Ловеч (община)

Ловеч (община)
43.133, 24.717
	Ловеч (община)
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Област Ловеч
Площ	946.28 km²
Население	50 523 души
Адм. център	Ловеч
Брой селища	35
Сайт	www.lovech.bg
Управление
Кмет	Страцимир Петков ; (ИТН, БВ; 2023)
Общ. съвет	29 съветници ГЕРБ/СДС (8); БСП ЗА БЪЛГАРИЯ (5); ИМА ТАКЪВ НАРОД/БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД (5); Граждани за общината (4); ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА/ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (4); ВЪЗРАЖДАНЕ (2); ЛЕВИЦАТА (1);

Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

Община Ловеч се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Ловеч.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в източната и североизточна част на област Ловеч. С площта си от 946,284 km² е най-голямата сред 8-те общините на областта, което съставлява 22,92% от територията на областта. Тя е и една от най-големите по площ общини в България, като заема 12-о място. Границите ѝ са следните:

на североизток – община Летница;
на изток – община Севлиево, област Габрово;
на юг – община Троян;
на запад – община Угърчин;
на север – община Плевен и община Пордим, Област Плевен.

Природни ресурси

Геоложки строеж

В геоложко отношение територията на община Ловеч е изградена от седименти на долната креда – апт, и отложения на кватернера. Аптският комплекс е представен от три хоризонта – песъчливо-мергелен, ургонски и терциерен. Песъчливо-мергелният хоризонт е изграден от мергели, сред които се прослояват пластове от варовици и пясъчници, Ургонският хоризонт е представен от варовици, на места с прослойки от песъчливи мергели, варовити пясъчници и мергели. Терциерният хоризонт е представен от пясъчници и мергели, които са с малка мощност и се редуват помежду си. Кватернерът е представен от алувиални и делувиални отложения. Алувиалните отложения изграждат руслото и надзаливната тераса на река Осъм. Те са представени са от чакъли, едрокъсови с валуни и глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини. Делувиалните отложения покриват склоновете и дебелината им на места достига до 10 м. Представени са от разнокъсови чакъли с глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини, примесени на места от льосовидни глини.

Геоложко-литоложкият строеж и теренните особености са предпоставка за проявата на специфични физико-геоложки явления и процеси – свлачища, срутища, карстови форми в карбонатни масиви и др.

Релеф

Преобладаващият релеф на общината е хълмистият. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Средния Предбалкан и Средната Дунавска равнина.

С изключение на най-северната ѝ част, около 90% от територията на общината попада в пределите на Средния Предбалкан, като преобладаващият релеф е хълмистият. Тук се простират части от четири обособени възвишения, височини и плата. Най-голяма площ заемат Ловчанските височини, които с изключение на най-западните си части изцяло попадат в пределите на общината. Тяхната максимална височина връх Гюнето (655 m) се намира западно от село Соколово. Районът североизточно от Ловчанските височини и югоизточно от долината на река Осъм се заема от западните части на Деветашкото плато. Неговият общ наклон е на северозапад и север към долината Осъм, където завършва със стръмни, на места отвесни склонове. Най-високата му точка е връх Чуката (556 m), разположен североизточно от село Брестово. В крайния югоизточен ъгъл на общината, в землището на село Малиново се простират най-западните части на Севлиевските височини с максимална височина връх Петриша (627 m), издигащ се североизточно от Малиново. В южната част на община Ловеч, от двете страни на река Осъм, южно от притоците ѝ Дрипла (ляв) и Българенска река (десен), от запад на изток се простират Микренските височини. Тук се намира най-високата точка на общината връх Заноги (789 m), разположен югоизточно от село Българене

Останалите около 10% от територията на общината попадат в южната, хълмиста част на Средната Дунавска равнина. Тук основни морфографски единици са Слатинския венец (връх Кайряка, 435 m), простиращ се от запад на изток северно от селата Славяни и Слатина. Крайните северни части са заети от последните, ниски югоизточни разклонения на Плевенските височини с надморска височина между 100 и 250 m.

Най-ниската точка на общината 77 m н.в. и се намира в коритото на река Осъм, североизточно от село Александрово.

Води

Цялата територия на общината се отнася към Дунавския водосборен басейн, като повече от 90% се падат на водосборния басейн на река Осъм, а останалите – на водосборния басейн на река Вит. Река Осъм навлиза в общината югозападно от село Лешница, тече на североизток, а след селото на север, като проломява Микренските височини. След това продължава в северна посока в дълбока долина, като разделя на две половини Ловчанските височини и достига до град Ловеч. Тук реката завива на североизток и запазва тази си посока до напускането си на община Ловеч. В този си участък десните ѝ брегове обърнати към Ловчанските височини и Деветашкото плато са стръмни, на места отвесни с множество пещери и скални ниши, а левите са полегати, а на места равни. Основни притоци на Осъм в пределите на общината са реките: Дрипла – ляв; Ормандере, Райка и Гостиня (Гостинка) – десни.

Най-западната част (останалите 10%) принадлежат към водосборния басейн на река Вит. Тук протича най-горното течение на Катунецка река (Тоша), десен приток на Каменица, която от своя страна е десен приток на Вит.

На територията на община Ловеч подземните води се срещат като пукнатинни, карстови и порови. Пукнатинните води са формирани в скалните комплекси от мергели, пясъчници и варовици. Циркулацията им се извършва в пукнатините на скалите и обикновено залягат на голяма дълбочина. Подхранването на тези води става от инфилтрацията на атмосферните валежи. Карстови води се формират във варовиците. Подхранването им става както от атмосферните валежи, така и от пукнатинните води. Поровите води са формирани в алувиалните песъчливо-чакълести отложения на река Осъм. Подхранват се от инфилтрацията на атмосферните валежи и от водите на реката, с които са в пряка хидравлична връзка. Нивото им е установено от 0,5 до 3 m от повърхността. При високи стоежи на водите в реката нивото на подземните води също се покачва. Наличието на редуващи се окарстени варовити комплекси с мергелно-песъчливи, съчетано с редица гънки и разседи, създава условия за съсредоточаване на подземни води и образуване на карстови извори при Ловеч – Гурковото (1,5 – 10 л/сек) и Владишкото (0.4 – 27 л/сек). Подземните води в района се използват за питейно-битово и промишлено водоснабдяване.

Климат

Климатът в община Ловеч е умереноконтинентален, със студена зима и горещо лято. Средната годишна температура на въздуха е 11.4 °C. Годишният ход се характеризира с минимум през януари (-1.5 °C) и максимум през юли (23 °C). Средноденонощните температури на въздуха определят типичната за умереноконтиненталния климат температурна амплитуда от 24.5 °C. Относителната влажност на въздуха се колебае от 61% през август до 84% през декември. Максималната и стойност е през зимните месеци, когато температурите на въздуха са минимални.

Средната годишна сума на валежите в региона е 636 мм с максимум през май, юни и юли (77 – 95 мм) и минимум през януари и февруари (28 – 32 мм). През зимните месеци валежите са предимно от сняг с дебелина на снежната покривка 10 – 12 см.

Средната месечна и годишна скорост на вятъра е сравнително ниска – от 1.3 м/сек през юли, септември и ноември до 1.8 м/сек през февруари, март и април. Преобладаващата посока на ветровете е от североизток, запад и юг.

Почви и минерални ресурси

Почвената покривка на територията на общината е разнообразна. Преобладават сивите горски почви, а по долините на реките – алувиално-ливадните. Сивите и тъмносивите горски почви заемат най-голяма площ и са основният почвен тип на територията на общината. Те са дълбоко карбонатни. Мощността на хумусния хоризонт е средно 30 – 35 см при тъмносивите и 65 см при сивите почви. Механичният им състав е тежко песъчливо-глинест и трудно се обработва. Подходящи са за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед, фуражен грах, а при благоприятни климатични условия върху тях добре виреят лозя и някои овощни видове – сливи, круши, ягоди, праскови. Съществуват и оподзолени почви. Те имат добре оформен хумусен хоризонт и са подходящи за отглеждане на почти всички зърнени и фуражни култури и захарно цвекло. Алувиално-ливадните почви са разпространени предимно по долините на реките в общината. Имат лек механичен състав – песъчлив до средно песъчливо-глинест. Режимът на подпочвените им води е в зависимост от този на реките. Мощността на хумусния хоризонт е от 20 до 40 см, а съдържанието на хумус варира от 2 до 5%. Наличието на карбонати по целия почвен слой ги прави рохкави и леки за обработка след обилни валежи и поливания. При комбинирано торене и напояване на тези почви се получават високи добиви от селскостопански култури. Най-подходящи са за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури.

Флора и фауна

Флората е характерна за Предбалканския подрайон на Севернобългарския район. Тук се срещат: тъмнопурпурна метличина, висока бисерка, томасиниев минзухар (балкански ендемит), Aesculus hippcastanum (балкански ендемит и терциерен реликт), Ramonda serbica (балкански ендемит и терциерен реликт), лайка, липа, бреза, бъз, бор, габър, бук, дъб, шипка, глог, леска, дрян, акация, малина сграбиче.

Фауната също е характерна за Предбалканския подрайон на Севернобългарския район. Тук се срещат охлюви, мишки, полевки, леминги. От земноводните и влечугите често срещани са: зелена крастава жаба, голяма водна жаба, зелен гущер, обикновена водна змия, смок мишкар, дъждовник и др. Птиците са представени от качулата чучулига, градска лястовица, гълъб, домашно врабче, голям синигер, обикновена ветрушка. От клас бозайници най-често обитаващите района са: източноевропейски таралеж, къртица, див заек, обикновена полевка и др.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	49 738	100,00
Българи	43 223	86,90
Турци	2 321	4,67
Цигани	665	1,34
Други	165	0,33
Не се самоопределят	296	0,60
Неотговорили	3 068	6,17

Населени места

Общината има 35 населени места с общо население 38 699 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Ловеч, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Абланица	100	23,610		Лисец	681	38,024
Александрово	1049	41,690	Кара Хасан	Ловеч	28767	69,492
Баховица	896	23,841		Малиново	501	39,233	Острец
Брестово	146	38,214	Брястово	Прелом	45	13,297	Долни бивол, Василево
Българене	144	29,680		Пресяка	267	21,083	Присека
Владиня	167	30,012		Радювене	555	71,810	Стояново
Горан	334	19,760	Долно Павликене	Скобелево	214	12,772	Метудово
Горно Павликене	169	37,472		Славяни	589	28,890	Симеоново
Гостиня	90	16,492	Гостина	Слатина	585	36,057
Деветаки	135	51,472		Сливек	147	8,135
Дойренци	883	28,016		Смочан	232	14,451
Дренов	167	45,686	Дрянов	Соколово	99	14,164	Шахлии, Шахан кая
Дъбрава	18	6,471	Горни бивол	Стефаново	88	29,457	Вратца
Изворче	36	-	Изворджик, в з-щето на гр. Ловеч	Тепава	41	18,438
Йоглав	313	12,303		Умаревци	263	11,025
Казачево	183	17,358	Татарето	Хлевене	238	27,925
Къкрина	180	31,656	Какрина	Чавдарци	235	16,596	Лъжене
Лешница	142	21,702	Аладанлии, Турска Лешница	ОБЩО	38699	946,284	1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

през 1882 г. – заличено е с. Мираш без административен акт поради изселване;
Височайши доклад № 6090 от 28.07.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Александрово;

– преименува с. Татарето на с. Казачево;

– преименува с. Метудово на с. Скобелево;

през 1886 г. – заличена е м. Мангалъ махла без административен акт поради изселване;
след 1887 г. – заличена е м. Шаханска махала (Малка Шаханская) и е присъединена като квартал на с. Кайкъ махла (Кайклъ махала) без административен акт;
Указ № 297/обн. 02.07.1920 г. – заличава с. Кайкъ махла (Кайклъ махала) и я присъединява като квартал на м. Шахлии (Шахан кая);
Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Долни бивол на с. Василево;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Изворджик на м. Изворец;

– преименува м. Изворджик на м. Изворче;

– преименува с. Аладанлии (Турска Лешница) на с. Лешница;

– преименува м. Шахлии (Шахан кая) на м. Соколово;

МЗ № 4127/обн. 4 януари 1939 г. – обединява селата Зълково и Сотево в едно населено място – с. Симеоново;
МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Соколово за с. Соколово;
МЗ № 1992/обн. 13.06.1941 г. – преименува с. Горни бивол на с. Дъбрава;
Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Василево на с. Прелом;

– преименува с. Симеоново на с. Славяни;

– преименува с. Вратца на с. Стефаново;

– преименува с. Лъжене на с. Чавдарци;

Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Радювене (Радьовене, Радювени) на с. Стояново;
Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Долно Павлекене на с. Горан;
през 1965 г. – осъвременено е името на с. Какрина на с. Къкрина без административен акт;
Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава м. Изворец поради изселване;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Брястово на с. Брестово;

– уточнява името на с. Гостина на с. Гостиня;

– уточнява името на с. Дрянов на с. Дренов;

– уточнява името на с. Присека на с. Пресяка;

Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава с. Гозница и го присъединява като квартал на гр. Ловеч;
Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава с. Продимчец и го присъединява като квартал на гр. Ловеч;
Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Острец на с. Малиново;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Александрово и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Ловеч;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
Указ № 203/обн. 28.06.1996 г. – възстановява старото име на с. Стояново на с. Радювене;
Указ № 384/обн. 04.11.1996 г. – отделя с. Соколово и землището му от община Угърчин и го присъединява към община Ловеч.

Транспорт

През общината от североизток на югозапад, а след град Ловеч на юг, по долината на река Осъм преминава участък от 53,8 km от трасето на жп линията Левски – Ловеч – Троян.

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 207,5 km:

участък от 24,2 km от Републикански път I-4 (от km 44,7 до km 68,9);
участък от 41 km от Републикански път II-35 (от km 23,9 до km 64,9);
последният участък от 29,2 km от Републикански път III-301 (от km 22,8 до km 52,0);
участък от 37,8 km от Републикански път III-401 (от km 10,1 до km 47,9);
последният участък от 1,2 km от Републикански път III-3005 (от km 43,7 до km 44,9);
целият участък от 24,8 km от Републикански път III-3013;
последният участък от 9,5 km от Републикански път III-3402 (от km 26,4 до km 35,9);
началният участък от 16,3 km от Републикански път III-3504 (от km 0 до km 16,3);
началният участък от 13,1 km от Републикански път III-3505 (от km 0 до km 13,1);
целият участък от 10,4 km от Републикански път III-4003.