Милан Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милан Георгиев
български географ
Роден
Починал
2008 г. (86 г.)

Учил вСофийски университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластГеография
Работил вСофийски университет

Милан Георгиев е български географ, професор в катедра Ландшафтознание и опазване на природата среда, Геолого-географски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Роден е през 1921 г. в Желява, Софийско. В периода 1940 – 1944 г. е студент по география. От 1946 до 1954 г. работи като учител в Цариброд, Мездра, Елин Пелин и Тетевен. От 1951 г. започва редовна аспирантура при проф. Живко Гълъбов. Същевременно изучава и втора специалност – геология и геотектоника при акад. Еким Бончев. През 1964 г. е избран за доцент, а през 1970 г. за професор. По негова инициатива при преустройството на факултета катедрата Физическа география на България и континентите се преименува на катедра Ландшафтознание през 1972 г., а от 1975 г. е преименувана на катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда. В периода, когато Милан Георгиев е ръководител на катедрата се изгражда учебно-научния стационар по ландшафтознание в Земен.[1] Умира през 2008 г. в София.[2]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на първия университетски учебник за студенти по география – Физическа география на България.[1]

  • Физическа география на България. С., 1979, 1985, 1990.
  • Структура и динамика на ландшафтите в България. С., 1977.
  • Ландшафтознание. Учебник за студенти от ВЛТИ. С., 1982.
  • Благоевградски окръг (в съавторство). С., 1977.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в 30 години катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“. София, Малео-63, 2003. ISBN 954-90943-8-3. с. 17 – 20.
  2. 40 години катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“. София, Булвест 2000, 2013. ISBN 978-954-18-0902-0.