Лоренцова сила

Лоренцова сила или сила на Лоренц е силата, действаща на електрически заредена частица с точков заряд q и със скорост на движение v в отправна система характеризираща се с векторите на електрическо поле с интензитет Е и магнитно поле с индукция В.

$\mathbf {F} =q[\mathbf {E} +(\mathbf {v} \times \mathbf {B} )],$

В математическия израз за действащата сила върху електрическия заряд, електрическия компонент $q\mathbf {E} ,$ променя модула на скоростта ѝ, а вторият (магнитния) компонент $q(\mathbf {v} \times \mathbf {B} ),$ променя само посоката на скоростта като с това действие не извършва работа.

Лоренцовата сила е перпендикулярна на равнината, образувана от v и B.

Наименованието сила на Лоренц на тази математически изразена зависимост, е наречена така в чест на Хендрик Лоренц (на нидерландски: Hendrik Antoon Lorentz), холандски физик, нобелов лауреат през 1902 г. заедно с Питер Зееман.

Източници

Тази статия, свързана с физика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.