Мартин Гловня
| Мартин Гловня | |
| български географ | |
| Роден | Мартин Гловня
|
|---|---|
| Починал |
София, България |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | География |
| Работил в | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
Мартин Франц Гло̀вня е български географ, геоморфолог.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София на 8 ноември 1919 г. в семейството на поляци, заселили се в България. През 1943 г. завършва география в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ при доц. Гунчо Гунчев и проф. Димитър Яранов. По време на студентските си години работи като библиотекар в библиотеката на списание „География“ към Университетска библиотека, а след завършване на образованието си е стажант учител в ІІІ Софийска мъжка гимназия. Участва в бригадирското младежко движение и работи по строежа на жп линията Перник – Волуяк като ръководител на младежка група.[3] От 1948 г. е преподавател в Геолого-географския факултет на Софийски университет. Първоначално води упражнения по картография и физическа география на България. През 1963 г. получава научното звание доцент.[1] Почива на 16 януари 1986 г. в София.[2]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Научните му интереси са в областта на геоморфологията, комплексната физическа география на България и континентите и ландшафтознанието. Проучва Рила, Пирин, Витоша и Калоферска планина. Изследва глациалния и периглациалния релеф в България, определя възрастта на глациалните форми и стадиите на заледяване. За първи път установява наличието на сезонна и денонощна геокриолитозона в Средна Рила.[1]
Мартин Гловня има големи приноси във физическата география на континентите. През 1967 г. излиза първият учебник по тази дисциплина, чийто автор е доц. Гловня, а през 1982 г. излиза и негово преработено издание в съавторство с Екатерина Благоева.[1]
Той е дългогодишен член на комисията по транскрипция и на редакционни съвети на издателства, списания и др.[3]
Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Физическа география на континентите. С., 1967.
- Учебно ръководство по физическа география на континентите (съавторство с Екатерина Благоева). С., 1983.
- Геоморфоложки проучвания в югозападния дял на Рила. ГСУ, ГГФ, 51,2, 1956 – 1957
- Относно периглациалния релеф в България. Известия на БГД, 2, 1959.
- Принос в изучаването на периглациалната морфоструктура в България. Известия на БГД, 3, 1962.
- По въпроса за глациалния и периглациалния релеф в масива на връх Ботев. Известия на БГД, 4, 1964.
- Проучвания на глациалната морфоскулптура в източния дял на Рила. ГСУ, ГГФ, 55, 2, 1962.
- Глациален и периглациален релеф в Южния дял на Средна Рила. ГСУ, ГГФ, 61, 2, 1966 – 1967.
- Сравнителни геоморфоложки проучвания на периглациалната морфо скулптура на Южните Карпати и Рила планина. ГСУ, ГГФ, 64, 2, 1969 – 1970.[1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д 30 години катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“. София, Малео-63, 2003. ISBN 954-90943-8-3. с. 15 – 16.
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1558 – 1559.
- ↑ а б Велчев, Ангел. Да се помнят... и сторят добрини на българската география и отечеството (по случай 100 години от рождението на доц. Мартин Гловня // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Геолого-географски факултет. Книга 2 – География т. 112. 2019. с. 414 – 416.
|
