Максимилиан Волошин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Максимилиан Волошин
Максимилиан Волошин, 20-те години на 20 в.
Максимилиан Волошин, 20-те години на 20 в.
Роден16 май 1877 г. (стар стил)
Починал11 август 1932 г. (55 г.)
Националност Русия
Жанрстихотворение
Направлениесимволизъм
Максимилиан Волошин в Общомедия

Максимилиан Александрович Кириенко-Волошин (на руски: Максимилиан Александрович Кириенко-Волошин) е руски поет, критик и художник, сред най-значимите представители на символизма в руския културен живот.

Домът на Волошин в Коктебел

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Волошин е роден в Киев, Руската империя в семейство на юрист на държавна служба. Ранното си детство прекарва в Таганрог и Севастопол[1]. Учи в мъжката гимназия във Феодосия, завършва 1-ва московска гимназия[2].

Следва в Юридическия университет на Московския държавен университет, но не го завършва, тъй като е отчислен за „участие в безпорядки“. Слуша лекции в Сорбоната в Париж, където става масон (1905).

Става известен в началото на XX век със своите публикации в списанията „Весы“, „Золотое руно“ и „Аполлон“. По онова време прави няколко превода на поезия и проза от френски език.

Жени се за художничката Маргарита Василиевна Сабашникова в Москва (1906) и се заселват в Санкт Петербург. Развеждат се след година и Волошин се установява в с. Коктебел (край Феодосия), Крим, където остава до края на живота си.

В годините на Първата световна война, Руската революция (1917) и Руската гражданска война призовава с творчеството си към запазване на хуманизма. В последните години от живота си получава признание и като автор на акварели.

Почива след 2-ри инсулт в село (днес селище от градски тип) Коктебел, Кримска АССР, РСФСР, СССР. Завещава дома си на Съюза на писателите на СССР[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Купченко В. П. „Труды и дни Максимилиана Волошина, 1877 – 1916“. РАН, Ин-т рус. лит. (Пушкин. дом). СПб.: изд. „Алетейя“, 2002
  2. Сост. В. П. Купченко, З. Д. Давыдова. Гимназические дневники. «Средоточье всех путей…»: Стихотворения и поэмы. Проза. Критика. Дневники. Москва, изд. „Московский рабочий“, 1989. с. 469-503 (от общо 605).
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maximilian Voloshin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​