Населено място

Населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население. Според българското законодателство, тя е определена едновременно с това и с наличието на строителни граници^[1] или землищни и строителни граници и необходимата социална^[2] и инженерна^[3] инфраструктура. ^[4]

Територия и име на населено място[редактиране | редактиране на кода]

Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. ^[5]

Наименуването на новосъздавано населено място, както и промяната на името на съществуващо такова се извършва с указ на президента на Република България.

Видове населени места[редактиране | редактиране на кода]

Населените места са градове и села. Те подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици (ЕКАТТЕ).

Без това да произтича от закон, по силата на решение на МС за утвърждаване на съдържанието на ЕКАТТЕ^[6], и конкретни манастири са вписани в класификатора със статута на населени места.

По данни в ЕКАТТЕ, въз основа на записите в „Служебен документ за създаване на населените места“ от 1878 г. манастири – населени места първоначално са Бачковският манастир, Клисурският манастир (община Вършец), Преображенският манастир, Рилският манастир и Троянският манастир. След присъединяването впоследствие на част от тях към други населени места^[7], само Клисурският манастир и Рилският манастир остават със статут на населени места и само те фигурират като такива в ЕКАТТЕ.

Села[редактиране | редактиране на кода]

Съществувалите при влизането в сила на 14 юли 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села след влизането му в сила ^[8].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Терминът „строителни граници“ няма дефиниция в действащите към момента^{[ неясно? ]} нормативни актове, но се ползва все още в някои от тях. След отменянето от 31 март 2001 г. на Закона за териториално и селищно устройство разбирането на смисъла на термина може да бъде подпомогнато – макар и при различна от действащата терминология, с текста на член 104, алинея 2 от отпадналия вече Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство: „Строителните граници на населеното място се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план – със застроителен и регулационен план“. Трябва да се има предвид и пояснението в скобите в текста на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията: „Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището“. Тук обаче и терминът „землище“ е с остарелия му вече смисъл на „извънселищна територия“, който не съответства на „землище“ според § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
↑ Според § 5, т. 75 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, „Социална инфраструктура“ са сгради и съоръжения – публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта.
↑ Терминът „инженерна инфраструктура“ се обхваща от „техническа инфраструктура“, който термин – съгласно § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, означава „система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност“.
↑ Член 3, алинея 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
↑ Член 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
↑ Решение № 565 от 10 август 1999 г. за утвърждаване на съдържанието на Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (обн., ДВ, бр. 73 от 17 август 1999 г.)
↑ На основание на укази на Президиума на Народното събрание на Народна република България.
↑ Съгласно § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Терминът „строителни граници“ няма дефиниция в действащите към момента^{[ неясно? ]} нормативни актове, но се ползва все още в някои от тях. След отменянето от 31 март 2001 г. на Закона за териториално и селищно устройство разбирането на смисъла на термина може да бъде подпомогнато – макар и при различна от действащата терминология, с текста на член 104, алинея 2 от отпадналия вече Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство: „Строителните граници на населеното място се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план – със застроителен и регулационен план“. Трябва да се има предвид и пояснението в скобите в текста на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията: „Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището“. Тук обаче и терминът „землище“ е с остарелия му вече смисъл на „извънселищна територия“, който не съответства на „землище“ според § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

[2] Според § 5, т. 75 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, „Социална инфраструктура“ са сгради и съоръжения – публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта.

[3] Терминът „инженерна инфраструктура“ се обхваща от „техническа инфраструктура“, който термин – съгласно § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, означава „система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност“.

[4] Член 3, алинея 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

[5] Член 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

[6] Решение № 565 от 10 август 1999 г. за утвърждаване на съдържанието на Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (обн., ДВ, бр. 73 от 17 август 1999 г.)

[7] На основание на укази на Президиума на Народното събрание на Народна република България.

[8] Съгласно § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]