Международен демократичен съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Международен демократичен съюз
Информация
Основана24 юни 1983 г.[1]
СедалищеМюнхен, Федерална република Германия
Сайтwww.idu.org
Международен демократичен съюз в Общомедия

Международният демократичен съюз (МДС) (на английски: International Democrat Union, IDU) е дясноцентристки политически международен съюз на консервативни и либералконсервативни политически партии. Щабквартирата му се намира в Осло, Норвегия.[2] Председател на МДС от 21 февруари 2018 г. е бившият премиер на Канада Стивън Харпър.

МДС има няколко приобщени членове: Демократичен съюз на Африка, Съюз на латиноамериканските партии, Азиатско-тихоокеански демократичен съюз, Карибски демократичен съюз, Европейска народна партия, Алианс на консерваторите и реформистите в Европа и (от 2002 г.) Европейски демократичен съюз. Също приобщени са Международният младежки демократичен съюз и Международният съюз на жените демократи.

Цели[редактиране | редактиране на кода]

Международният демократичен съюз предоставя форум на десни и дясноцентристки политически партии, на който те да се събират и обменят виждания за политиката. Така те действат кооперативно, за да установяват контакти и да предоставят едно обединено становище за промотирането на дясноцентристката политика по целия свят. Някои партии – членки на Международния демократичен съюз са едновременно членки и на Центристкия демократичен интернационал, но той е по-центристки, отколкото МДС.[3]

Джон Хауърд

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Съюзът е основан на 24 юни 1983 г., като обединяваща организация на Европейския демократичен съюз (ЕДС), Карибския демократичен съюз (КДС) и Тихоокеанския демократичен съюз (ТДС). Организацията е основана на общо събрание на ЕДС и ТДС в Лондон, Великобритания. Идеята за създаването на съюза е на вицепрезидента на САЩ Джордж Буш, кмета на Париж Жак Ширак, канцлера на Германия Хелмут Кол, премиер-министъра на Великобритания Маргарет Тачър и Фондация „Конрад Аденауер“. Първи председател е австриецът Алоис Мок.[4]

Алоис Мок – първият председател на МДС

Членове[редактиране | редактиране на кода]

От лятото на 2008 г. член на МДС е българската партия СДС[5], а от 2014 г. – и ГЕРБ[6]

Пълноправни членове[редактиране | редактиране на кода]

Държава Партия Междунар. съкращ. Правителство
 Албания Демократическа партия на Албания PD в опозиция
 Австралия Либерална партия на Австралия Lib Старши партньор в коалиция
 Австрия Австрийска народна партия OVP Старши партньор в коалиция
 Аржентина Републиканско предложение PRO Старши партньор в коалиция
 Азербайджан Азербайджанска национална партия на независимостта AMIP в опозиция
 Боливия Движение на социалдемократите Demócratas в опозиция
 Босна и Херцеговина Партия на демократичното действие SDA Старши партньор в коалиция
Партия на демократичния прогрес PDP в управлението
 Бразилия Демократи DEM младши партньор в управлението
 България ГЕРБ GERB в опозиция
Съюз на демократичните сили SDS в опозиция
 Еквадор Социалхристиянска партия PSC в опозиция
 Канада Консервативна партия на Канада CPC/PCC в опозиция
 Чили Демократичен съюз на независимостта UDI в управлението
Национално обновление RN в управлението
Република Китай (Тайван) Република Китай (Тайван) Гоминдан KMT в опозиция
 Колумбия Колумбийска консервативна партия PCC в опозиция
Демократичен център CD в управлението
 Хърватия Хърватска демократична общност HDZ в управлението
 Кипър Демократически съюз DISY в управлението
 Чехия Гражданска демократична партия ODS в опозиция
 Дания Консервативна народна партия K Младши партньор в коалиция
 Доминика Партия на свободата DFP извънпарламентарна опозиция
 Доминиканска република Национален прогресивен съюз FNP в опозиция
 Салвадор Националистически републикански алианс ARENA в опозиция
 Естония Отечество Младши партньор в коалиция
 Финландия Национална коалиция Kok Младши партньор в коалиция
 Франция Републиканците LR в опозиция
 Грузия Обединено национално движение UNM в опозиция
Християн-демократичен съюз KDM в опозиция
 Германия Християндемократически съюз CDU Старши партньор в коалиция
Християнсоциален съюз CSU Младши партньор в правителствена коалиция на федерално ниво
 Гана Нова патриотична партия NPP в управлението
 Гърция Нова демокрация ND в опозиция
 Гренада Нова национална партия NNP в управлението
 Гватемала Съюзна партия PU в опозиция
 Хондурас Национална партия на Хондурас PNH в управлението
 Унгария Фидес в управлението
 Исландия Партия на независимостта XD в управлението
 Индия Индийска народна партия BJP в управлението
 Израел Ликуд Likud в управлението
 Ливан Ливански сили LF в управлението
Катаеб Kataeb в управлението
 Литва Съюз за Отечеството - Литовски християнски демократи TS-LKD в опозиция
 Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ VMRO–DPMNE в опозиция
 Мексико Партия на националното действие PAN в опозиция
 Малдиви Малдивска демократическа партия MDP в опозиция
 Молдова Либерално-демократическа партия на Молдова PLDM в опозиция
 Монголия Демократическа партия (Монголия) в опозиция
 Черна гора Движение за промени PzP в опозиция
 Мароко Истиклял в опозиция
 Нова Зеландия Новозеландска национална партия Nats в опозиция
 Никарагуа Консервативна партия (Никарагуа) PCN в опозиция
 Норвегия Консервативна партия H Старши партньор в коалиция
 Панама Демократична промяна CD в опозиция
 Перу Християнска народна партия (Перу) PPC в опозиция
 Португалия Народна партия (Португалия) CDS–PP в опозиция
 Сейнт Лусия Обединена работническа партия UWP в управлението
 Сърбия Сръбска прогресивна партия SNS в управлението
 Словения Словенска демократическа партия SDS в опозиция
 Испания Народна партия (Испания) PP в опозиция
 Шри Ланка Обединена национална партия UNP Младши партньор в коалиция
 Швеция Умерена партия M в опозиция
 Уганда Форум за демократична промяна FDC в опозиция
 Великобритания Консервативна партия (Обединено кралство) Con в управлението
 САЩ Републиканска партия R/GOP в управлението
 Венецуела Проект Венецуела PV в опозиция
 Южна Корея Сенури LKP в опозиция
 Ямайка Ямайска лейбъристка партия JLP в управлението

Асоциирани членове[редактиране | редактиране на кода]

Държава Партия Съкращ. Правителство
 Беларус Партия БНФ PBNF извънпарламентарна опозиция
Обединена гражданска партия на Беларус OGP в опозиция
 Куба Кубински демократичен директорат DDC в изгнание (САЩ)
 Грузия Нови права NRP извънпарламентарна опозиция
 Кения Демократическа партия (Кения) DP в опозиция
 Парагвай Национална републиканска асоциация – партия Колорадо ANR-PC в управлението
 Танзания Партия за демокрация и прогрес CHADEMA в опозиция
 Украйна Всеукраинско обединение „Отечество“ VOB в опозиция

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ History // Международен демократичен съюз. Посетен на 5 февруари 2024 г.
  2. ↑ Burnell, Peter J. Globalizing Democracy: Party Politics in Emerging Democracies. London, Taylor & Francis, 2006. ISBN 9780415401845. с. 63.
  3. ↑ Mohr, Alexander. The German Political Foundations as Actors in Democracy Assistance. Boca Raton, Universal-Publishers, 2010. ISBN 9781599423319. с. 151.
  4. ↑ Goldman, Ralph Morris. The Future Catches Up: Transnational Parties and Democracy. London, Taylor & Francis, 2002. ISBN 9780595228881. с. 418.
  5. ↑ СДС стана член на МДС
  6. ↑ ГЕРБ става член на IDU

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Международен_демократичен_съюз&oldid=11779091“.