Мишел Сер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мишел Сер
Michel Serres
френски философ
Мишел Сер, 2011 г.
Мишел Сер, 2011 г.

Роден
Починал
1 юни 2019 г. (88 г.)
Венсен, Париж, Франция
ПогребанАжан, Франция

Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Философия
ЕпохаФилософия 20 век
ШколаКонтинентална философия
ПовлиянГастон Башлар, Мишел Фуко, Симон Вейл, Готфрид Лайбниц, Анри Бергсон, Огюст Конт, Жорж Дюмезил
ПовлиялБруно Латур, Иля Пригожин
Семейство

Уебсайтprofiles.stanford.edu/michel-serres
Мишел Сер в Общомедия

Мишел Сер (на френски: Michel Serres) е френски философ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 1 септември 1930 г. в Ажан, департамент Лот е Гарон, Франция. През 1949 започва кариера във флота, но успоредно продължава и образованието си по философия, като завършва Екол Нормал Сюпериор и минава агрегация през 1955 г. В началото на 60-те години, когато преподава в Клермон Феран, се сближава с Мишел Фуко, който също работи там, докато пише „Думите и нещата“. През 1968 г. защитава докторат и от следващата година чете лекции по история на науката в Сорбоната. Рене Жирар пръв го препоръчва в американски университет, а от 1984 г. чете лекции и в Станфорд. През 1990 г. е избран за член на Френската академия.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Първата му книга е въз основа на доктората върху системата на Лайбниц, като след петнадесетина години я преработва за второ издание. Освен на нея репутацията му се гради на поредицата „Хермес“ (т. I-V/1970 – 1980) – сборници от кратки работи.

В началото на кариерата му възгледите на Сер са близки до структурализма и се възприемат така. С течение на времето неговото философстване се ангажира много по-фундаментално с езика, което прави и идеите му по-комплексни, а книгите му – трудно преводими; през 1995 година издава „Възхвала на философията на френски език“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1968: Le Système de Leibniz et ses modèles mathématiques, 2 vols. (PUF); (второ изд. 1982)
  • 1970 – 80: Hermès I-V. 5 vols. (Minuit)
  • 1985: Les Cinq Sens, (Grasset)
    Петте сетива, София, превод от френски език Георги Цанков, ЛИК, 2005. ISBN 954-607-682-1
  • 1994: Atlas (Julliard)
    Атлас, София, превод от френски език Нина Венова, Прозорец, 1999. ISBN 954-733-061-6
  • 1995: Éloge de la philosophie en langue française (Fayard)
  • 2006: L'art des ponts (Le Pommier)
  • 2009: Le temps des crises (Le Pommier)
  • 2012: Petite Poucette (Le Pommier)
    Палечка, превод от френски език Рада Шарланджиева, СОНМ, 2021. ISBN 978-619-7500-27-1[1]
  • 2016: Darwin, Bonaparte et le Samaritain: une philosophie de l'histoire, (Le Pommier)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Откъс от „Палечка“, Портал за култура, изкуство и общество, 21 ноември 2021 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]