Михаил Гаспаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Гаспаров
Михаил Леонович Гаспаров
руски филолог и преводач
Роден
Починал
7 ноември 2005 г. (70 г.)
ПогребанМарина Рошча, Русия
Националност Русия
Учил вМосковски държавен университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вРАН
НаградиДържавна награда на Русия (1995),
Малкия Букър (1997),
„Андрей Бели“ (1999)
Михаил Гаспаров в Общомедия

Михаил Леонович Гаспаров (на руски: Михаи́л Лео́нович Гаспа́ров; р. 13 април 1935, Москва – п. 7 ноември 2005, Москва) е руски литературовед и класически филолог, историк на античната литература и руската поезия, стиховед, литературен теоретик. Академик на Руската академия на науките. Автор на фундаментални трудове върху руския и европейския стих. Преводач на антична, средновековна и модерна поезия и проза. Есеист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Гаспаров е роден през 1935 г. в Москва. Майка му, Елена Александровна Нюренберг, работи като редактор в списание „Безбожник“, а след това става доктор на психологическите науки и научен сътрудник в Института по психология „Л. Г. Щукин“.[1] С баща си, който също работи в списание „Безбожник“, а след това в списание „За рубежом“ и като редактор в издателството на Академията на науките на СССР, Михаил Гаспаров се запознава, когато вече е навършил пълнолетие. Пастрокът му, инженерът Лео Гаспаров, е роден в Нагорни Карабах; Елена Нюренберг и Лео Гаспаров се развеждат, когато М. Л. Гаспаров е още дете.[2]

През 1957 г. завършва класическа филология във Филологическия факултет на Московския държавен университет. Доктор на филологическите науки (1979), член-кореспондент (1990) и академик (1992) на Руската академия на науките. През 1957–1990 г. е сътрудник на сектора по антична литература на ИМЛИ, през 1971–1981 – ръководител на сектора, участва в работата на Московско-Тартуската семиотична школа и математико-филологическия кръжок на академик А. Н. Колмогоров. В последните години – главен научен сътрудник на Института по руски език на РАН и Института за висши хуманитарни изследвания на РГГУ, председател на Манделщамовото общество. Лауреат на Държавната награда на Русия (1995), Малкия Букър (1997; за сборника „Избранные статьи“), награда „Андрей Бели“ (1999; за книгата „Записи и выписки“). Главен редактор на „Манделщамовата енциклопедия“ и член на редколегията на издателските поредици „Литературни паметници“ и „Библиотека за антична литература“, както и на списанията „Вестник за древна история“, „Arbor Mundi“ („Мировое древо“, Москва, РГГУ), „Elementa“ (САЩ), „Rossica Romana“ (Италия) и мн. др.

В последните години от живота си Гаспаров предприема, добавяйки ги към традиционните, които вече е направил, редица „експериментални преводи“ (на „Неистовия Роланд“ на Лудовико Ариосто, на френска и немска поезия от XVIII–XX в.), които предизвикват нееднозначни оценки.

Умира на 7 ноември 2005 г. Погребан е в Миуското гробище в Москва[3].

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В памет на Михаил Леонович Гаспаров Институтът за висши хуманитарни изследвания на РГГУ всяка година организира Гаспаровски четения. Тематиката на секциите на четенията съвпадат с основните посоки на изследванията на М. Л. Гаспаров: класическа филология, проблеми на превода, руска литература на XIX век, руска литература от началото на XX век, стихознание.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания и преводи на античната литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Античная литературная басня (Федр и Бабрий). М., 1971.
  • История всемирной литературы. Т. 1. М.: Наука, 1983. Автор на разделите: Разд.2, ч.2. Введение (с. 303–312); гл. 4. Эллинистическая литература 3-2 вв. до н. э. (с. 397–423) (в съавторство с М. Е. Грабар-Пасек); гл. 5-8. Римская литература 3-2 вв. до н. э. Греческая и римская литература 1 в. до н. э. – 3 в. н. э. (с. 423–501)
  • Занимательная Греция: Рассказы о древнегреческой культуре. М.: ГЛК-НЛО, 1995. (научнопопулярно издание, преиздавано многократно)
  • Рассказы Геродота о греко-персидских войнах и еще о многом другом. М.: Согласие, 2001. (научнопопулярно издание, преиздавано многократно)
  • Об античной поэзии: Поэты. Поэтика. Риторика. СПб.: Азбука, 2000.

Преводи:

  • Федр, Бабрий, Басни. Превод от лат., старогр. М.: Наука, 1962. 264 с. = М.: Ладомир, Наука, 1995. (Поредица „Литературные памятники“).
  • Светоний, Жизнь двенадцати цезарей. Превод от лат. М.: Наука, 1964 (Серия „Литературные памятники“) (преиздавана многократно)
  • Басни Эзопа. Превод от старогр. М.: Наука, 1968, 320 с. = М.: Ладомир, Наука, 1993 (Поредица „Литературные памятники“).
  • Гораций, „Наука поэзии“. – В: Гораций. Избранное. М., 1970.
  • Цицерон, „Оратор“. – В: Цицерон. Три трактата об ораторском искусстве. М., 1972, с. 329–384.
  • Овидий, „Наука любви. Лекарство от любви“. – В: Овидий. Элегии и малые поэмы. М., 1973.
  • Цицерон. „Тускуланские беседы“. – В: Цицерон. Избранное. М., 1975.
  • Овидий. „Ибис“. – В: Овидий. Скорбные элегии. Письма с Понта. М.: Наука, 1978, с. 163–177. (Поредица „Литературные памятники“).
  • Овидий, „Наука рыболовства“. – В: Овидий. Скорбные элегии. Письма с Понта. М.: Наука, 1978, с. 177–180. (Поредица „Литературные памятники“).
  • Дионисий Галикарнасский, „О соединении слов“. – В: Античные риторики. М., 1978, с. 167–221.
  • Диоген Лаэртский, О жизни, учениях и изречениях знаменитых философов. Превод от старогр. М.: Мысль, 1979, 571 с. (Поредица „Философское наследие“, т. 99). (преиздавана многократно)
  • Пиндар, Вакхилид. Оды. Фрагменты. Превод от старогр. М.: Наука, 1980, 504 с. (Поредица „Литературные памятники“).
  • Аристотель, „Поэтика“. – В: Аристотель и античная литература. М., 1978.
  • Филодем, „О стихах. Кн. 5“. – В: Лосев А. Ф. Эллинистически-римская эстетика I–II вв. н. э. М., 1979, с. 342–360.
  • Поздняя латинская поэзия. М., 1982. Превод на текстовете: Клавдиан. На бракосочетание Гонория и Марии. Похвала Серене. Против Руфина (с. 191–240), Кверол, или Комедия о горшке (с. 305–372), Дидактическая поэзия (с. 373–444), Эпиграммы Луксория (с. 482–499), Драконти, „Эпиталамий Иоанну и Витуле“. „Сотворение мира“ (с. 581–593).
  • Текстове в кн.: Хрестоматия по ранней римской литературе. М., 1984.
  • Текстове в кн.: Авсоний. Стихотворения. Превод от лат. М.: Наука, 1993. (Поредица „Литературные памятники“).
  • Текстове в кн.: Поэты „Латинской Антологии“. Превод от лат. Съст. М. Л. Гаспаров, Ю. Ф. Шульц. М., Изд. на МГУ, 2003.

Средновековна и модерна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • История всемирной литературы. Т.2. М.: Наука. 1984. Автор на разделите: Разд. 9. Гл. 1. Пар. 2-3. Латинская литература 5-8 вв. (с. 446–453); Разд. 10, гл. 1. Латинская литература зрелого средневековья. (с. 499–516)
  • Аверинцев С. С., Гаспаров М. Л. Проблемы литературной теории в Византии и латинском средневековье. М.: Наука, 1986, 255 стр.

Преводи:

  • Много текстове в кн.: Поэзия вагантов. (Поредица „Литературные памятники“). М., Наука, 1975.
  • Текстове в кн.: Эразм Роттердамский, Стихотворения. Иоанн Секунд, Поцелуи. (Поредица „Литературные памятники“) М.: Наука, 1983.
  • Лудовико Ариосто, Неистовый Роланд. В 2 т. Превод от итал. (Серия „Литературные памятники“). М.: Наука, 1993.
  • „Эцеринида“ Альбертино Муссато. – В: Другие средние века. К 75-летию А. Я. Гуревича. Съст. И. В. Дубровский, С. В. Оболенская, М. Ю. Парамонова. М.–СПб.: Университетская книга, 1999, с. 79-98.
  • Георг Гейм, Стихотворения. Превод от нем. (Поредица „Лит.памятники“). М., Наука, 2002.
  • Экспериментальные переводы. М., 2003.

Изследвания на руската литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Композиция пейзажа у Тютчева“
  • Русские стихи 1890-х–1925-го годов в комментариях. М., Высш. шк., 1993. (Второ издание: Русский стих начала XX века в комментариях: Уч. пособие. М., Фортуна Лимитед, 2001.)
  • Очерки истории языка русской поэзии XX в.. М., 1993.
  • О.Мандельштам: гражданская лирика 1937 года. М., РГГУ, 1996.
  • О русской поэзии: Анализы. Интерпретации. Характеристики. СПб, Азбука, 2001.

Изследвания по стихознание[редактиране | редактиране на кода]

Авторски сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Избранные труды. В 4 т.
    • Т.1. О поэтах. Москва: Языки русской культуры, 1997, 662 с.
    • Т.2. О стихах. Москва: Языки русской культуры, 1997, 504 c.
    • Т.3. О стихе. Москва: Языки русской культуры, 1997, 608 с.
    • Т.4. Лингвистика стиха; Анализы и интерпретации. Москва: Языки русской культуры, 2012.
  • Избранные статьи. М.: НЛО, 1995, 480 с.
  • Записи и выписки. М.: НЛО, 2000, 416 с.

Художествени творби[редактиране | редактиране на кода]

Малкото си художествени творби М. Л. Гаспаров подписва с псевдонима Ящук, Т. А.[4]. Под собственото си име Гаспаров публикува стихотворението „Калигула“[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Фрагменти от книгата „Записки и выписки“ ((ru))
  2. ↑ Письма М. Л. Гаспарова ((ru))
  3. ↑ Могила М.Л. Гаспарова на Миусском кладбище ((ru))
  4. ↑ М.И. Шапир. Гаспаров-стиховед и Гаспаров-стихотворец. М., Русский стих, 1996, 298 с.
  5. ↑ М.Л. Гаспаров: Калигула Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine. ((ru))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Гаспаров&oldid=12139269“.