Мелвин Калвин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мелвин Калвин
Melvin Calvin
американски химик

Роден
Починал
8 януари 1997 г. (85 г.)

Националност САЩ
Учил вМинесотски университет[1]
Манчестърски университет[1]
Научна дейност
ОбластХимия, биохимия
Работил вМанчестърски университет,
Калифорнийски университет, Бъркли
Известен сЦикъл на Калвин
Награди Нобелова награда за химия (1961),
Медал Пристли,
Златен медал от американския химичен институт,
Национален медал за наука (1989)[2]
Мелвин Калвин в Общомедия

Мелвин Елис Калвин (на английски: Melvin Ellis Calvin; 8 април 1911 – 8 януари 1997)[3] е американски химик, известен с откриването на цикъла на Калвин, заедно с Андрю Бенсон и Джеймс Бесшам, за което му е присъдена Нобелова награда за химия през 1961 г. Прекарва по-голяма част от петдесетилетната си кариера в Калифорнийския университет в Бъркли.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Калвин е роден в Сейнт Пол, Минесота, син на руски еврейски имигранти. Неговият баща, Елиас Калвин, е роден в на Царска Литва, а майка му, Роза Хервиц, в Царска Грузия. Докато е малко дете, семейството се мести в Детройт. Завършва Central High School на Детройт през 1928 г.[4] Получава бакалавърската си степен в Колежа по минно дело и технологии в Мичиган (сега известен като Мичиганския технологичен университет) през 1931 г. и докторска степен по химия от Университета на Минесота през 1935 година. След това прекарва следващите четири години, правейки постдокторска работа в Университета в Манчестър. Жени се за Женевиев Йемтегард през 1942 г. Имат три деца – две дъщери и един син.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Калвин ръководи химическия факултет в Университета на Калифорния в Бъркли от 1937 г., а през 1947 година става професор по химия. Използвайки изотоп въглерод-14 като маркер, Калвин, Андрю Бенсън и Джеймс Бесшам, картират пълния маршрут на въглерода в растението. Установяват, че по време на фотосинтезата той „пътува“, като се започне от абсорбция на въглероден диоксид от атмосферата до преобразуването му в въглехидрати и други органични съединения.[5][6] По този начин Калвин, Бенсън и Бесшам показват, че слънчевата светлина действа на хлорофила като гориво за производството на органични съединения. Калвин е единственият получател на Нобеловата награда за химия през 1961 г. за откриването на цикъла, известен като цикъл на Калвин Бенсън-Бесшам.

През 1963 г. получава титла професор по молекулярна биология. Той е основател и директор на Лабораторията на химична биодинамика и едновременно асоцииран директор на Радиационната лаборатория в Бъркли, където провежда голяма част от изследванията си до пенсионирането си през 1980 година. В последните си години на активна изследователска дейност той изучава маслодайните растения като възобновяем източник на енергия. Той също прекарва много години в тестване на химическата еволюцията на живота и пише книга по темата, която е публикувана през 1969 г.[7]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.gf.org
  2. National Science Foundation – The President's National Medal of Science
  3. Seaborg, Glenn T. et al. Melvin Calvin. 8 April 1911 – 8 January 1997 // Biographical Memoirs of fellows of the Royal Society 54. Royal Society Publishing, December 2008. DOI:https://doi.org/10.1098/rsbm.2007.0050. Посетен на 31 август 2020. (на английски)
  4. www.bookrags.com
  5. CALVIN, M. [The photosynthetic cycle]. // 1956. с. 1233 – 44.
  6. BARKER, S A. Intermediates in the photosynthetic cycle // 1956. DOI:10.1016/0006-3002(56)90022-1. с. 376 – 7.
  7. Calvin, Melvin. Chemical evolution: molecular evolution towards the origin of living systems on the earth and elsewhere. Oxford: Clarendon Press, 1969. ISBN 0-19-855342-0.