Марк Порций Катон Стари
| Марк Порций Катон Стари Marcus Porcius Cato | |
| римски политик | |
 | |
| Роден |
около 234 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 149 г. пр.н.е.
|
| Религия | Религия в Древен Рим |
| Партия | Оптимати |
| Семейство | |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
| Съпруга | Лициния[1] Салония[1] |
| Деца | Марк Порций Катон Лициниан Марк Порций Катон Салониан |
| Други роднини | Катон Млади Гай Порций Катон (внук)[2] |
| Марк Порций Катон Стари в Общомедия | |
Марк Порций Катон (на латински: Marcus Porcius Cato Censorius; * 234 пр.н.е. в Тускулум; † 149 пр.н.е. в Рим), наречен по-късно Стари или Старши, за да се отличава от своя правнук Марк Порций Катон Млади е виден древноримски политически деец. Той пръв започва да пише проза на латински език. Най-значимото му произведение е „Произход“ (Origines), което се е състояло от 7 книги. То описва историята на италийските градове и специално Рим от основаването му. Запазени са само няколко откъса от него като цитати на по-късни автори. Друго негово произведение е трактатът му „За замеделието“ (De agri cultura). Там се съдържа ценна информация за техниката на селското стопанство, както и за социалните отношения в Италия през през първата половина на 2 век пр.н.е.
През 214 пр.н.е. е военен трибун и служи в околностите на Капуа.
През 209 пр.н.е. участва в обсадата на Тарент под командването на Квинт Фабий Максим.
През 207 пр.н.е. участва в Битката при Метавър, в която управляващите консули Марк Ливий Салинатор и Гай Клавдий Нерон побеждават картагенеца Хасдрубал Барка, брат на Ханибал.
Катон е квестор през 204 пр.н.е. в армията на Сципион Африкански, когото придружава от Сицилия до нахлуването в Африка.
През 198 пр.н.е. той става претор и след това управител на Сардиния.
През 195 пр.н.е. е консул с Луций Валерий Флак. Командва римската войска в Испания против въстанали племена и получава след това триумф. 184 пр.н.е. Катон и приятеля му Луций Валерий Флак са избрани за цензори.
След това Катон остава един от най-влиятелните сенатори. Животът му е белязан от борба за запазването на римските ценности и добродетели.
Произведения:
- Origines, (история)
- De agri cultura (ок. 150 пр.н.е.)
- повече от 150 речи, от които са запазени 80 фрагменти:
- De re militari
- De lege ad pontifices auguresque spectanti
- Praecepta ad filium
- Historia Romana litteris magnis conscripta
- Carmen de moribus
- Apophthegmata
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Картаген трябва да се разруши
- В „Успоредни животописи“ Плутарх описва живота на Катон наред с този на Аристид.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б CATONE, Marco Porcio // 1931 г. Посетен на 4 август 2023 г.
- ↑ 1682
Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Плутарх, Life of Cato the Elder, 1.
- Astin, A. E. (1978), Cato the Censor, Clarendon Press
- Chassignet, M. (1986), Caton: Les Origines. Fragments, Collection Budé, Les Belles Lettres
- Dalby, Andrew (1998), Cato: On Farming, Prospect Books, ISBN 0-907325-80-7
- Smith, R. E. (1940). „Cato Censorius“. Greece and Rome 9: 150 – 165.
Родословно дърво[редактиране на кода]
Легенда:
- (1) - първа съпруга / първи съпруг
- (2) - втора съпруга / втори съпруг
- x - убиец на Цезар
| ||||||||||||||