Мирковци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мирковци
Мирковци
— село —
Селяни от Мирковци в началото на XX век
Селяни от Мирковци в началото на XX век
42.0944° с. ш. 21.4064° и. д.
Мирковци
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаЧучер
Географска областЦърногория
Надм. височина465 m
Население969 души (2002)
Пощенски код1011
МПС кодSK
Мирковци в Общомедия

Мирковци (на македонска литературна норма: Мирковци) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, на 10 km северно от столицата Скопие, източно от Чучер и югозападно от Кучевище. Селото е поделено на два дяла: Горно и Долно Мирковци. В Горно Мирковци се намира църквата „Света Петка“ (Света Параскева), изградена в 1874 година, а в Долно Мирковци църквата „Свети Никола“, изградена в 1873 година. Други по-малки църкви са „Света Богородица“, Св. Маркулия и Свети Георги, изградени след 1912 година. Южно от селото в местността Чардак е изграден манастирът „Свети Илия

История[редактиране | редактиране на кода]

Селяни от Мирковци в началото на 20 век

В края на XIX век Мирковци е голямо българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мирковци е село, населявано от 720 жители българи християни.[1]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 64 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мирковци има 440 българи екзархисти и 456 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[3] Според Георги Трайчев в края на османската епоха в Мирковци има 70 сърбомански и 60 екзархийски къщи.[4]

При избухването на Балканската война 2 души от Мирковци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В Първата световна война 6 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[6]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Мирковце (Mirkovce) като сръбско село.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Мирковци като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година Мирковци има 969 жители.[9]

Манастирът „Свети Илия“ край Мирковци
Църквата „Свети Никола“ в Долно Мирковци
Националност Всичко
македонци 883
албанци 0
турци 0
роми 9
власи 0
сърби 72
бошняци 0
други 4

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мирковци
  • Апостол Додев Урумов (1879 - след 1943), български революционер, редовен куриер на ВМОРО; по време на българското управление в 1917 - 1918 година е общински кмет на Мирковци; в 1919 година интерниран от възсатовената сръбска власт във Валево; на 20 февруари 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[10]
  • Петър Манджуков (1878 – 1966), български революционер
  • Спас Манджуков (1869 – 194?), български военен деец, полковник

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  4. Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 117.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  10. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 37.