Направо към съдържанието

Масао Куме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Масао Куме
久米 正雄
Масао Куме, през 1930-те г.
Масао Куме, през 1930-те г.
ПсевдонимМасао Куме
Роден23 ноември 1891 г.
Починал1 март 1952 г. (60 г.)
Професияписател, поет, драматург, журналист, преводач
Националност Япония
Активен период1914-1952
Жанрпоезия, хайку, драма
Направлениеепоха Тойшо
СъпругаЦуяко (1923-1952)
Уебсайт
Масао Куме в Общомедия

Масао Куме (на японски: 久米 正雄) е японски драматург, журналист, преводач, поет и писател на произведения в жанровете поезия, хайку и драма.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Масао Куме е роден на 23 ноември 1891 г. в Уеда, Нагано, Япония. По време на детството му се случва трагедия, която оставя своя отпечатък върху цялото му творчество. Пожар разрушава училището, на което баща му е директор, и в пожара изгаря портретът на императора. Баща му поема отговорността, като се самоубива. След това той отраства в дома на майка си в Корияма. Обича литературата от ранно детство и проявява интерес към хайку поезията. Завършва гимназия „Асака“ в Корияма.

Завършва английска филология в Токийския имперски университет. Заедно със състудентите си Кан Кикучи и Рюноске Акутагава се включва в литературна група, която публикува студентското списание „Shinshichō“.

През 1914 г. прави дебют като драматург с пиесата „Gyūnyūya no Kyōdai“, която става много популярна. През 1915 г. публикува пиесата „Abukuma Shinju“ и сборник разкази. По това време има връзка с писателката Юрико Миямото.

Първият ѝ му роман „Chichi no Shi“ е публикуван през 1916 г. Славата му нараства с издаването на романите „Hotaru Gusa“, „Hasen“ и „Bosan“.

През 1923 г. след Голямото земетресение в Канто се премества от Токио в Камакура, установявайки се за постоянно. Същата година се жени за съпругата си Цуяко. Става видна личност в литературните среди на Камакура, помагайки създаването на местен PEN клуб, карнавала „Камакура“ и ръководи местната библиотека. Пише също като литературен критик и прави преводи на европейска литература – Шекспир, Виктор Юго и Александър Дюма. През 1929 г. пътува дълго из Европа.

През 1933 г. се кандидатира за кмет на Камакура, но кандидатурата му е анулирана, след като заедно с писателите Мацутаро Камагучи и Тон Сатоми е арестуван за хазартна игра на карти.

От 1938 г. работи като ръководител на отдел във вестник „Майничи Шимбун“ в Токио. По време на Втората световна война е секретар в Парламента.

Масао Куме страда от високо кръвно и умира от инсулт на 1 март 1952 г. в Камакура, Канагава, Япония. Погребан е в храма „Зуисен-джи“.

Къщата му е преместена през 2000 г. от Камакура в Корияма и в нея се помещава музеят „Koriyama Bunkagu no Mori“ със специална зала в негова памет. Негова бронзова статуя е поставена и край храма „Хаседера“ в Камакура.

частично
  • Gyūnyūya no Kyōdai, 牛乳屋の兄弟 (1914) – пиеса
  • Abukuma Shinju (1915) – пиеса
  • Chichi no Shi,父の死 (1916)
  • Zenshū (1930)
  • Tsuki yori no shisha, 月よりの使者 (1934)
  • Hotaru Gusa, 螢草 ()
  • Hasen,破船 ()
  • Bosan, 墓参 ()
  • Maki Uta, 牧唄 () – хайку
  • Kaeribana,返り花 () – хайку

Издадени в България

[редактиране | редактиране на кода]

екранизациите са основно по разказите на писателя

  • 1921 Shakko
  • 1923 Makiba no kyôdai
  • 1930 Hakaranno uta
  • 1931 Eikan namida ari
  • 1932 Byakuya wa akaruku
  • 1933 Seidon
  • 1933 Sôbô
  • 1934 Tsuki yori no shisha
  • 1934 Kinkanshoku
  • 1934 Karisome no kuchibeni
  • 1934 Kensetsu no hitobito
  • 1935 Ryûzenkô
  • 1938 Shin ryûô
  • 1939 Byakuran no uta: zenpen: kôhen
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kume Masao в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​