махала Равно усое и близо до махала Добролѐво бърдо, се влива в Рединската река. Преливането на Червени дол през лятото на 2014 година поврежда частично настилката на пътя Своге - Лесковдол при отклонението за махала Добролѐво бърдо.

Река Късѝ дол извира над махала Падѝната, в северната част на селото, близо до местността Дупките. Малко по на юг от селската църква се влива в река Селска. Кръстена е Късѝ дол заради краткото разстояние, в което тече – едва около 2 километра.

Река Селска, наричана също Лесковска започва от склоновете между махалите Вратнѝца и Падѝната. Преминава покрай старото начално училище и църквата, а малко преди кметството, под махала Гребеньо̀, се влива в река Рединска. Носи името си от местността Село, през която протича.

Реките Метльов дол, Кален дол, Трите кладенци и Дедов дол извират от западното подножие на връх Издремец, протичат през северните части на селското землище и се вливат в река Трескавец. По протежението им през 30-те години са правени каменни баражи и прагове със суха зидария за овладяване на наводненията и пороищата надолу по течението, като Дедов дол е сочена за най-опасния приток на река Трескавец.

Флора

Борова гора в селото

Преди Освобождението цялата област на Искърския пролом е била заемана от стари, гъсти гори, които на места дори били непроходими. След 1878 година започнала масова сеч, включително в района на Лесковдол, с цел добив на дървен материал и освобождаване на места за земеделие и паша. Поради бързото обезлесяване на целия Искърски пролом множеството малки дерета се превръщали в буйни потоци при всеки дъжд, което водело до щети за местните и сериозно застрашавало новопостроената ж.п. линия до Варна. За справяне с проблема през 1924 година започват масови залесявания, като землището на Лесковдол е едно от първите обхванати, по-конкретно районът на връх Издремец, от чието подножие извират някои от най-опасните притоци на река Трескавец. След 1934 година, когато водосборът на Трескавец е обявен за строгоохранителен периметър, мащабът на залесяванията около Издремец се увеличава с цел овладяване на реките Дедов дол, Кален дол, Три кладенци и Метльова падина. Годишно се садели десетки хиляди фиданки, основно иглолистни видове, но също върби, канадски тополи, дъб, акации, брези и други.

Едва след 1950 година започват по-масови залесителни дейности и в другите райони от селото. През 1955 година от цялото землище на Лесковдол едва 10,478 декара били залесени, като само 27% от тях били с дървета над 30 години. Благодарение на продължаващите усилия през 1958 година залесените декари възлизали на 16,120, като основно се садяло върху пустеещи земи и свлачищни терени. С цел запазването на младите фиданки от Общината въвели ограничения за пашата на козите и обособили специални пасища за овцете и едрия добитък, като например местността Припор и поречията на реките. Поради масовостта на залесяването понякога възниквали и проблеми: залесяване погрешно върху общински или частни пасища, изсичане на здрави букови гори, за да се засади бор и залесяване до самите къщи на стопани гледащи добитък.

В наши дни територията със статут на гора в селото и неговото землище е значителна – близо 58%, което е с 3% увеличение в сравнение с 2014 година. От иглолистните видове доминира борът - бял и черен, по-рядко смърч и ела, докато от широколистните най-разпространени са букът и дъбът, по-рядко акация, бреза, орех, габър и тополи, предимно по поречието на река Рединска. Най-високите северни и североизточни части на землището – особено под върховете Лиляка и Старо пладнище – са заети от стари букови гори, голяма част от които са обхванати от защитената зона по Натура 2000 „Искърски пролом – Ржана“.

От храстите повсеместно срещани са малината, къпината и шипката, докато боровинки растат по голите била над селото. В махалите и около тях са разпространени значително овощните дръвчета – ябълка, слива, череша, джанка, круша и по-рядко праскова, вишна и дюля, като тяхното по-масово Стопанска дейност в засаждане в селото започва през 60-те години на 20 век.

Фауна

В миналото районът на Лесковдол бил изключително див, покрит с гъсти гори, което обуславяло наличието на множество диви животни, които се срещали изобилно тук: вълци, мечки, лисици, диви свине, сърни, елени. С разпръскването на селото и разрастването на махалите броят на дивите животни, както и тяхното разпространение, намалял значително. В наши дни тук се срещат предимно диви свине, диви зайци, сърни. В района на връх Лиляка е открита и малка популация от вълци. Домашните животни пък са застъпени в обитаваните махали на селото.

Местности

Местността Припор

Връх Градище, погледнат от местността Мазнотил

Територията извън махалите на Лесковдол, както и землището му, се делят на стотици местности, като по-важните и големи от тях са:

• Село
• Припор
• Червената вода
• Локвата
• Сълп
• Метльова падина
• Мазнотил
• Ветрен
• Дупките
• Ветренски дол
• Баин камък
• Манастирска поляна
• Темирово бърдо
• Говежди преслап
• Студен преслап
• Шушего
• Баса
• Изворска падина
• Пушкарски рът
• Бело камъне
• Синя запад
• Муртина ливада
• Валого
• Градище
• Арбанасица
• Габрико
• Добролевски рът
• Голямата нива
• Кален
• Заногата
• Черна локва
• Стефанова ливада
• Кореник
• Чуклата
• Ганчовото
• Добреш

Натура 2000

Северната, северозападната и североизточната части от землището на селото са обхванати от защитената зона „Искърски пролом – Ржана“ по критерия за местообитанията на Натура 2000. Цел е опазване на растителните популации от дъб, габър, цер, както и на различни видове сухи треви и храсти. Защитената зона обхваща и части от някои махали, като например Лешке, Вратнѝца, Кокелини бабки, Средно бърдо, Равно усое и други. В обхванатите от Натура 2000 райони от землището на селото са открити следните местообитания обект на защита:

Ливада над селото

Борова гора в местността Локвата, защитена по Натура 2000

• букови гори от типа Lusulo-Fagetum - малко находище в северното подножие на връх Издремец, на границата със землището на Бов, и друго в подножието на връх Лиляка.
• букови гори от типа Asperulo-Fagetum – големи и гъсти находища в източната и североизточната части от землището. По-малки, но компактни популации в северозападната и северната части, които същевременно са обхванати и от защитената зона „Трескавец“, в частта ѝ попадаща в землището на Лесковдол.
• дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum – малобройно находище в близост до махалите Равно усое и Кокелини бабки. Допълнителни находища в крайната северозападна и североизточна части на землището.
• мизийски букови гори – малко компактно находище в крайната североизточна част на землището.
• неблагоустроени пещери - пещера Меча дупка, наричана още Танкосерска заради близостта си до връх Танкосер.
• планински сенокосни ливади – главно в района на местностите Припор, Ветрен, Дупките, Локвата, както и в крайните северни части на землището. Има малка защитена площ, която се намира непосредствено над махала Кокелини бабки, както и по-голямо находище в подножието на връх Старо пладнище.
• Старопланински бялборови гори - средноголямо находище над махала Равно усое, гъсто находище в и около местносите Дупките, Локвата, Припор, както и над махалите Средно бърдо и Лешке.
• силикатни сипеи от планинския до снежиния пояс - малко местообитание на север от местността Баин камък.
• скална растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albiVeronicion dillenii – едно местообитание в местността Берилова воденица и друго на юг от местността Ветренски дол.
• смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове – по едно малко находище в северозападната и североизточната част от землището, както и в местностите Берилова воденица и Ветренски дол.
• хазмофитна растителност по силикатни скални склонове - малко местообитание на юг от местността Берилова воденица.

Освен защитените зони за растителни видове, части от землището на Лесковдол са описани като подходящи или оптимални за развитието на популации от следните защитени животински видове:

Алпийска розалия

• алпийска розалия – отлични условия за развитие са открити по поречието на реките Рединска, Селска, Червени дол и Късѝ дол, а също и в района на махалите Селище, Ра̀внище, Падѝната, Ра̀змерица, Средно бърдо, Свино̀ве, Пали градище, Кокелини бабки, Вратнѝца, Радова ливада. Добри условия за развитие има най-вече в южните, югоизточните и северните части на землището.
• бисерна мида – има слаб потенциал за развитие на местообитания във всички течащи реки на територията на селото.
• бръмбар рогач – отлични условия са открити на места най-вече в южните и югоизточните части от землището, както и по поречието на Рединска река. Добри условия за развитие са намерени в районите на махалите Попо̀в кладенец, Дрено̀, Свино̀ве, Селище.
• буков сечко – отлични условия са открити основно в южните и югоизточните части от землището. Добри условия за развитие има в района на махалите Кокелини бабки, Средно бърдо, Лешке, Вратнѝца, както и в северозападните, североизточните и източните зони на землището.
• вълк – южните, югоизточните, западните и североизточните територии от землището са подходящи за развитието на вида.
• жълтокоремна бумка - пригодни до оптимални условия за потенциално разпространение на вида са открити около връх Старо пладнище, връх Лиляка и местността Ветрен.
• обикновен сечко – добри до отлични условия за развитие на вида са открити по долното поречие на Рединска река, в района на махалите Обретен, Попово лешке и Стоевица.
• прилеп – някои прилепи, които са защитени по Натура 2000, са показали средна пригодност към места и зони от високата част на землището, предимно около извори на реки в северните, североизточните и източните райони. Става дума за видовете: голям подковонос, дългоух нощник, малък подковонос, остроух нощник, трицветен нощник и широкоух прилеп.
• ручеен рак – потенциални местообитания са всички течащи реки по територията на селото.
• тигров молец на Джърси (Euplagia quadripunctaria) – добри условия по поречието на реките Рединска, Селска, Червени дол, както и в местността Село и района на махалите Свино̀ве, Вратнѝца, Ливада, Ра̀змерица.
• южен гребенест тритон - пригодни и оптимални условия за потенциално разпространение на вида има в района на връх Старо пладнище, както и в местностите Берилова воденица, Дупките, Припор, Локвата.

История

Жителите на Лесковдол - Илинден 1934 г.

Историческите извори за селищата от областта на Искърския пролом сочат, че повечето населени места тук са нововъзникнали и са датирани към края на 14 век. Причини за основаването им са различни, но най-често става въпрос за преселение на семейства, избягали към този район след падането на България под турска власт. В случая с Лесковдол няма официално потвърдена информация за възникването на селото. За първи път името му се споменава в страниците на османски регистър, датиран към средата на 16 век, според който в селото има 10 домакинства и едно неженено лице.

Като първоначално място на заселване както от местните, така и в историческите източници, се посочва местността Село, която се намира в дола между махалите Ливада и Касо̀во бърдо. Сведения показват, че в началото Лесковдол е било купно селище, но с времето нарастването на населението и липсата на пространство и земи в местността ускорили процеса на разпръскване на селото, който започнал още преди Освобождението. Разселването от старото селище се състояло в създаване и населване на колиби и единични дворове по хълмовете около дола, основно на места, подходящи за земеделие, с налични водоизточници и близо до високопланински пасища. Предпочитани били склоновете с южно, източно и западно изложение. По време на освободителната война населението бяга към Враца, като след края на сраженията повечето от жителите не се върнали в старото селище, а се заселили по вече съществуващите кошари около него. В пътепис от 1899 година Васил Кънчов описва Лесковдол като намиращо се сред „полуоголени стръмнини с тук-таме малки горички, малки селски кошари и доста рядко малобройни стада“.

С времето разрастването на кошарите и единичните дворове довежда до образуването на нови махали. Непригодното географско местоположение на старото село спомогнало пръскането на населението в новите махали да стане окончателно. По сведения от 30-те години на 20 век мястото на старото село било напълно изселено, без нито една къща, и се познавало само по запазените сливови дървета.

На 17.04.1944 година, по време на Втората световна война, на юг от днешния селски център са хвърлени над 20 бомби, като въпреки това няма регистрирани жители, напуснали селото поради сраженията.

През 1950 година на връх Издремец, намиращ се в лесковдолското землище, се състоял конгрес на Първи балкански новоосвободителен отряд - нелегална група младежи от околните села, обединени срещу новия режим и целящи възстановяване на БЗНС. Малко след самия конгрес участниците в него и други членове на отряда са заловени и година по-късно осъдени, като сред тях има и двама мъже от Лесковдол - Трайко Колев и Никола Коцев.

Планирано изселване

През 20-те и 30-те години на 20. век обезлесените склонове и дерета в района на Мала и Голема планина водят до образуването на пороища и наводнения, които застрашават железопътната инфраструктура в целия Искърски пролом. За справяне с проблема се създават защитени зони, т.нар. строгоохранителни периметри, чиято цел е изселване на жителите от дадения периметър, забрана на каквато и да е земеделска дейност и пълноценно залесяване за овладяване на пороите. През 1946 година било планирано обявяване на нов строгоохранителен периметър, който да обхване водосборния басейн на река Рединска. За целта било предложено цялостно изселване на селата Лесковдол и Редина, тъй като при частични изселвания неизселените домакинства нанасяли щети на залесените площи. От внесен по въпроса доклад се разбира, че от всички 141 домакинства в Лесковдол 89 домакинства - общо 415 души - желаели да се изселят, а останалите 52 домакинства - общо 253 души - били против. До създаване на периметър „Рединска река“ обаче така и не се стига поради национализацията на горите през 1947 година и последвалата промяната на реда и начина на залесяване.

Изменение в границите

Карта от 1927 г., преди промените в границите. На мястото, на което е означена Редина, днес е центърът на село Лесковдол. Източник: Държавен архив-София

На 7 октомври 1948 година Общинският съвет в Своге взема решение за промяна на границите между Лесковдол и Редина. Целта е по-доброто администриране на селата и премахване делението на Редина от местните на две части, съответно

• I-ва Редина - намирала се на мястото на стария купен център на село Редина, където било концентрирано то до разпръскването си след Освобождението и
• II-ра Редина - съставена от махала Дренов, която в наши дни е квартал на град Своге

Делението било толкова повсеместно и ежедневно, че се споменава и отразява дори в официални документи, а на картите за център на село Редина била отбелязвана т.нар. I-ва Редина. С решението на Съвета от Редина към Лесковдол се прехвърля I-ва Редина и махалите около нея - Свино̀ве, Стоевица, Попово лешке, Обретен, Ливадище, Котлене, Горуня, Джидовец, Пали градище и Драганов ток - общо 35 къщи. Допълнително е записано, че се определя този район за бъдещ „естествен център“ на село Лесковдол, където следва да бъде построено и пълномощничеството. Още преди официалното прехвъляне в т.нар. I-ва Редина вече живеели няколко домакинства лесковдолчани, които се били заселили там близо 10-15 години след Освобождението.

В наши дни прехвърлените махали се намират в югозападната част на Лесковдол, като преди преминаването им към селото то е започвало при махала Гребеньо̀. Бившата I-ва Редина днес е своеобразен център на Лесковдол, като тук са разположени бившето основно училище, служещо днес за кметство, сградата на затворените главен магазин, читалище и здравен пункт. След изменението на границите землището на Лесковдол се увеличава от 18,6 на 26,2 кв.км.

Име

Основната хипотеза за произхода на името на Лесковдол е, че то идва от лешниковите дървета, които растат в изобилие в дола на река Селска и местността Село, където се смята, че е основано селото. Понякога етимологията на името се свързва с т.нар. „лиска“ - аргилит, вид седиментен камък, характерен за региона и нетипичен за останалата част от планината.

Има два варианта на изписване: Лесков дол и Лесковдол. В миналото името на селото се е изписвало разделено или с тире помежду, докато в наши дни слетият вариант е приет за официален.

Археологически паметници

На територията на Лесковдол има регистрирани няколко надгробни могили, като подобни съоръжения са открити и в съседните села Редина и Буковец. Тези обекти са свързвани с различни тракийски племена, като историческите данни показват, че районът на Своге и околните села е бил гъсто населен още от тракийско време.

В крайната западна част на селското землище пък, над местността Мазнотил, се намира връх Градище, за който се смята, че е бил част от система от градища и крепости по протежението на Искърския пролом. Тези градища са имали наблюдателна и охранителна функция, и са били използвани през Римско и Византийско време, а някои от тях остават действащи и през Средните векове. По откритите находки в изследваните подобни крепости в района се предполага, че покрай част от тях са възниквали и селища, населявани както от военно, така и от цивилно население. При преминаването си в района през 1933 година Павел Делирадев говори за Лесковдолско градище, за което твърди, че служело за наблюдение на движението по течението на Искър, както и че било във връзка с Бовското градище.

Районът на върха, както и намерените в селото надгробни могили, са вписани като недвижими културни ценности в архелогическата карта на България.

• 
  Скална маса на връх Градище
• 
  Останки от зид на върха
• 
  Масивни скали, непосредствено под върха

Население

Изглед към селото от махала Лафчов ток

Изоставената махала Бальова сеч

Постоянното население на селото е 59 души по данни от март 2024 година, като по-голяма част от тях е съсредоточена в махалите Селище, Попо̀в кладенец, Вратнѝца, Добролѐво бърдо, Свино̀ве и Кокелини бабки. Поради по-изолираното си местоположение населението е изключително хомогенно, като това почти не се е променяло през вековете. Според данни от преброяването през 2011 година близо 98% от жителите се съотнасят към българската етническа група, докато 2% не са се самоопределили.

Според преброяванията на населението селото винаги е имало положителен прираст до средата на 20. век, когато процесът на миграция от селата към градовете, основан на обществено-икономически промени, засяга и Лесковдол. Още през 1940-1941 година обаче, след обиколката си в района, Любомир Динев говори за по-мащабно преселване на цели семейства от Лесковдол към Северна България в търсене на по-добри условия за земеделие. Според Динев между 1879 и 1900 година 3 къщи от селото са се изселили към селата Чомаковци в района на Червен бряг и Девене, Врачанско, докато между 1919 и 1941 година преселилите се къщи са вече 19, а местата на преселване са селата Сечище, Могила, Памукчии (Шуменско), Девене (Врачанско) и село Рътлина, Айтоско, днес заличено.

В доклад от 1942 година началникът на Свогенската секция за укрепване и залесяване констатира бедните условия за земеделие и животновъдство в селата по Искърския пролом, поради което предлага премахването на махалите и концентриране на селищата, с цел осигуряване повече и по-качествена земя за обработване и паша. За 19 селища, сред които и Лесковдол, той установява „липса на източници за прехрана“, поради което настоява за незабавно преобразуване на тези селища в купни, концентриране на част от жителите им и разселване на останалите към различни райони на страната.

През 1948 година, в свой доклад, общинският съвет в Своге обяснява слабото увеличение на населението в Лесковдол с разселването на много семейства към различни части на България с цел търсене на препитание. Намаляването на населението продължава и след това, като около 1960 година се наблюдава по-рязък спад, отдаван основно на преселването на лесковдолчани към други градове и в близкия Своге, по-специално кв. „Дренов“, който през 1964 година е официално признат като част от град Своге и е почти изцяло сформиран от жители на Лесковдол и Редина. С намаляването броя на жителите в селото, особено в отдалечените махали, остават да живеят предимно хора от най-старото и старото поколение.

Започналото през 2020 година преместване от градовете към селата заради пандемията от COVID-19 се отразява и в Лесковдол, където към декември 2023 година броят на жителите с настоящ адрес е нараснал на 114 души, в сравнение със 70 към края на декември 2019 година.

Преброявания на населението в Лесковдол
година	1881	1888	1893	1900	1905	1910	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
население	387	472	475	515	548	644	623	706	822	783	790	523	324	204	204	173	114	65
Източник: Национален статистически институт

Махали

Застроената площ от цялото землище на Лесковдол е 5,1%, като къщите са разпределени в множество махали, повечето от тях достъпни по черни или коларски пътища. Имената на лесковдолските махали са следните:

• Бальова сеч
• Бра̀нище*
• Ва̀лого
• Вратнѝца*
• Гащников рът
• Горуня
• Гребеньо̀
• Да̀бето
• Джидовец
• Добролѐво бърдо
• Драганов ток
• Дрено̀
• Иньо̀ва нива
• Йо̀вина о̀рница
• Касо̀во бърдо
• Ключ*
• Кокелини бабки
• Котлене
• Лаго̀
• Ла̀домерица
• Лафчов ток
• Лешке
• Ливагье*
• Ливада
• Ливадище
• Лопа̀тица
• Могилата
• Обретен
• Осѝчено бърдо
• Падѝната
• Пали градище
• Попо̀в кладенец
• Попово лешке
• Ра̀внище*
• Равно усое
• Радова ливада
• Ра̀змерица
• Свино̀ве
• Селище*
• Средно бърдо
• Стоевица
• Черногор

Имената отбелязани със звездичка могат да бъдат срещнати и членувани.

Панорамен изглед на Лесковдол с почти всички негови махали. В центъра се вижда връх Издремец, който е най-високата точка от землището на селото.

Управление

Лесковдол започва след спирка „Лозето“ по линията Своге - Лесковдол, като къщите преди това са в землището на Редина. Кметството, находящо се в сградата на бившето основно училище, се намира приблизително на петия километър от пътя за селото. В лятото на 1999 година кметството официално затваря заради намаляващия брой жители. Оттогава насам Лесковдол се обслужва от кметски наместник, който е на пряко подчинение на кмета на Своге.

Кметство

Още от 1946 година се планирало построяване на постройка за пълномощничество в Лесковдол, като първоначална дата за завършване на проекта била 1948 година. Планът обаче не се осъществил, поради което започнало търсене на помещение под наем, като към онзи момент селският пълномощник работел в канцеларията на началното училище. При строежа на кооперативен дом в селото, започнат активно през 1959 година, специално е предвидено помещение за пълномощничество, като след завършване на сградата именно там се установява кметството на Лесковдол. То продължава да се помещава там поне до 1988 година, като няколко години след това се мести в сградата на затворилото вече основно училище. През 1984 година от Община Своге намират в сградата на пълномощничеството незаконно разкрит от кмета на Лесковдол цех към завода за каучокови изделия „Зебра“, като впоследствие той бил закрит, а кметът смъмрен.

Административна принадлежност в миналото

След Освобождението Лесковдол е отбелязано към тогавашната община Редина, която била съставена единствено от селата Редина и Лесковдол. През 1933 година Рединската община се закрива, а двете съставящи я села преминават към община Своге.

Проблеми с вилното строителство

Изоставени вилни постройки в махала Джидовец

От средата на 60-те години на 20. век започва тенденция по строене на вилни имоти - било то масивни или паянтови - в Свогенската община, като Лесковдол е едно от по-засегнатите селища. Налаганите наказания като актове, събаряния или конфискуване на строителните материали не водят до промяна в броя незаконни строежи, особено в Лесковдол, поради което Общината решава да подходи по-драстично. Това става през юни 1971 година, когато общинският съвет в Своге забранява продажбата на недвижими имоти в землището на селото и по-специално махалите около центъра, като предлага първо те да бъдат планирани за вилни зони. Целта била да се спре незаконното строителство на вили, тъй като почти всеки закупен имот в Лесковдол се купувал именно с такава функция. Само няколко месеца по-късно обаче Съветът отменя сам решението си след протест от районния прокурор. В следващите години казусът се задълбочава, като Общината многократно констатира, че кметът на Лесковдол и техническата служба почти изцяло бездействат, водейки до влошаване на положението в селото. Друг проблем бил, че външният вид на новите градежи, които в голямата си част били незаконни и основно масивни или полумасивни, рязко се отличавал от този на местните къщи и постройки. Между 1975 и 1976 година са направени околовръстни полигони на махалите на Лесковдол, които да бъдат използвани до изготвяне на общ или подробен устройствен план на селището. В същия период са изброени 341 незаконни вили в землището, в това число и временни жилищни бараки, докато към декември 1978 година бройката вече възлиза на 489. През следващите години Лесковдол продължава да е едно от селата в общината с най-висок брой незаконни жилищни строежи. Според преброяването от 2011 година жилищният фонд в селото е следният:

Брой жилищни сгради по периода на построяване

До 1918 г.	1919-1945 г.	1946-1960 г.	1961-1970 г.	1971-1980 г.	1981-1990 г.	1991-2000 г.	2001-2010 г.	От началото на 2011 г.	Общо
22	125	44	94	326	114	9	7	0	741

Жилища по броя на стаите

Едностайни	Двустайни	Тристайни	Четиристайни	Петстайни	Шест и повече стаи	Общо жилища
7	375	273	66	14	6	741

Тип конструкция на външните стени на жилищните сгради

Панели	Стоманобетон	Тухлени с бетонна плоча	Тухлени с гредоред	Други	Общо сгради
70	2	309	23	337	741

Исторически данни за сградите

При първите преброявания в България наред с населението от 1888 година започва броене и на сградния фонд. Данните за Лесковдол са както следва:

Преброяване на сградите от 1888 година

Брой и функция на сградите

Жилищни	Нежилищни	Общо
84	130	214

От жилищните сгради 79 са били построени от дърво, а 5 са били землянки. 36 от постройките били покрити с плочи, 46 със слама и 2 с пръст. От нежилищните 7 били покрити с плочи, а останалите 123 със слама. Нежилищните постройки по вид били: 113 обора, 9 хамбара/житника, 4 воденици и 1 гостоприемница.

Преброяване на сградите от 1893 година

При това преброяване са отбелязани само жилищните сгради, като обаче са дадени повече подробности за самите къщи. Имало е 80 жилищни постройки, като 6 са били дървени, 71 са били от плет и кал, а останалите 3 са били изградени от друг материал. 37 от жилищата са били покрити с плочи, а останалите 43 – със слама. 68 са били едноетажни, а 12 двуетажни. 2 от сградите са имали стаи за живеене, вкопани в земята. 50 от сградите били едностайни, 29 двустайни, а за 1 сграда няма данни. В мнозинството от сградите са живеели между 5 и 10 души.

Преброяване на сградите от 1900 година

Плевня с обор в махала Попо̀в кладенец

Брой и функция на сградите

Жилищни	Нежилищни	Смесени	Общо
70	48	21	139

При преброяването от 1900 година не са отбелязани материалите, от които са били изградени къщите, нито с какво са били покрити. От данните става ясно, че в Лесковдол е имало 21 сгради, които освен жилищна функция са служели и за други цели. 1 от тях е била и училище, 4 служели и за фурна, 15 били и хамбари, а 1 била и хамбар с обор. От нежилищните постройки имало 14 хамбара, 22 обора, 1 плевня, 7 воденици и 4 здания, които служели едновременно за хамбар, обор и/или плевня.

Преброяване на сградите от 1905 година

През 1905 година са преброени жилищните и сградите със смесена функция, като общият им брой е 98. 77 от тях са били единствено с жилищна функция. 19 са били къщи с яхър, а още една е отбелязана като къща с хамбар и плевня. Допълнително е имало къща, която е имала роля и на воденица.

Преброяване на сградите от 1910 година

Брой и функция на сградите

Жилищни	Нежилищни	Смесени	Общо
69	27	26	122

Сгради в махала Радова ливада

Данните от 1910 година сочат, че общо в селото имало 122 сгради, от които 69 са използвани единствено за жилище, а 26 с жилищна и стопанска цел. Към тези 26 постройки се числят 7 хамбара, 15 кошари (яхъри), 2 плевни и 2 сгради със смесена функция – плевня + хамбар и/или обор. Имало и 27 сгради, които служели едновременно като къща и яхър.

Преброяване на сградите от 1920 година

Брой и функция на сградите

Жилищни	Нежилищни	Смесени	Общо
80	1	15	96

Според преброяването от 1920 година в селото има 96 сгради. 80 от тях били само жилищни, 15 били със смесени функции, а 1 била само със селскостопански цели, по-конкретно хамбар. От 15-те сгради със смесено предназначение 8 били къщи с хамбар, 2 къщи с яхър, 3 къщи с хамбар/яхър/плевня и 1 с различна смесена функция. Имало и една къща, която изпълнявала функцията същевременно и на училище.

Преброявания на сградите между 1926 и 1992 година

През 1926 година жилищата са 107, а през 1934 година вече са 139. През 1946 година са изброени 151 къщи, всички паянтови, и 261 броя кошари и яхъри. Към 1956 година къщите вече са 200, от които 4 са необитаеми. Най-много били жилищата с две стаи, следвани от тези с една, а едва 21 от къщите разполагали с три или повече стаи. Десет години по-късно, през 1965 година, в Лесковдол са преброени 201 жилищни сгради, от които 177 обитавани и 24 необитавани, като 199 от постройките са паянтови, а само 2 масивни. Данни от преброяването през 1985 година пък показват увеличение в броя постройки на 351, от които 246 са преброени като вили или къщи за почивка.

Преброяване на сградите от 2001 година

Къщи в махала Попо̀в кладенец

През 2001 са броени единствено жилищните постройки, в това число и тези за временно обитаване. Преброяването показва, че в Лесковдол има 619 вили, 102 обитавани местни къщи и 28 изоставени.

Преброяване на сградите от 2011 и 2021 година

Според преброяването от 2011 година в Лесковдол има 741 жилищни сгради, с 6 по-малко от предишното преброяване, като броят на вилите е 624 – с 5 повече в сравнение с 2001 година. 117 са местните къщи, което е с 11 по-малко от предното преброяване. 99 от тези къщи са обитавани, докато 18 са необитаеми. По брой жилищни сгради Лесковдол е на десето място в община Своге, като изпреварва редица по-големи по площ и население селища.

При преброяването на сградите от 2021 година в селото са отбелязани 701 жилищни сгради.

Икономика и услуги

Данни след Освобождението показват, че до откриването на ж.п. линията София - Роман през 1897 година жителите на Лесковдол изнасяли да продават продукцията си на пазарите в София, Ботевград и Враца, като транспортирането на стоките ставало пеш или с помощта на коне. Със заработването на пътническите и товарни превози по новата линия, както и основаването на гарата в Своге, хората от селото се пренасочили към тържищата в новооформения пазарен център в региона. Местните почти изцяло били заети със земеделие и животновъдство, основно за собствени нужди. През 1940 година в Лесковдол се основава кредитната кооперация „Изримец“, чиято цел била да развие икономически селото, но въпреки основаването си тя така и не заработва.

Жителите, които не били заети в селското стопанство се трудели почти изцяло в района на селото и близките населени места, първоначално в строежите на железопътната линия, прокарването на новите пътни артерии и масовите залесявания, а впоследствие в новооткритите предприятия в Своге и в мините и кариерите в околността. В миналото лесковдолчани работели и като прислуга в Своге и в София, както и като сезонни жътвари в Софийското поле.

Към момента в селото няма действащи предприятия и икономически то е изцяло зависимо от общинския център.

Магазини в Лесковдол

Магазинът в махала Попо̀в кладенец

В Лесковдол имало два магазина - единият в днешния център на селото, а другият в махала Попо̀в кладенец. Преди промяната на селските граници през 1948 година първият бил главният магазин на село Редина и бил управляван от местната кооперация „Чукава“, но впоследствие той и прилежащата му пивница преминават към територията на Лесковдол. Поради липса на специално помещение за магазина от Община Своге започват изграждане на кооперативен дом, като в средата на 1961 година новото магазинно помещение е готово, докато цялостното приключване на кооперативния дом става 7 години по-късно. Магазинът в махала Попо̀в кладенец пък започва работа в самия край на 1959 година, докато официалното завършване и откриване на сградата става през 1966 година. Към днешна дата нито един от двата магазина в селото не работи.

Частен бизнес

В Лесковдол функционирали няколко кръчми, като те биват затваряни постепенно след промяната на политическия режим в страната. В селото, основно по поречието на Рединска река, но не само, имало построени и няколко частни воденици, от които след решение на Свогенския местния народен съвет на депутатите и трудещите се (МНСДТ) е оставена да работи само една.

Земеделие

Земеделието в Лесковдол било главният поминък и в него били заети почти всички жители. В миналото обработваните площи съставлявали ниви и зеленчукови градини, както и малко лозя, а от културите основно се отглеждали картофи, ръж и овес. Недостатъчното количество земя, следствие от пресечения планински терен, предопределяло и нейното постоянно използване, като това водело до честото ѝ изтощаване. Именно поради бедните почви и по-неблагоприятния климат през годините някои местни стопани се изселвали към Северна България, където условията за земеделие били значително по-добри.

В наши дни земеделието в Лесковдол е изцяло за лични нужди, основно под формата на овощни и зеленчукови насаждения, които са почти изцяло съсредоточени в населените части.

Животновъдство

Животновъдството в Лесковдол се състояло предимно в отглеждането на дребен и едър рогат добитък, като добиването на продуктите от тези животни бил друг важен отрасъл в селото. През годините в Лесковдол основно се отглеждали овце и кози, по-малък брой говеда, свине и птици. В наши дни отглеждането на животни, също като земеделието, е единствено за собствени нужни.

Инфраструктура

Пътят за Лесковдол в наши дни

Главният път за Лесковдол, единственият асфалтов в селото, се отклонява от шосето София – Мездра и свършва в махала Кокелини бабки. Той е общински, с дължина около 8 километра, като номерацията му е SFO3611. Пътят е отбелязан е още на първите след Освобождението пътни карти, като в началото той бил отклонение от коларски междуселски път за Желен и водел до днешния център на Лесковдол, тогава част от село Редина. В самото начало на 20. век започва удължаване на трасето, като то бива свързано на запад с гарата в Своге, през днешния квартал „Дренов“, и продължено на изток през махала Ра̀змерица към Брезовдол и Осеновлаг, а крайната му точка била село Литаково, Ботевградско. Именно от това шосе се отклонявал главният тогава път за Лесковдол, като отбивката била в близост до махала Гребеньо̀, а пътят за селото преминавал през днешните махали Добролѐво бърдо и Селище, после покрай църквата и завършвал в стария център на Лесковдол, който в онези години бил в етап на напускане поради разпръскването на населението от дола. Дължината на пътя била 3 километра, като през 1935 година трасето било включено в третокласната пътна мрежа на страната, съобразно тогавашния Закон за пътищата.

Изграждане на главния път

Старият мост, по който минавал пътят между Своге и Литаково. Днес съоръжението е самосрутило се.

Работите по пътя от Своге до Литаково, който минавал през днешния център на Лесковдол и бил прокаран в началото на 20. век, продължавали и в годините след откриването му, както потвърждава и доклад на бившата Рединска община от 1922 година, в който се говори за трасировка на нов път, включваща засипване на стария и разширение на шосето чрез разбиване на скалите по протежението му. На пътните карти от онова време шосето, което било изключително важно за района, е отбелязвано като първокласно, част общинската пътна мрежа на страната, с обща дължина 33,2 километра. Част от пътя включвала и каменен мост, който в наши дни е самосрутил се.

Към 50-те години на картите пътят вече е отбелязван единствено до Лесковдол, като при стария каменен мост трасето завива към лесковдолските махали Валого и Кокелини бабки, вместо да продължава към Осеновлаг и Литаково. Тъй като пътят бил почвен, той често се свличал и бил засяган при проливни дъждове, поради което от Общината в Своге планирали той да бъде цялостно ремонтиран от началото на 1959 година. В първите месеци строително-ремонтните дейности вървели бавно заради липса на квалифицирани работници и техника. Към 1962 година са разширени около 2 километра от трасето, а през следващата година в работата се включва булдозер и започва застилането с трошенокаменна настилка. Въпреки че до края на 1966 година пътят е цялостно покрит с настилка и използваем асфалтирането е правено на етапи, вторият от които завършва през 1968 година. Продължаването със следващия етап включва строеж на нов мост и леко изместване на трасето на пътя, тъй като старият каменен мост, по който дотогава минавало шосето за Лесковдол и който бил част от някогашния път от Своге до Осеновлаг и Литаково, бил обявен за особено опасен, като дори автобусите по линията Своге-Лесковдол се налагало да обръщат при училището. Строежът на новия мост трябвало да приключи до края на 1969 година, но в действителност приключва едва през 1982 година, като дотогава се използвало старото трасе. Поради лошото качество на строителните дейности по последния етап и силно износената настилка от завършените по-рано етапи скоро се налага ново асфалтиране на шосето. Пътят към новия мост бил построен така, че вече старото и рушащо се съоръжение било неизползваемо, а достъпът до него ограничен едностранно по старото трасе - 500 метра черен път, отклоняващ се вдясно след Янкова чешма. Към 2010 година връхната конструкция на моста е самосрутила се, а в наши дни основите му са едвам забележими от растителността в близост.

След поройните дъждове през август 2014 година пътят за Лесковдол остава в силно влошено състояние. Има няколко активизирани свлачища, а асфалтовата настилка бива частично разрушена. През 2020 година пътят е рехабилитиран, а две години по-късно по-голямата част от свлачищата по трасето са укрепени. Цялостното обновяване на пътя към селото е залегнало в инфраструктурната програма на Община Своге.

• 
  Старият мост преди да се срути, 2008 г.
• 
  Старият мост, изглед, 2007 година
• 
  Мостът след самосрутването, 2010 година

Пътна мрежа

Новият мост по пътя за селото

След Освобождението до 40-те години на 20. век в селото, с изключение на главния път към новия център, съществували значително по-малко пътни връзки, отколкото днес. Съществена крачка в посока разширение на селската пътна мрежа е взето през 1946 година, когато общинският съвет в Своге гласува направата на нов път от отдалечената махала Ра̀змерица до махала Попо̀в кладенец. Друга важна стъпка за развитието на Лесковдол е прокарването на пътя от Своге до кариерата Баин камък през 1951 година, който година по-късно е продължен през местността Берилова воденица до местност Чух петел, където се отклонява за Брезовдол и редом с новоразширените коларски пътища в района се използва за превоз на продукция и материали към и от кариерата.

През следващите години инфраструктурните проекти в Лесковдол са свързани основно с разширение и поддръжка на пътната мрежа в и между махалите, като изчислената ѝ дължина е около 12 километра. През 1960 година е довършен и разширен пътят от махала Попо̀в кладенец до центъра на селото, който бил ключов, тъй като свързвал пряко махалата с основното училище, пълномощничеството, здравната служба, читалищния салон и главния магазин. Две години по-късно, през 1962, бил завършен пътят между Попо̀в кладенец и село Желен, по който се стигало и до Своге. Към същата година пътната мрежа вече е 23 километра, като ежегодно се работи по нейното поддържане и разширение. Между 1971 и 1974 година се извършва направа и/или разширяване с булдозер на пътните връзки към махалите Драганов ток, Котлене, Падѝната, Горуня, Осѝчено бърдо, Ливадище, Гребеньо̀ и Добролѐво бърдо. По същото време се извършва разширение и на трасето за махала Попо̀в кладенец, като то обаче е по-мащабно и включва направа на мост над река Рединска в местността Чепория, недалеч от центъра на селото. През следващите години разширяването с булдозер на селската пътна мрежа и направата на нови отсечки продължава, като част от пътищата биват покрити с баластрена настилка. При преливането си през август 2014 година река Рединска отнася паянтовия мост за махалите Свино̀ве и Попо̀в кладенец, като на негово място в края на 2015 година Община Своге изгражда нов бетонен мост.

Електроснабдяване

Стара улична лампа в махала Котлене

В края на 1954 година Първичната партийна организация в Лесковдол взема решение да се откупи част от съществуваща в близост до селото далекопроводна електрическа мрежа, собственост на Съветско-българското минно предприятие, която към онзи момент подлежала на демонтиране. С решението се упълномощава председателят на Общинския съвет в Своге да изготви договор и да откупи мрежата за сметка на жителите на селото. Същевременно от местните е отправено и допълнително искане към Общината за поставяне на трафопост, с което официално да започне процесът по електрифицирането на Лесковдол. Над 2 години по-късно е направен единствено изкоп за трафопоста, а същинското електрифициране още не е започнало, отчасти поради административно забавяне по въпроса с откупуването на далекопровода.

Към април 1957 година започва извозването на част от нужните материали за трафопоста, както и отсичането на дървета за направата на стълбовете. До края на годината вече са подготвени близо 1000 дупки за стълбове и са набавени всички материали за трафопоста, като самото съоръжение бива изградено в следващите месеци. В края на 1958 година цялото село вече е електроснабдено, а дължината на мрежата е над 25 километра. През 60-те и най-вече през 70-те години в Лесковдол биват построени множество вили, като това оказва своето влияние върху електроснабдителната мрежа в селото и налага нейното укрепване. За целта между 1978 и 1981 година са построени нови трафопостове в махалите Ра̀змерица и Попо̀в кладенец, а мрежата бива ремонтирана и разширена. В Лесковдол все пак останали единични, изключително отдалечени къщи, които не били електрифицирани.

През 1970 година бива планирано поставянето на 5 живачни лампи за осветяване на центъра на селото, като изграждането им обаче става факт няколко години по-късно. Впоследствие осветление бива поставено на електрическите стълбове покрай пътищата в някои махали като Котлене, Добролѐво бърдо и други.

Водоснабдяване

Землището на селото е наситено с естествени извори, които били използвани от местните още от заселването си в тези земи. В миналото всяка махала, дори от по 2-3 къщи, имала самостоятелен водоизточник, като именно изворите били мястото, в близост до което се оформяли махалите. Преди, когато Лесковдол още било колибарско селище, естествените плитки извори били основните водоизточници. Чрез къси наземни водопроводи водата била отвеждана от изворите до домовете за битови нужди или за поливане на градините. По сходен метод били изграждани водопроводи в местностите над селото, където се намирали селските кошари. Тези водопроводи се състояли от дълги, издълбани стволове на букови дървета, издържащи на гниене и довеждали вода от недълги разстояния. През 1930 - 1932 година, със средства на Общината и труд на жителите, в Лесковдол били каптирани първите извори, като чешмите били изградени от цимент, а водата била довеждана по метални тръби от недалечни водоизточници. През 1940 година в селото са построени две чешми с водопойно корито - една в местността Червената вода и друга в местността Студения преслап. Година по-късно е изградена и чешма в махала Касо̀во бърдо.

Каптаж над махала Добролѐво бърдо

Към 1959 година в доклад на Община Своге се говори за пълна липса на какъвто и да е план за водоснабдяване на селото, като е посочено, че жителите все още пият вода от изворите и реката. Действия по създаване на цялостна водоснабдителна мрежа започват бавно през 1961 година с работа по изграждане на водопровод в централната част, преди всичко за основното училище, а през 1962 година започва първи етап от строежа на водопровод в една от най-големите лесковдолски махали Попо̀в кладенец. И двата водопровода са завършени през 1963 година, като същевременно из селото биват изградени и нови 4 чешми. Работата по водоснабдителната мрежа продължава през следващите години със строежа на разширения към махалите Ра̀змерица, Добролѐво бърдо, Свино̀ве и Равно усое, както и изграждане на каптажи в махалите Попово лешке и Селище. Изграждането на цялата мрежа ставало на ръка, без проекти и изцяло на доброволни начала от населението, като съоръженията невинаги отговаряли на техническите изисквания. Обикновено каптираните източници се свързвали към водопроводната мрежа без изграждане на резервоари или хлораторни помещения, като това обаче била практика цялостно в общината. Дебитът на повечето източници пък бил малък, например средното количество подавана вода в централната част на Лесковдол било 0,300 литра/секунда.

За началото на 70-те години бива планиран строежът на водоснабдяване за редица махали, но фактори като сложния планински релеф, разпръснатостта на махалите и малките дебити на каптираните източници създават сериозни препятствия и забавят снабдяването с вода на всички набелязани места. Пример за това е водопроводът за махала Добролѐво бърдо, който е започнат през 1969 година, но към 1978 година още не е завършен цялостно. Работата по водопровода за махала Осѝчено бърдо пък, който бил планиран за 1974 година, започва 11 години по-късно - през 1985 година.

В наши дни водоснабдяването в Лесковдол е изцяло нецентрално и от местни каптажи, а мрежата в голямата си част е остаряла и в лошо състояние. Поради планинския и силно разпръснат характер на Лесковдол, както и прекалено малкия брой жители, в селото никога не е планирана, нито изграждана канализация.

Телевизия и съобщения

Строеж на телевизионна кула в селото започва да се планира от общинския съвет в Своге още през 1970 година, но действия по нейното изграждане започват едва в края на 1978 година след години настояване от жителите. Първоначалният срок за завършване е 30.12.1978 година, впоследствие удължен с почти две години, като успоредно е строен и захранващ мачтов трафопост. Към 1981 година телевизионната кула е завършена и излъчва първа и втора програми в Лесковдол. Тя се намира в махала Попо̀в кладенец, като в непосредствена близост до нея, години по-късно, след навлизането на мобилните комуникации, е построена и клетка на мобилните оператори.

Към 1955 година има изградена телефонна линия от Своге до пълномощничеството, която бива ремонтирана и подсилена през 1970 година с участието и труда на местните жители. Отвъд нея в Лесковдол не са изграждани други телефонни постове, въпреки че няколко години поред жители на по-населената махала Попо̀в кладенец поставяли въпроса за поставяне на телефонен пост в магазина там. През 1988 година Община Своге планирала да включи Лесковдол към градската автоматична телефонна централа, но поради липса на средства това така и не се осъществило.

На територията на Лесковдол преди е работело мобилно пощенско агентство, обслужвано от пощальон, който отговарял за разпространението на пощата и печата. Работата му се подпомагала от кмета на селото, който бил отговорен за раздаването на призовки, връчване на писма, телеграми и съобщения. През годините от жителите и пълномощничеството в Лесковдол било заявявано желанието за строеж на ПТТ станция, но искането им не било уважено.

Здравеопазване

Входът на бившия здравен пункт

През 1959 година в селото започва строеж на многофункционална сграда, като едно от помещенията в нея бива специално предвидено за здравен пункт. Той е открит на 1 септември 1961 година и съставлявал две стаи и чакалня. Преди тази дата в Лесковдол имало специално заделено помещение, което обаче не се използвало, тъй като посещенията от лекар в селото били редки, основно при някой заразѐн или за имунизации. С откриването на новия пункт това се променило драстично - той бил изцяло обзаведен, в него работел лекар на щат, който извършвал домашни посещения и провеждал разяснителни беседи на здравни теми сред населението. Към кабинета функционирал и аптечен пункт. Стоматологичното обслужване обаче било по-скоро профилактично и основно обхващало децата и учениците. В началото на 80-те години позицията за фелдшер в Лесковдол остава свободна, поради което селото се посещавало единствено един път седмично от лекар от Своге. След няколко години незаетото място, както и намаляването на населението, обуславят закриването на позицията и затварянето на здравния пункт в Лесковдол.

Образование

Сградата на началното училище

Бившето основно училище

Първото училище в селото отваря врати през октомври 1938 година в сградата на църковната магерница. Преди това децата от Лесковдол посещавали училището в Редина, като през годините за кратки периоди в Лесковдол работели учители, които преподавали в отдадени под наем стаи от къщи поради липсата на помещение. През 1941 година със заем от Фонда за кооперативен строеж на народни училища към магерницата е направена пристройка, с цел увеличаване капацитета на училището, като то продължава да работи до 1967 година, когато е закрито поради малкия брой деца.

Второто училище в селото е основното училище на село Редина, което след промяната на междуселските граници от 1948 година преминава към Лесковдол. Към момента на преминаването от Редина към Лесковдол в училището имало трима прогимназиални и двама начални учители, които общо преподавали на над 120 ученика. Поради намаляването на учениците училището става начално през 1969 година, а десет години по-късно окончателно затваря врати. В наши дни сградата, която се намира на главния път за Лесковдол, приютява кметското наместничество, като част от помещенията са обособени с обществена функция - провеждане на събрания, празници и прочее.

През 50-те години комунистическата власт организирала курсове за ограмотяване на неграмотните пълнолетни жители в селото.

Култура

Старият читалищен салон в Лесковдол - горен етаж вдясно

През 1929 година в Лесковдол било основано читалище „Пробуда“, като то обаче нямало собствена сграда или дори устав, а данни за каквато и да е активност в началото липсват. През 1956 година Общината в Своге възобновява дейността на читалищата от селата в района, включително на това в Лесковдол, с цел развиване на културна и библиотечна дейност сред населението. Към същата година читалище „Пробуда“ имало само 30 члена и едва 26 тома книги в библиотеката си, което го нареждало на едно от най-последните места в цялата община. Едновременно с възобновената дейност се усетила нуждата от отделна сграда - цялата читалищна дейност трябвало да се извършва в следучебно време в стаите на основното училище, където била помещавана и малката читалищна библиотека. Това наложило изграждането на многофункционална обществена сграда, на чийто втори етаж било отредено помещение за читалищен салон с капацитет 200 души. Строежът започнал през 1959 година, като читалищният салон бил изцяло завършен в края на 1962 година.

През годините към читалище „Пробуда“ се създали вокални, театрални и танцови групи, които основно изнасяли представления на празници в Своге. Цялостно обаче работата му била слаба, като дори Общината констатира, че условията в Лесковдол, включително материалните, не предразполагат развиване на активна дейност. Библиотечният фонд пък в даден момент бил един от най-малките в общината - малко над 300 книги, като към края на дейността на читалището то разполагало с около 1200 тома. В последните си активни години читалище „Пробуда“ се включвало основно в организиране на съборите и честванията в Лесковдол. С намаляването на населението в селото културната дейност спира, като днес читалище „Пробуда“ де юре не съществува, тъй като не е регистрирано спрямо прилежащия закон.

Кино

В Лесковдол се провеждали и кинопрожекции, които започнали още в края на 40-те години, като първоначално селото било обслужвано от софийското подвижно кино №90, а прожекциите се случвали един път месечно. Били излъчвани основно български и съветски филми, но понякога и западни. Впоследствие кинообслужването на Лесковдол и съседните му села се поема от Община Своге чрез подвижното кино „Своге“. Към 1985 година поради малкия брой жители и подвижния характер на киното, в селото били осигурявани само 40 места за зрители, като прожекциите обаче почти не били посещавани.

Пропаганда

През годините след 9 септември 1944 година, под егидата на Общината, се насърчавало създаването на читателски групи с цел пропаганда, като към 1953 година такива били основани в махалите Попо̀в кладенец (30 члена), Кокелини бабки (32 члена), Драганов ток (13 члена), Осѝчено бърдо и Ра̀внището (14 члена). Към 1959 година имало една група и различни кръжоци на теми родознание и здравна просвета, социализма в България и другите социалистически страни.

Религия

Населението в селото е източноправославно, като според статистическите данни в Лесковдол не са се и към момента не се изповядват други вери.

Църквата „Свети пророк Илия“

Паметната плоча, 2008 г.

В селото има една-единствена църква - „Свети пророк Илия“ - която се намира в местността Арто̀, част от махала Селище. Църквата е изцяло завършена през 1933 година, когато е и осветена от Траянополския епископ Антим. На същото място преди строежа на църквата е съществувал малък параклис, който бил вграден в новия храм. Скоро след строежа на храма „Свети пророк Илия“ в съседство била изградена и магерница, която впоследствие приютява първото селско училище.

Към наши дни голяма част от инвентара на църквата е разграбен, включително част от иконите, а самата тя седи заключена. През 2013 година е извършен основен ремонт и реставрация на фасадата. На стената на храма, вляво от входната врата, е поставена паметна плоча с имената на загиналите във войните между 1912 и 1918 година мъже от селото.

По данни на Община Своге из Лесковдол и по билата над него има поне 13 оброчни кръста, което го прави едно от селата с най-много оброчища в Голема планина. Всеки от кръстовете е в почит на определен светец, като в деня от годината, посветен на светеца, хората от селото изнасяли курбан в негова чест. Към днешна дата някои от оброчищата са все още действащи.

В Лесковдол има три функциониращи гробища. Централното се намира до селското кметство, като преди промяната на селищните граници през 1948 година то било гробището на село Редина. Другите две са съответно в махала Селище, до селската църква, и в махала Да̀бето. Поради липсата на място за провеждане на ритуалите бива взето решение за построяване на две еднотипни постройки с функция като дом на покойника. Едната постройка е издигната в централните гробища, а другата в тези в махала Да̀бето, като сградите са завършени към 1990 година.

Старото гробище на Лесковдол, което е било унищожено при разширяване на коларските пътища в района, се е намирало в местността Село, смятана за мястото, на което първоначално е основано селото. Според предания на местните там някога имало и малък параклис.

Дарения

Една от забележителностите на „Седемте престола“ - големият дървен полилей „Хоро“ - е подарен на манастира от жители на Лесковдол и Осеновлаг през 1815 година. Намира се в църквата на обителта и е съставен от 15 отделни части с оцветена дърворезба, дело на осеновлашки майстори.

Транспорт

Автобус за селото

До началото на 60-те години до селото се е стигало по черен път, по който било възможно да се движат единствено волски коли и мотори. През 1961 година започнало пълното проширение и шосиране на пътя към Лесковдол, което го направило проходим и ускорил разкриването на автобусна линия от и за Своге, която била открита през септември 1966 година. Построяването на спирките обаче става на по-късен етап - тази в центъра на селото бива завършена през 1970 година, като автобусите често обръщали там заради лошото състояние на пътя до махала Кокелини бабки. Това продължило до 1982 година, когато бил завършен последният етап от строежа на пътя до Лесковдол, а крайната спирка на автобусите в местността Валого била построена през 1984 година. В самото начало линията била обслужвана от 6 курса дневно и имало планове през 1985 година транспортната схема да обхване и махала Попо̀в кладенец. С намаляването на населението обаче това не се осъществило, а броят на курсовете с времето се свил.

В наши дни линията за Лесковдол се обслужва от 2 курса, пътуващи от понеделник до събота от Своге към селото и обратно – един автобус сутрин и един следобед.

Забележителности

Зимна маркировка по Ком-Емине над селото

В самото село няма туристически обекти. Връх Лиляка обаче, който се отличава отдалеч с каменистите си склонове, е популярна точка за планинарите в района на Голема планина. Смята се, че в района му се е намирала крепост, вероятно възстановена по времето на кан Крум заедно с други градища в околността при похода му към Сердика. Днес в местността са останали голям брой камъни, разпръснати по билата на запад и юг от върха. В близост е преминавал и стар римски път, тръгващ от Враца в посока София и преминаващ основно по билото на Голема планина.

Други обекти близо до Лесковдол, към които има удобни пътеки от селото, са манастир „Седемте престола“, връх Издремец, хижа Тръстеная и езерата в района ѝ. През северната и североизточната част на землището преминава маршрутът Ком - Емине, който навлиза в селското землище северно от връх Издремец, продължава на юг през местностите Манастирска поляна, Баин камък, Берилова воденица и при югоизточното подножие на връх Старо пладнище минава в землището на Брезовдол, продължавайки на изток. Маршрутът е маркиран със зимна и обикновена маркировка, като повечето знаци са стари, а на места и липсващи.

Редовни събития

През 2017 година в селото се отбелязва 118-ата годишнина от написването на творбите „Хайдути“ и „Клепалото бие“, които са написани от Иван Вазов в местността Берилова воденица, намираща се над Лесковдол. Събитието, което придобива името „По стъпките на Вазов“, става ежегодно, като през 2018 година включва богата програма, състояща се от вело- и пешеходен поход, танцови и музикални прояви, както и показ на различни занаяти. През 2019 година пешеходният поход се разраства и се състои вече от четири лъча, като освен от самото Лесковдол другите отправни точки са съседните села Бов, Осеновлаг и Лакатник, а крайна точка е местността Берилова воденица. Велопоходът е с начална точка Своге. Допълнително фестивалът включва разнообразни дейности от регионалния бит и култура. Организирането на събора продължава и през следващите години, като на традиционното място на провеждането му - местността Кръ̀сто - през месец август 2020 година бива издигнат паметен знак „Аз съм българче“ в чест на делото на Иван Вазов, който пише част от творбите си вдъхновен от природата в региона. През август 2021 година пък в махала Могилата бива открит паметен знак „Песни за Македония“, а през септември 2022 година, в близост до него, е издигнат Вазовият кръст.

• 
  Паметният знак „Аз съм българче“, открит през 2020 г.
• 
  Паметният знак „Песни за Македония“, открит през 2021 г.
• 
  Вазовият кръст, издигнат през 2022 г.

Галерия

• 
  Изглед към махала Преслапа (център), с. Редина
• 
  Малка колиба в махала Падѝната
• 
  Изглед от махала Осѝчено бърдо
• 
  Българското знаме на връх Лиляка
• 
  Ливада в махала Попо̀в кладенец
• 
  Къща в селото
• 
  Клепалото при църквата „Св. пророк Илия“
• 
  Църквата „Св. пророк Илия“, погледната от училището
• 
  Изглед от махала Осѝчено бърдо
• 
  Стара плевня с обор в махала Могилата
• 
  Каменна река в подножието на вр. Градище
• 
  Къща в махала Падѝната
• 
  Изглед към селото от махала Иньова нива
• 
  Изоставена къща – махала Могилата
• 
  Издремец и Лиляка, погледнати от махала Осѝчено бърдо
• 
  Чешмата в махала Попо̀в кладенец
• 
  Махала Ра̀змерица погледната от връх Лиляка
• 
  Черен път в селото
• 
  Селото от махала Ла̀домерица
• 
  Магазинът в махала Попо̀в кладенец, 2013 г.
• 
  Рединска река, 2007 г.
• 
  Подножието на връх Лиляка
• 
  Къща в махала Иньова нива
• 
  Западните части на селото
• 
  Къщи в махала Попо̀в кладенец
• 
  Кметството, находящо се в сградата на бившето основно училище
• 
  Църквата преди реставрацията
• 
  Поглед към селото от махала Лафчов ток
• 
  Махала Падѝната
• 
  Изглед през зимата
• 
  Поглед от махала Котлене
• 
  Река Селска
• 
  Селото от махала Преслапа, с. Редина
• 
  Изглед към селото от връх Високата чукла
• 
  Къща в махала Средно бърдо
• 
  Каменна река югозападно от вр. Градище
• 
  Изглед от местността Мазнотил
• 
  Махала Падѝната
• 
  Основите на стария, самосрутил се мост към селото
• 
  Местността Ветрен над селото
• 
  Къща в махала Радова ливада

Външни препратки

Полет над Лесковдол - кадри от поречието на река Рединска с изглед към махала Ра̀змерица (1:01-1:10 от видеото) и махала Кокелини бабки (1:14-1:32 от видеото).