Медковец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Медковец
Църква в село Медковец
Църква в село Медковец
Общи данни
Население1537 души[1] (15 март 2024 г.)
18,8 души/km²
Землище81,697 km²
Надм. височина182 m
Пощ. код3670
Тел. код09727
МПС кодМ
ЕКАТТЕ47593
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Медковец
Веромир Миланов
(ГЕРБ; 2023)
Адрес на общината
ул. „Георги Димитров“ 26
Е-поща: medkovec@mail.bg
Официален сайт: www.medkovec.bg
Медковец в Общомедия

Медко̀вец е село в Северозападна България. То е административен център на община Медковец в рамките на Област Монтана.

История[редактиране | редактиране на кода]

Запазени сведения за земите в района на селото има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8 – 6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „Липена“, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „Пчелиньете“ и в местността „Главния геран“.

Селото е основано не по-късно от първата половина на 18 век. Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед. Основен поминък на населението е било земеделието и свързаното с него скотовъдство. През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известния унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:

В малко променен вид аз видях тука въплатени образите на хората от бронзовия век. Жилищата им заровени до половината в земята... правеха впечатление на истински пещери“.

И ето ме отново на Българската Дунавска тераса. Силно вълниста местност, тя криеше само в най-дълбоките порези сочна зеленина и аз се почувствах щастлив когато късно вечерта стигнахме в Медковец.

„Дунавската България и Балканът“, Феликс Каниц

Музей в Медковец
Къща в село Медковец

През 1850 година кнезът на Медковец Иван Кулин става един от ръководителите на голямото Видинско въстание. Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 година е построена църквата „Света Параскева“, обявена днес за национален паметник на културата. Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[2]

През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.

В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 7686 на 2721.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.

Население на с. Медковец между 1934 и 2012 година
Година Население
31.12.1934
  
4795
31.12.1946
  
5024
01.12.1956
  
5166
01.12.1965
  
4588
02.12.1975
  
4037
04.12.1985
  
3353
04.12.1992
  
2967
31.12.1993
  
2891
31.12.1994
  
2836
31.12.1995
  
2761
31.12.1996
  
2760
31.12.1997
  
2687
31.12.1998
  
2623
31.12.1999
  
2604
31.12.2000
  
2532
01.03.2001
  
2464
31.12.2001
  
2417
31.12.2002
  
2342
31.12.2003
  
2255
31.12.2004
  
2168
31.12.2005
  
2101
31.12.2006
  
2032
31.12.2007
  
1983
31.12.2008
  
1940
31.12.2009
  
1850
31.12.2010
  
1801
01.02.2011
  
1812
31.12.2011
  
1773
31.12.2012
  
1734
Източник: Национален Статистически Институт


Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етноси в с. Медковец (2023)
Етническа група процент
българи
  
79.03%
цигани
  
20.69%
други и неопределени
  
0.22%

Етническа група от общо 1803 самоопределили се (към 2011 година):[4]

  • [[българи] (грешка)
  • цигани: (грешка)
  • неопределени: 4

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Разни[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селището е разположена една от основните радио-локаторни станции за обзор на въздушното пространство. Тя и до днес работи, тъй като наблюдава небето на цяла Северозападна България. Води се под името СПН Медковец. Обслужвала е базите в Каменец, Габровница и Доброславци, а сега – само тази в Граф Игнатиево.

Родени в Медковец[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Справочник на църквите и манастирите в област Монтана, архив на оригинала от 7 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110207192042/http://www.berkovitsa.com/ref/curch01.htm, посетен на 10 юни 2008 
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 37.
  4. www.nsi.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]