Мария-София Баварска

Мария-София Marie Sophie Amalie in Bayern
кралица на Двете Сицилии
1875 г.
Родена	4 октомври 1841 г. Посенхофен, Кралство Бавария
Починала	19 януари 1925 г. Мюнхен, Ваймарска република
Погребана	Неапол, Италия
Религия	Католическа църква
Герб
Семейство
Род	Вителсбахи, Неаполитански Бурбони
Баща	Максимилиан Йозеф
Майка	Лудовика Баварска
Братя/сестри	Лудвиг Вилхелм Баварски (1831–1920) Елена Каролина Тереза Баварска Елизабет Баварска Карл Теодор Баварски Матилда Лудовика Баварска София Шарлота Августа Баварска Максимилиан Емануил Баварски
Съпруг	Франчеко II от Двете Сицилии (8 януари 1859 – 27 декември 1894)
Мария-София в Общомедия

Мария-София Баварска е баварска принцеса и последна кралица на Двете Сицилии – съпруга на крал Франческо II от Двете Сицилии.

Биография

Произход

Мария-София е родена на 4 октомври 1841 г. в замъка Посенхофен, Бавария, като Мария София Амалия, херцогиня на Бавария. Дъщеря е на баварския херцог Максимилиан Йозеф и на принцеса Лудовика Баварска – дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф. Мария-София е по-малка сестра на австрийската императрица Елизабет.

Кралица на Двете Сицилии

На 3 февруари 1859 г. Мария-София се омъжва за херцога на Калабрия – най-големия син на краля на Двете Сицилии Фердинанд II. Още същата година обаче свекърът на Мария-София умира и съпругът ѝ се възкачва на неаполитанския престол като Франческо II. Мария-София става кралица на Двете Сицилии малко преди кралството да бъде атакувано от войските на Джузепе Гарибалди и Пиемонт.

През септември 1860 г. войските на Гарибалди вече решително напредват към Неапол – столицата на Двете Сицилии, и съпругът на Мария-София решава да се евакуира със семейството си от града. Първоначално Франческо II решава да даде решително сражение на силите на Рисорджиментото при Капуа. Но след като гарибалдинците превземат и този град, кралското семейство търси убежище в крепостта Гаета – на 80 километра от Неапол. Скоро обаче войските на Виктор Емануил II обсаждат и бомбардират крепостта. По време на обсадата Мария-София остава твърдо до мъжа си и се стреми да повдига духа на защитниците на крепостта, грижи се за ранените и дори раздава част от храната си на войниците. С това си поведение в последния бастион на Бурбоните в Италия, Мария-София си спечелва славата на безстрашна и неуморима кралица войн, която остава до съпруга си до края на живота си.

След превземането на Гаета от Гарибалди, Мария-София и съпругът ѝ бягат в Рим – градът, който цяло хилядолетие е столица на Папската държава, чиито очертания войната за обединение на Италия стеснява до очертанията на самия град. В Рим съпругът на Мария-София сформира правителство в изгнание, което в продължение на няколко години се ползва с дипломатическото признание на повечето европейски държави, гледащи на Франческо II като на законен представител на властта в земите на някогашното Кралство на двете Сицилии.

Богатството и привилегиите, които Мария-София наследява, до голяма степен са помрачени от нещастния личен живот на кралицата. Първоначално идват проблемите на брака ѝ, който дълго време не е консумиран заради фимозата, стеснението и религиозния фанатизъм на Франческо, които пречат на двойката да установи по-интимни отношения помежду си. Докато е в Рим, Мария-София се влюбва в един офицер от папската гвардия – Арман де Левайс, и забременява от него. Бременната с незаконно дете кралица се оттегля в дома на родителите си в Посенхофен, където семейството решава, че тя трябва да роди тайно, за да избегне скандала. На 24 ноември 1862 г. Мария-София ражда дъщеря в манастира на „Св. Урсула“ в Аугсбург. Детето веднага е предадено на семейството на бащата, а Мария-София е принудена да обещае, че никога няма да потърси контакт с дъщеря си, което се отразява върху емоционалното състояние на кралица. В края на живота си кралицата страда от дълбока депресия, за която се смята, че е причинена от събитията около раждането на незаконното ѝ дете.

Година след раждането на дъщеря ѝ кралицата, посъветвана от семейството си, решава да признае за случилото се на съпруга си. Следва подобряване на отношенията между двамата съпрузи, а Франческо е опериран, което му позволява да консумира брака си. Малко след това Мария-София забременява за втори път, но този път от съпруга си. На 24 декември 1869 г., след десет години брак, Мария-София ражда момиче Мария Кристина Пия. Кристина е родена на рождения ден на леля си – императрица Елизабет, която става и нейна кръстница. Детето обаче живее само три месеца и умира през март 1870 г., а кралската двойка повече не се сдобива с деца.

През 1870 г. Рим е превзет от войските на Италия, а Мария-София и съпругът ѝ бягат в Бавария, където през 1894 г. умира Франческо. След като прекарва известно време в Мюнхен, Мария София се премества в Париж, където организира нещо като неаполитански двор в изгнание. Според слуховете тя е замесена в организирането на убийството на италианския крал Умберто I през 1900 г. с надеждата да дестабилизира младата италианска държава. Пак на Мария-София мълвата приписва активна антииталианска дейност по врене на Първата световна война, в полза на Германия и Австро-Унгария. Според слуховете Мария-София извършва саботаж и шпионаж срещу Кралство Италия, надявайки се, че ако Италия загуби войната, тя отново ще бъде разпокъсана, а Неаполитанското кралство ще бъде възстановено.

Смърт

Мария-София умира в Мюнхен, през 1925 г. От 1984 г. останките ѝ почиват до тези на съпруга и дъщеря ѝ в неаполитанската църква „Санта Киара“.

Генеалогия

Вилхелм Баварски

Пий Август Баварски

Мария Анна фон Цвайбрюкен-Биркенфелд

Максимилиан Йозеф

Лудвиг-Мария фон Аренберг

Амалия Луиза фон Аренберг

Анна де Майли-Несле

Мария-София

Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен

Максимилиан I Йозеф Баварски

Мария-Франциска фон Зулцбах

Людовика Баварска

Карл Лудвиг фон Баден

Каролина Баденска

Амалия фон Хесен-Дармщат

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Sophie of Bavaria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​