Мегапожар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Активният пожарен фронт на пожара Зака от 2007 г. - за времето си вторият най-голям регистриран пожар в Калифорния
Активният пожарен фронт на пожара Зака към септември 2020 г., десетият най-голям регистиран пожар в Калифорния
Разпространение на пожар от низов към върхов при пожара на Старата магистрала 99 от 12 септември 2007 г.
Пожарът на Старата магистрала 99 към септември 2020 г. – двадесетият най-голям регистриран пожар в Калифорния към 2020 г.

Мегапожарите са изключително интензивни горски пожари, които унищожават големи територии. Характеризират се по своите размери, продължителност, интензитет и неконтролируемост.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Понятието мегапожар е възможно да варира между различните региони и държави. В Европа мегапожарите са пожари, засягащи най-малко 1 000 хектара (2 470 акра), докато в САЩ и на други места като такива могат да се квалифицират пожари, които започват от 10 000 хектара (24 710 акра).[1]

Изследване на НАСА от 2019 година разширява дефиницията за мегапожар, като интегрира множество фактори: „С глобалното затопляне и почти цял век на политика по недопускане на пожари, горските пожари днес са станали много по-екстремни като размери, катастрофичност, сложност на поведението и устойчивост на потушаване. Такива пожари е станало обичайно да се наричат мегапожари и в историческите си вариации достигат до крайности.“[2]

Съгласно едно наблюдение, направено през 2019 година, само 3% от всички пожари на планетата достигат до статут на мегапожари, но при все това причиняват повече от 50% от унищожените земни площи.[3]

През последните години, няколко пожара достигат над един милион акра, превръщайки се по същество в т.нар. гигапожари. В това число влизат Пожарът в националния парк Йелоустоун от 1988 година (en) в Монтана и Айдахо, при който изгарят 1,58 милиона акра; пожарът в комплекса Тейлър (en) в Аляска, при която изгарят 1,3 милиона акра през 2004 година, пожарите, унищожили 1,5 милиона акра в австралийските щати Виктория и Ню Саут Уелс през 2020 година и пожарите в Калифорния през 2020 година.[4]

Начин на действие[редактиране | редактиране на кода]

Мегапожарите характерно са толкова мащабни и интензивни, че формират собствени климатични системи в атмосферата над тях. Формират се облаци от тип „пирокумулус“ или „пирокумулонимбус“, причиняващи огнени бури (огнени торнада) и гигантски гръмотевични бури. Тези видове облаци обичайно съдържат много малко дъжд, но имат силен гръмотевичен потенциал, а това на свой ред лесно може да предизвика и разпространи нови пожари.[5]

Мегапожарите могат да се получат и в резултат от обединяването в един на множество отделни пожари, действащи на различни места в една територия, както се случва например при Пожарите в Австралия през 2019 – 2020 година.[6]

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Външни видеа
“What are California megafires? Things to Know”, 11.20.2019, Knowable Magazine

Мегапожарите могат да се дължат на разнообразни фактори като високи температури, засушаване, човешка дейност, заболявания по горските насаждения, които ги правят по-уязвими и податливи на пожари.[7][3] Почти всички (96%) от най-унищожителните 500 мегапожара през десетилетието от 2010 до 2020 година възникват в периоди на необичайно големи жеги и/или засушавания.[7] Броят на неконтролируемите мегапожари нараства.[3]

Вероятност за възникване[редактиране | редактиране на кода]

Доклад на ООН от 2022 година твърди, че в края на XXI век вероятността от възникване на мащабен горски пожар някъде по света от калибъра на австралийското „черно лято“ през 2019 – 2020 или на пожарите зад полярния кръг през 2020 година – ще нараснат от 31% на 57%.[8][9]

Исторически мегапожари[редактиране | редактиране на кода]

Мегапожари са засягали множество региони по света, включително Амазония, Калифорния, Австралия, Сибир,[5] Гренландия,[10] Средиземноморието[11] и басейна на река Конго.[12] Проявяват се на всичките шест континента, които са постоянно обитаеми, включително и области близо до Полярния кръг.[5]

През ноември 2018 година, мегапожарът в Калифорния отнема живота на 85 души и унищожава 60 000 хектара (150 000 акра).[13]

Към началото на 2019 година страните в Средиземноморския басейн, които страдат ежегодно от мегапожари, са Испания, Португалия, Турция и Гърция.[11]

В края на 2019 година, Бразилия, Конго, Русия и САЩ са потърпевши от мегапожари, описвани като „безпрецедентни“.[7]

През юли 2021 година мегапожарът в Орегон се оказва неконтролируем за противопожарните служби и е толкова голям, че води до изменения на локалния климат.[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kaur, Harmeet. California fire is now a 'gigafire,' a rare designation for a blaze that burns at least a million acres // 2020-10-06. Посетен на 2020-10-06.
  2. Joelle Zask. Quand la forêt brûle: Penser la nouvelle catastrophe écologique. Premier Parallèle, 22 August 2019. ISBN 9782850610059.
  3. а б в Les mégafeux vont devenir de plus en plus courants // Science & Life, 22 February 2019. Посетен на 26 January 2020.
  4. Kaur, Harmeet. California fire is now a 'gigafire,' a rare designation for a blaze that burns at least a million acres // 2020-10-06. Посетен на 2020-10-06.
  5. а б в Amazonie, Californie, Sibérie et Australie : que sont ces mégafeux qui dévastent les forêts du monde ? // France Inter, 8 January 2020. Посетен на 26 January 2020.
  6. Australie : plusieurs incendies fusionnent en un „mégafeu“ au nord de Sydney // franceinfo, 6 December 2019. Посетен на 26 January 2020.
  7. а б в Les „mégafeux“ sont-ils la nouvelle norme ? // United Nations Environment Programme, 10 January 2020. Посетен на 26 January 2020.
  8. Spreading like Wildfire: The Rising Threat of Extraordinary Landscape Fires // 2022-02-22. Посетен на 2022-02-23.
  9. Zhong, Raymond. Climate Scientists Warn of a ‘Global Wildfire Crisis’ // The New York Times. 2022-02-23. Посетен на 2022-02-23.
  10. Lindgaard, Jade. Les mégafeux, une catastrophe mondiale et totale // Посетен на 2020-01-26.
  11. а б Science-et-vie.com. Les mégafeux vont devenir de plus en plus courants – Science & Vie // 2019-02-22. Посетен на 2020-01-26.
  12. Environment, U. N. Les „mégafeux“ sont-ils la nouvelle norme ? // 2020-01-10. Посетен на 2020-01-26.
  13. Andrew Hay. Deadly 'megafires' the new normal in California // Reuters, 14 November 2018. Посетен на 26 January 2020.
  14. Fountain, Henry. How Bad Is the Bootleg Fire? It’s Generating Its Own Weather. // The New York Times. 2021-07-19. Посетен на 2021-07-20.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Megafire в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​