Лученец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за града в Словакия. За окръга вижте Лученец (окръг).

Лученец
Lučenec
— град —
      
Герб
Страна Словакия
КрайБанскобистришки край
ОкръгЛученец
Площ47,791 km²
Надм. височина190 m
Население27 991 души (2017)
586 души/km²
КметАлександра Пивкова
ОсноваванеПреди 1247 г.
Първо споменаване1262 г.
Пощенски код98401
Телефонен код421 – 47
МПС кодLC
Официален сайтlucenec.sk
Лученец в Общомедия

Лученец (на словашки: Lučenec) е град в южна Словакия, административен център на окръг Лученец в Банскобистришки край. Населението му е 27 991 души (по приблизителна оценка от декември 2017 г.).[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Луенец е разположен на 190 m надморска височина в Лученско-Кошицката низина в подножието на Западните Карпати, на 58 km югоизточно от Банска Бистрица и на 10 km северно от границата с Унгария.

Климатът на Лученец е влажен континентален с горещо лято (Dfa по Кьопен).


  Лученец 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни максимални температури (°C) 0,9 4,3 10,1 15,8 21,1 24 26,2 26,3 21,4 14,9 6,7 2,1
Средни минимални температури (°C) −6 −4,3 −0,6 3,5 8,3 11,3 12,8 12,4 8,8 4,1 −0,2 −3,9

История[редактиране | редактиране на кода]

Мястото на днешния Лученец и неговите околности са населени от каменната епоха. През VI-VII век в региона се заселват славяни, а през X век и унгарци.

Първите сведения за селището са от 1247 година, когато то е част от Унгария. До първата половина на XV век то е село, отдалечено от главните търговски пътища. През 1442 година Лученец е завзет от войските на хуситите, водени от Ян Искра. През 1451 година в битката при Лученец Искра нанася поражение на армията на Янош Хуняди.

След падането на крепостта Филяково през 1554 година Лученец попада под контрола на Османската империя и нейните васали до 1593 година. Дълго след това, до края на XVII век, османците остават заплаха за града и околностите му. Градът е опожаряван неколкократно при войните през първата половина на XIX век, а при потушаването на Унгарската революция от 1848 година е окупиран от руски войски.

През XIX и XX век градът се модернизира, построени са тухларна и кожарска фабрика, през 1865 година Лученец е свързан с телеграфната мрежа, а през 1871 година – с железопътната линия от Будапеща за Жилина. След Първата световна война е част от Чехословакия – с прекъсвания през 1919 година, когато е присъединен към Словашката съветска република, и през 1938 – 1945, когато отново е под унгарско управление. От 1993 година е в независима Словакия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Лученец е около 28 500 души (2011), включително 8,3% етнически унгарци.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Лученец е стопанският център на цялата област Ноград, включваща окръзите Лученец, Римавска Собота, Полтар и Велки Къртиш.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) ((de)) Lučenec, www.citypopulation.de