Манголд
| Манголд | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Манголд в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Манголдът (Beta vulgaris var. cicla) е двугодишно тревисто растение от семейство Щирови (Amaranthaceae), наричан още спанаково или листно цвекло. Широко разпространен листен зеленчук в страните от Централна и Западна Европа. на английски: Chard. Заедно с кръмното цвекло, захарното цвекло и червеното цвекло е разновидност на цвеклото (Beta vulgaris). Широката част на листата може да бъде зелена или червеникава, а листните дръжки обикновено са бели или цветно жълти или червени.[1] Може да достига 30 cm височина.
Манголдът има високо хранителни листа, което го прави популярна съставка в здравословните диети.[2] Той се използва за готвене от векове.[3]
| Манголд, сварен, без сол (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||
| ||||||||||||
Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]
Сеенето на манголда се извършва в средноевропейските страни в края на март до април, както и през юли и август за есенна консумация. Посятият през пролетта манголд, след едно време за растеж от 80 до 90 дни е готов за консумация през юли. Растението може да бъде отглеждано и като двугодишно, тъй като цъфти едва слез втория вегетационен период.
Хранителни свойства[редактиране | редактиране на кода]
В 100 гр. суров манголд се съдържат 20 kcal и богато съдържание (около 19% от дневното необходимо количество) и от витамините A, K и C, съответно 122%, 1038%, и 50% от това количество. Съдържа витамин Е, както и минералите натрий, магнезий, калий и желязо. Коренът на манголда се съдържа и много захар, която в миналото се е доивала чрез варене, но по-късно е заменена от захарното цвекло. Листата на манголда съдържат голямо количество оксалова киселина, което трябва да бъде взето от хората с проблеми с бъбреците по специално оксални камъни.
Лечебни свойства[4][редактиране | редактиране на кода]
- Манголдът съдържа витамин К, който подпомага заздравяването на раните и поддържа здравината на костите
- Съдържащият се в манголда витамин А поддържа здравината на очите, кожата и имунна система
- Както и другите листни зеленчуци и манголдът съдържа високо съдържание на фибри и антиоксиданти и е с ниско съдържание на калории, мазнини и соли.
Съседи при отглеждане като смесена култура[редактиране | редактиране на кода]
Растенията се понасят по различен начин със своите съседи, с които растат непосредствено заедно по различен начин. Един важен фактор за това е „Алелопатията“. За манголда добри съседи са зелетатаь, боба, морковите, репички и лоши съседи са: спанакът.
Културни форми[редактиране | редактиране на кода]
Има две основни културни форми на манголда:
- манголд с дръжки или с жили (Beta vulgaris subsp. vulgaris Flavescens-Gruppe, Synonyme Beta vulgaris subsp. flavescens, Beta vulgaris subsp. cicla var. flavescens, Beta vulgaris subsp. vulgaris var. flavescens), наричан в Швейцария на немски: Krautstiel, отличаващ се със силно изразена средна жила на листата. Те се консумират заедно с дългите дръжки подобно на аспержите. Жилите могат да са бели или червени. Тези с червените жили имат по-силен аромат. В миналото в Западна Европа е наричан още аспержите на бедните. В момента се явява любим зеленчук, който се появява рано напролет и е един от първите пресни зеленчуци.
- Манголд за рязане или листов манголд (Beta vulgaris subsp. vulgaris Cicla-Gruppe, Synonyme Beta vulgaris subsp. cicla, Beta vulgaris subsp. cicla var. cicla, Beta vulgaris subsp. vulgaris var. cicla) е характерен с това, че при отрязване на листата от дръжките, от тях израстват нови листа, които се консумират отново. Този манголд е устойчив на зимни условия и рано в началото на пролетта има листа, готови за консумация. Манголд с разноцветни стебла и листа се използва и като декоративно растение.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Манголд с червени жили -
Манголд с жълти жили -
Манголд с бeли жили -
Поле с манголд в Италия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Swiss chard varieties // Cornell University.
- ↑ Nutrition Facts and Analysis for Chard per 100 grams, USDA National Nutrient Database, version SR-21 // Conde Nast, 2014. Посетен на 15 април 2013.
- ↑ Swiss chard // Cornell University.
- ↑ https://www.unlockfood.ca/en/Articles/Cooking-And-Food/Vegetables-and-Fruit/All-About-Swiss-Chard.aspx What makes Swiss chard healthy?
