Маджура
| Маджура | |
  Маджура  Маджура | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 0 души |
Маджура или Манджура е историческо село в Източна Тракия, Турция, околия Малък Самоков, Вилает Лозенград, съществувало до 1913 година.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено по поречието на река Резвая (около 17 км от устието) в Странджа, на 4 километра западно от село Блаца.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Маджура е българско село във Василиковска каза на Османската империя. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Маджура силно пострадва. Всичките 120 къщи са изгорени.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 121 български семейства или 474 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Маджура са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Населението на Маджура се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Маджура
Васил Димитъров Деликостадинов, български свещеник и революционер, служил в цьрквата „Свети Георги” в Мързово и в църквата „Св. св. Константин и Елена” във Вургари[4]- Димитър Василев Деликостадинов (1860 - 1936), български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Георги”[4]
- Ненчо Кротков (1870 - 1966), български революционер, деец на ВМОРО
- Стоян Калудов, български революционер, деец на ВМОРО
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Из черноморските склонове на Странджа“, Цариград, 17 август 1911 година в „Библиотека Струмски“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ а б Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 21.
| |||||||||||||
