Марена
| Марена Марена | |
| — село — | |
 | |
  Марена | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 227 m |
| Население | 997 души (2002) |
| Пощенски код | 1426 |
| МПС код | VE |
| Марена в Общомедия | |
Марена (на македонска литературна норма: Марена) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Тиквеш на десния бряг на река Луда Мара в падина под рида Градище, на около 5 киломера северно от общинския център Кавадарци.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Марена е село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 570 жители българи, от които 270 християни и 300 мохамедани и 6 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Марина (Marina) има 288 българи екзархисти и работи българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Марена са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Марена (Marena) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[4]
„Света Богородица“
[редактиране | редактиране на кода]Основна забележителност на селото е старата църква „Света Богородица“, разположена в непосредствена близост до Марена, по пътя за Кавадарци. Изградена във втората половина на XIX век, църквата е трикорабна базилика.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Марена
Илия Темков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[6]- Христо Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Лазаров[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Сайт на Община Кавадарци
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
| |||||||||||
