Национално знаме на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Знаме на България
Детайли
ПритежателБългария
Утвърдено16 април 1879 г.
Посл. промяна12 юли 1991 г.
Съотношение5:3
Национално знаме на България в Общомедия

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

Форма, цветове и размери[редактиране | редактиране на кода]

Развято национално знаме на България.

Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България

Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.

По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България

  • Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
  • Размери: 18х30 cm, 24х40 cm, 90х150 cm, 129х215 cm.
  • Цветове:
    • бял – със степен на белота не по-малка от 80%,
    • зелен – номер 17 – 5936 ТС по скалата на Пантон-текстил или 347 U по скалата на Пантон за печат върху хартия[1]
    • червен – номер 18 – 1664 ТС по скалата на Пантон-текстил или 032 U по скалата на Пантон за печат върху хартия[1]

Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

Приблизителни стойности за други цветови модели:

Цвят HEX цветови модел RGB цветови модел
Бял #ffffff (255,255,255)
Зелен[2] #009B75 (0,155,117)
Червен[3] #D01C1F (208,28,31)

История[редактиране | редактиране на кода]

Първо и Второ българско царство и първите години на Османското владичество[редактиране | редактиране на кода]

От „Отговорите на папа Николай до българите“ разбираме, че преди приемането на Християнството българите са използвали конска опашка като военно знаме. След покръстването на България в България започват да се използват знамена, подобни на византийските. Но като цяло данните за българско знаме от времето на Първото и Второто българско царство са оскъдни.

През Възраждането[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, смятано за първообраз на националното знаме на България.

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861 – 1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло.

Самарското знаме – основното знаме на Българското опълчение, носи трите панславянски цвята – червен, бял и син.

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък, са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 г. Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов – Стиляна Параскевова, в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война – второто известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния военноисторически музей.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г., в член 23 определя, че „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“

През 1947 г. към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна република България, който остава до 27 ноември 1990 г. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант. Забележка: Посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им.

Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

Знаме на Българската армия[редактиране | редактиране на кода]

Българско бойно знаме
Бойно знаме на БНА, съотношение 4:3

Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120х120 cm, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, със златистожълти ресни по трите страни. Като външен вид наподобява на бойните знамена от 1881 и 1937 г. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали „БА“ (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 cm и диаметър 4 cm, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти. Няма пленено българско знаме във военни действия.

Военноморско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Военноморският флаг на Република България е с размери 90х60 cm и с цветовете на националното знаме – бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 cm и не по-малка, зелена и червена – по 12 cm. В горния ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на президента на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи. Забележка: посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.

Гюйс[редактиране | редактиране на кода]

Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през 1898 г. в Санкт Петербург „Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави“. За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски „Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави“, издаден през 1912 г. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен андреевски кръст.

Емблема на ВВС[редактиране | редактиране на кода]

Галерия с чужди знамена, наподобяващи българското национално знаме[редактиране | редактиране на кода]


Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Иван. Български бойни знамена и флагове. София, Св. Георги Победоносец, 1998.
  • Иванов, Иван. Символите на България: герб, знаме, химн. ИК „Петър Берон“, 2004. ISBN 978-954-402-072-9.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]