Локомотиви БДЖ серия 27.00

Локомотив 27.00
Производител	„Hanomag“ - Hanover
Производство	1910
Междурелсие	1435 mm
Предназначение	Товарен
Колоосна формула	1'D n4v
Период на експлоатация	до 1967 г.
Запазени локомотиви	27.08
Спецификации
Дължина	10 903 mm
Височина	4650 mm
Макс. скорост	65 km/h
Дължина с тендера	17 368 mm
Общо тегло	107 700 kg
Служебно тегло	68 700 kg
Сцепно тегло	56 400 kg
Мин. диаметър в крива	130 m
Натоварване на ос	14,1 t
Диаметър на водещата колоос	850 mm
Диаметър на задвижващите колооси	1250 mm
Налягане на парата в котела	15 kg.f/m2
Нагревна повърхност	252,44 m2
Скарна повърхност	3,96 m2
Повърхност на димогарните тръби	196,88 m2
Повърхност на огневите тръби	132,0 m2
Обща изпарителна повърхност	171,44 m2
Брой на димогарните тръби	310
Брой на огневите тръби	140
Паропрегревател	да
Парна машина	Вулф-Компаунд
Брой цилиндри	4
Диаметър на цилиндрите	375 (ВН) 600 (НН) m
Ход на буталото	650 m
Тип рама	листова
Тендер
Служебно тегло	39 000 kg
Тегло на празен тендер	17 500 kg
Воден запас	7,0 m3
Вид гориво	въглища
Запас гориво	7000 kg

Локомотивите серия 27.00 са доставени през 1910 г. и са предназначени за извозването на станалите вече по-тежки бързи и пътнически влакове по големите нагорнища с 25 км/ч и в равнище - до 65 км/ч. Строени са в германската фабрика „Hanomag“ - Hanover. Според старото означение са носили номера 701 - 718. През Балканската война един (№ 705) е загубен, а друг (№ 708) е бракуван през 1918 г. При въвеждането на новата номерация приемат серия 27.00. По време на Втората световна война изгубеният локомотив е открит и заема последния номер в серията - 27.17. През 1933 г. на част от машините е монтиран прегревател на парата. За по-голямо удобство при експлоатацията, локомотивите са преномерирани още веднъж през 1938 г., като тези с прегревател заемат първите номера в серията – 27.01 – 27.10.

Локомотивите са имали хардиева (вакуумна) спирачка с просто и автоматично действие. След демонтажа на вакуумната спирачка е монтирана двустъпална въздушна помпа и спирачка със сгъстен въздух. Тендерите са триосни с цяла листова рама.

След 1957 г. започва изваждането от редовна работа на локомотивите чрез предаване на промишлени предприятия или бракуване. След началото на 60-те години повечето локомотиви в БДЖ бездействат, а за музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 27.08, който се намира в Музея на транспорта в Русе.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите серия 27.00

Експлоатационен номер			Прегревател	Фабр. №/ година	Бележки
при доставката	от 1936 г.	от 1938 г.
701	27.01	27.01	да	5894/1911	ДМП-Перник
702	27.02	27.16	не	5892/1911	Бракуван 1963 г.
703	27.03	27.03	да	5893/1911	Бракуван 1967 г.
704	27.04	27.04	да	5894/1911	Бракуван 1963 г.
705	-	27.17	не	5895/1911	Загубен 1915-18 г. Върнат 1944 г. ОНС-Враца 1959 г.
706	27.05	27.13	не	5896/1911	ЛВЗ-Русер 1958 г.
707	27.06	27.06	да	5897/1911	Бракуван 1967 г.
708	-	-	не	5898/1911	Бракуван след 1918 г.
709	27.07	27.07	да	5899/1911	Бракуван 1964 г.
710	27.08	27.08	да	5900/1911	Музеен 1966 г.
711	27.09	27.11	не	5901/1911	ЗАЧ-Шумен 1957 г.
712	27.10	27.14	не	5902/1911	Бракуван 1967 г.
713	27.11	27.09	да	5903/1911	ДМП-Перник 1957 г.
714	27.12	27.12	не	5904/1911	Бракуван 1963 г.
715	27.13	27.05	да	5905/1911	ЦОФ „Балканбас“ 1963 г.
716	27.14	27.10	да	5906/1911	МДК-Пирдоп 1957 г.
717	27.15	27.15	не	5924/1911	Бракуван 1963 г.
718	27.16	27.02	да	5925/1911	Бракуван 1963 г.

Литература

• Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
• Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
• Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993).