Либерална партия

Либерали пренасочва насам. За партията в Швеция вижте Либерали (Швеция).

Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.

---

Либерална партия
Основател(и)	Петко Славейков Драган Цанков Петко Каравелов
Последен лидер	Петко Каравелов
Основана	1879 г.
Разформирована	1896 г.
Наследена от	Либерална партия (радослависти) Народнолиберална партия Прогресивнолиберална партия Демократическа партия
Седалище	София, Република България
Вестник	„Целокупна България“ „Независимост“ „Търновска конституция“
Идеология	Либерализъм

Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 г. до 1896 г. Неин основен опонент е Консервативната партия. Либералната партия е изключително популярна през този период и с разпадането си става основа за повечето партии от началото на 20 век. С нея са свързани вестниците „Целокупна България“, „Независимост“ и „Търновска конституция“.

Основното крило на партията постепенно прекратява дейността си след 1887 г. Възстановено след 1894 г., през 1896 г. то приема името Демократическа партия (каравелисти).

История

Началото

Либералната партия се формира по време на Учредителното събрание през 1879 г., в което тя има мнозинство и играе решаваща роля в създаването на Търновската конституция. Водачи на партията са Петко Каравелов, Петко Славейков и Драган Цанков. На 20 юни 1879 г. започва да се издава вестник „Целокупна България“ – печатен орган на Либералната партия. Едновременно с издаването на вестника е изготвен и уставът на партията. През втората половина на юли до началото на септември 1879 г. е изградено нейното централно бюро. Създадени са и местни организации на партията.

Управление

Избраният от Първото велико народно събрание княз Александър Батенберг не е доволен от ограниченията, наложени му от Търновската конституция, виновници за което са либералите. Поради това, той подкрепя консерваторите. Либералната партия печели изборите за I обикновено народно събрание през 1879 г., но то е разпуснато от княз Александър I. Партията печели и новите избори за II обикновено народно събрание през 1880 г. и сформира две самостоятелни правителства – начело с Драган Цанков (1880) и Петко Каравелов (1880 – 1881). След преврата от 1881 г., Либералната партия е отстранена от властта, а при Режима на пълномощията нейните водачи са подложени на преследвания. Петко Каравелов и Петко Славейков заминават за Източна Румелия, а Драган Цанков е интерниран във Враца.

Разцепване

През 1883 г. Либералната партия се разцепва, след като умереното крило, начело с Драган Цанков, се съгласява на компромис и сформира коалиционно правителство с Консервативната партия. Крилото на Драган Цанков по-късно възприема крайна проруска политика и се преименува на Прогресивнолиберална партия.

През 1884 г. основното крило на Либералната партия печели изборите за IV обикновено народно събрание. Сформирано е самостоятелно правителство, водено от лидера на партията Петко Каравелов, което отново е свалено с преврат през 1886 г.

При последвалата вътрешна и международна криза от Либералната партия се отделят групите на Стефан Стамболов (вижте Народнолиберална партия) и Васил Радославов (вижте Либерална партия (радослависти)), които енергично поемат инициативата. Групата на Петко Каравелов не успява да реагира адекватно на ситуацията, а след предприетите от правителството на Стамболов репресии срещу нейни представители практически прекратява дейността си. Възстановена след 1894 г., тя става основата на Демократическата партия.

Участия в избори

Парламентарни

година	избори	гласове	%	резултат
1879	Народно събрание	224 134	82,2%	140 / 170
1880	Народно събрание	181 839	63,5%	109 / 162
1882	Народно събрание	бойкотира	бойкотира	0 / 47
1884	Народно събрание	–	–	100 / 171
1887	Народно събрание	–	–	260 / 292
1894	Народно събрание	–	–	3 / 167

Участия в правителства

Първо правителство на Драган Цанков (7 април 1880 – 10 декември 1880) – самостоятелно

• Министерство на външните работи и изповеданията – Драган Цанков
• Министерство на вътрешните работи – Георги Тишев
• Министерство на народното просвещение – Иван Гюзелев
• Министерство на финансите – Петко Каравелов

Първо правителство на Петко Каравелов (10 декември 1880 – 9 май 1881) – самостоятелно

• Министерство на външните работи и изповеданията – Никола Стойчев
• Министерство на вътрешните работи – Драган Цанков, Петко Славейков
• Министерство на народното просвещение – Петко Славейков, Михаил Сарафов
• Министерство на финансите – Петко Каравелов
• Министерство на правосъдието – Петко Каравелов

Второ правителство на Петко Каравелов (11 юли 1884 – 21 август 1886) – самостоятелно

• Министерство на външните работи и изповеданията – Илия Цанов
• Министерство на вътрешните работи – Петко Славейков, Никола Сукнаров, Петко Каравелов
• Министерство на народното просвещение – Райчо Каролев
• Министерство на финансите – Петко Каравелов
• Министерство на правосъдието – Васил Радославов, Гаврил Орошаков
• Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Петко Каравелов

Трето правителство на Петко Каравелов (24 август 1886 – 28 август 1886) – временно правителство

• Министерство на вътрешните работи – Васил Радославов
• Министерство на народното просвещение – Тодор Иванчов
• Министерство на правосъдието – Гаврил Орошаков

Видни дейци

Петко Славейков

Име	Период
Петко Каравелов	1843 – 1903
Васил Радославов	1854 – 1929
Михаил Сарафов	1854 – 1924
Петко Славейков	1827 – 1895
Стефан Стамболов	1854 – 1895
Никола Стойчев	1845 – 1899
Никола Сукнаров	1848 – 1894
Драган Цанков	1828 – 1911
Илия Цанов	1835 – 1901

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
• Д. Попов, Партийната структура в България от 1879 до 1901 година Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine., 3 август 2005
• Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949. София, 2009. ISBN 954-9660-16-8.