Маково
Тази статия е за селото в България. За едноименното село в Република Македония вижте Маково (Община Новаци).
| Маково | |
  Маково  Маково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 243 души[1] (15 март 2024 г.) 19,5 души/km² |
| Землище | 12,467 km² |
| Надм. височина | 216 m |
| Пощ. код | 7785 |
| Тел. код | 06004 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 46228 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
Маково е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище. До 1934 година името на селото е Кочашлии.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
По предания, селото е още от времето на османската власт, първата къща е била на турски бей. До Освобождението от турско иго цялото му население е било мохамеданско, имало е само един българин християнин – това е бил слугата на бея, негов кочияш. Първият заселник българин в селото е дошъл след освобождението от турско иго – това е бил Чакър Колю – бакалин от Ески Джумая. Селото през тези години е подложено на серия нападения от българи, жители на разградското село Арнаут, днес село Пороище. В тези нападения активно участие е вземал Димитър Неделчев, който станал първият християнин, заселил се трайно тук. Последван е от Петко Табачковлията. Така започнал процесът на изселване на турците мохамедани и заселването на селото с българи християни. Част от българите заселници като братята Миневи идват от Дряновските и Тревненските махали, те си застрояват едноименни махали в селото. Някои от заселниците са били от тревненската махала Коевци миневи. Селото строи своя църква, посещавана и от жители на съседни села, които са били почти изцяло турски и в които е нямало църкви.
1899 г. – е създадено училище с първи даскал Добри Иванов Чолаков, пазарен, според летописната книга на училището, за 300 лв. месечно – по 150 лв. в пари и 150 лв. в натура. Преди това, от 1895 г. на децата – около 80, преподавал Даскал Кънчо в църквата или в някой дюкян. През 1927 т. жителите на селото строят нова сграда на училището. Преди 1944 г. то е притежавало 900 дка. земеделска земя.
1883 г. – първи кмет на селото става Георги Раданов.
1909 г. – е построена мелница край селото. Години по-късно и маслобойна в центъра на селото.
1913 г. – е началото на читалищната дейност. Читалището е било помещавано в помещение към църквата.
1915 г. – е създадена кредитна кооперация „Жетвар“, станала основа за създаването на Трудово- кооперативната земеделска кооперация през 1951 г.
1930 г. – Властта прави оземляване на безимотните, макар че имало много спорове дали то е било справедливо.
1919 г. – Петима жители с леви убеждения 8никола милушев, атанас колев тодор добрев витан славов и др./създават структура на БРП /к/, която след 1923 г. губи връзка с висшестоящата организация и се разтурва.
1931 г. – 9 души от селото възстановяват организацията на БРП /к/.
1931 г. – 5 души /сред които Никола Милушев, Атанас Колев, Тодор Добрев, Витан Славов и др. /основат структура на Младежката работническа партия /РМС/. На изборите за кмет през 1927 г. лявата опозиция дори печели изборите, но управляващите бламират резултатите.
1919 г. – Своя партийна структура БЗНС създават и земеделците от селото.
В началото на 50-те години на 20 век селото е електрифицирано. След създаването на ТКЗС кооперативът със свои средства построява сравнително голяма за региона сграда на читалище. Основан е и футболен отбор.
До 70-те години на 20 век, когато в Маково се заселват няколко рода помаци от Родопите, тук живеят само православни българи и няколко семейства мигриращи цигани. С течение на времето броят на местните жители православни намалява и управлението на селото се поема от преселниците, които в края на 20 век са преобладаващо население.
Селото е в район, в който се намират развалини от укрепителната линия между крепостите при Опака, Садина и Войвода. Според намерената керамика, стъкло и метални предмети и др. развалините между село Маково и село Сейдол са определени като ранно-византийски от 5-7 век и са функционирали през късната античност – във връзка с град Абритус.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 292 | 100.00 |
| Българи | 205 | 70.20 |
| Турци | 58 | 19.86 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 3 | 1.02 |
| Не се самоопределят | 24 | 8.21 |
| Не отговорили | 2 | 0.68 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
До 1970-те години – само православие. Селото е имало църква, построена в началото на миналия век, вече порутена. В днешни дни в селото има построена нова джамия. По-голямата част от населението изповядва ислям.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ „Справка за населението на село Маково, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 1 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 1 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 декември 2018. (на английски)
| ||||||||||
