Натали Сарот

Натали Сарот
Nathalie Sarraute
	Натали Сарот Nathalie Sarraute
	Натали Сарот през 1983 г.
Родена	Наталия Илинична Черняк; 18 юли 1900 г. Иваново, Руска империя
Починала	19 октомври 1999 г. (99 г.) Париж, Франция
Професия	писател
Националност	Франция
Активен период	1932-1997
Течение	„нов роман“
	Повлияна от Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Вирджиния Улф;
Съпруг	Реймон Сарот
Деца	Клод, Ан и Доминик
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Натали Сарот в Общомедия

Натали Сарот (на френски: Nathalie Sarraute) е френска писателка на произведения в жанра нов съвременен роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Наталия Илинична Черняк е родена на 18 юли 1900 г. в Иваново, Русия, в богато буржоазно еврейско семейство. Родителите ѝ се развеждат, когато е на две години. Живее при майка си в Женева и Париж, а по-късно в Санкт Петербург, прекарвайки веднъж годишно един месец с баща си. След като баща ѝ емигрира в Париж по политически причини, в периода 1909-1917 г. живее с него и втората му съпруга.

Получава разностранно образование като учи английски език и история в Оксфорд, социология в Берлин и право в Сорбоната в Париж. След дипломирането си става адвокат и член на адвокатската колегия на Париж.

През 1925 г. се жени за колегата си адвокат, Реймон Сарот. Двамата имат три дъщери – Клод, Ан и Доминик.

Заедно с работата си и отглеждането на децата си, открива литературата на 20 век и особено произведенията на Марсел Пруст, Джеймс Джойс и Вирджиния Улф. Започва да пише кратки текстове на свои впечатления и спомени през 1932 г. През 1939 г. те са събрани и публикувани в първата ѝ книга „Тропизми“, в която тя анализира спонтанни физически реакции на границата на съзнанието, които са източник на действия, думи и чувства. Книгата е приветствана от писателите Жан-Пол Сартр и Макс Жакоб, и е включена в списъка на „Монд“ за „100-те книги на 20 век“.

През 1940 г. е лишена от адвокатски права поради антиеврейските закони при окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война, а след това минава в нелегалност и се развежда през 1941 г., за да предпази съпруга си от лишаване на адвокатска практика, като продължава да живее с него след войната. В този период решава да се посвети на писателската си кариера.

Първият ѝ роман „Портрет на непознат“ е издаден през 1948 г. с предговор от Жан-Пол Сартр. Успехът ѝ идва с романите „Martereau“ и „Планетарий“.

През 1960 г. е сред подписалите „Манифеста на 121-та“, който е в подкрепа на обявяването на независимост на Алжир.

През 1963 г. е публикуван известният ѝ роман „Златните плодове“, който е удостоен с международна награда за литература.

Едновременно за почва да пише и пиеси за театъра, като през 1967 г. е публикувана първата ѝ пиеса „Тишината, последвана от Лъжата“.

Произведенията ѝ са преведени на над 30 езика по света.

Натали Сарот умира на 19 октомври 1999 г. в Париж, Франция.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Portrait d'un inconnu (1948)
Martereau (1953)
Le Planétarium (1959)
Планетарий, изд. „Народна култура“, София (1981), прев. Ерма Гечева, Силвия Вагенщайн – сборник
Les Fruits d'or (1963) – международна награда за литература
Златните плодове. Сборник, прев. Ерма Гечева, Силвия Вагенщайн, изд. „Народна култура“, София (1981)
Entre la vie et la mort (1968)
Vous les entendez ? (1972)
"disent les imbéciles” (1976)
L'Usage de la parole (1980)
Употребата на словото. Сборник, прев. Ерма Гечева, Силвия Вагенщайн, изд. „Народна култура“, София (1981)
Enfance (1983)
Детство, прев. Андрей Влахов, изд. „Евразия-Абагар“, София (1998)
Tu ne t'aimes pas (1989)
Ти не се обичаш, прев. Тодорка Минева, изд. „Съвременник“, София (1997)
Ici (1995)
Œuvres complètes (1996)
Ouvrez (1997)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Le Silence, suivi de Le Mensonge (1967)
Isma ou Ce qui s'appelle rien suivi de Le silence et Le mensonge (1970)
Le Mensonge, Isma, C'est beau (1978)
Pour un oui ou pour un non (1982)
Заради едното да или заради едното не, прев. Светлана Панчева, изд. „Панорама“, София (1999)

Есета[редактиране | редактиране на кода]

Tropismes (1939, 1957)
L'Ère du soupçon (1956)
Ерата на подозрението: Есета за романа, прев. Славянка Мундрова, изд. „Глория Мунди“, София (1998)
Paul Valéry et l'enfant d'éléphant, suivi de Flaubert le précurseur (1986)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

1980 C'est beau – ТВ филм
1988 Per un sí o per un no – ТВ филм
1990 Pour un oui ou pour un non ТВ филм

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nathalie Sarraute в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.