Матей Матеев (архитект)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Матей Матеев.

Матей Матеев
български архитект
Роден
Матей Йорданов Матеев
1910 г.
Починал
13 април 1997 г. (87 г.)

НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий

Матей Йорданов Матеев е български архитект.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Матей Матеев е роден в 1910 г. в Станимака. Завършва средно образование в родния си град. През 1935 г. се дипломира в Политехническия институт в Бърно, Чехословакия, като инженер-архитект. В периода 1936 – 1939 г. работи като частен архитект в Асеновград и като ръководител на техническата служба към общината на Асеновград, главен архитект на града и районен инженер. От 1941 до 1944 г. е кмет на Асеновград. В периода 1954 – 1964 г. е главен архитект на Българска инвестиционна банка (БИБ) – Пловдив и старши инженер и началник-отдел „Качество“ при Държавно стопанско обединение „Градстрой“ – Пловдив. От 1964 до 1968 г. е главен архитект при Национален институт на паметниците на културата (НИПК) – клон Пловдив, а до 1972 г. е архитект при Окръжен съвет за изкуство и култура (ОСИК) – Пловдив След пенсионирането си работи като доброволен сътрудник на Археологическия музей, развива активна обществена дейност.[1] Архитект е на сградата на Археологическия музей в Пловдив.[2] Член е на Съюза на архитектите от основаването му.[1]

Отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен.[2] Умира на 13 април 1997 г. в Пловдив.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 1613 в Държавен архив – Пловдив. Той се състои от 74 архивни единици от периода 1924 – 1981 г.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Архитект е на следните сгради в Пловдив:

Автор е на монография „Филипопол-древният Пловдив. Архитектура и градоустройство“, 1993.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Матей Йорданов Матеев // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 12 март 2020 г.
  2. а б в Изявени пловдивчани. Пловдив, Издателство ТАЛАНТ/ВУАРР, 2016. ISBN 978-619-203-173-2. с. 202.