Наръшки надпис
| Наръшки надпис | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| дем | Даутбал |
| село | Наръш |
| Археология | |
| Вид | граничен надпис |
| Период | X век |
| Епоха | Средновековие |
Наръшкият надпис е български граничен надпис на гръцки език от началото на X век.
История[редактиране | редактиране на кода]
Издълбан е на мраморна колона, открита край село Наръш (днес Неа Филаделфия) на около 20 км северно от Солун, край река Галик. За него пръв съобщава датският археолог Карл Фредерик Кинх. За пръв път надписът е обнародван през 1898 г. почти едновременно от българския учен Георги Баласчев и от директора на руския археологически институт в Цариград Фьодор Успенски.
Надписът е ценен извор за българо-византийската граница в началото на X век. Редица историци като Васил Златарски и други разглеждат информацията от надписа в светлината на други източници за опитите на цар Симеон да завладее Солун и Солунско. Според някои сведения наред с този надпис на север от Солун са били намерени още гранични надписи (край село Вардаровци (днес Аксиохори) и други), но днес те са недостъпни за науката.
Надписът се съхранява в Археологическия музей в Цариград.
Превод на надписа[редактиране | редактиране на кода]
| „ | Лето 6412 [904 г.] от сътворението на света, индиктион 7.
Граница на ромеи и българи при Симеон, архонт от Бога на българите, при Теодор Олгу таркан и при Дристър комита |
“ |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Баласчев, Георги, Новонайденият надпис от времето на цар Симеон, Български преглед, 1898, № 12, с.61 – 78
- Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници, С. 1981, с. 116 – 119
- Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи. С. 1992, с. 182 – 185 (№ 46).
- Иванов, Йордан. Български старини из Македония, С. 1931, с. 16-20.
- Успенскиій, Ф. И. Пограничный столб между Византиіей и Болгаріей при Симеоне, Известія Руского Археологического Института в Константинополе, 1898, III, с.184-194.
- Златарски, Васил Н. История на българската държава през средните векове, Т.I, ч. 2 От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852-1018), С. 1927, с. 335-336. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Николов, А. Свидетелства за издирването и проучването на трите Симеонови надписа край Солун през 1897 – 1898 г. – В: Средновековният човек и неговият свят. Сборник в чест на 70-ата годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново, 2014, 825-836.
