Нидже
| Нидже Ниџе/Βόρας | |
 | |
  Местоположение на картата на Воденско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Северна Македония Гърция |
| Най-висок връх | Каймакчалан |
| Надм. височина | 2524 m |
| Нидже в Общомедия | |
Нидже (понякога Ниче,[1] на македонска литературна норма: Ниџе; на гръцки: Βόρας, Ворас) е планина гранична между Северна Македония и Гърция. Най-висок връх е Каймакчалан, висок 2524 m. По името на върха често и цялата планина се нарича Каймакчалан, особено в Гърция.[2]
Имена[редактиране | редактиране на кода]
Името Ворас (Βόρας), означава „север“ и на Картата на Ригас Велестинлис е Вореас (Βορέας). Това име се употребява от Тит Ливий и други антични автори.[2] Името Нидже (на турски: Nice) е „турцизирана форма на по-старо Nis-, което е от и.е. корен (s)nēu- : (s)nəu- : (s)nǎu-, „тека, плувам“, гр. ναῦς, лат. navis, ст. инд. nāú-š и т. н.“.[3]
Камайкчалан от турски означава „Каймаков връх“.
Граници[редактиране | редактиране на кода]
На юг границите на планинския комплекс достигат до езерата Владовско (480 m), Островското (535 m), Петърското (570 m) и селищата Петърско (Петрес, 590 m), Церово (Клиди, 820 m) и Баница (Веви, 750 m). На изток е отделена от планината Кожух (Дзена) с шийката Пулевец или Пуловец (Πούλοβετς) на 1160 m, откъдето започват противоположните потоци Рожденска река на север в Северна Македония и Порой (Χείμαρρος, Πορόϊ) на юг в Гърция. На югоизток планината стига до град Воден (Едеса, 330 m) и Драгоманския пролом, който я отделя от Паяк (Пайко). На запад планината достига до хълмовете на Вощарани (Мелити, 680 m) и гранична пирамида № 147 при Орта Оба (Месокамбос) и река Сакулева (Елашка) и Църна. По-голямата част от планината е в Гърция.[2]
Планината има две характерни образовани - Каймакчалан, където са най-високите върхове над 2000 m на юг и Нидже-Козяк (Νίτσε-Κόζιακ). Двете формации са разделени от реките Бела река и Пожарска (Λουτρών Αριδαίας, Πόζαρ). Откроява се по-малка формация на Пиперица (Πιπερίτσας) на югозапад. На някои карти Пиново-Кожух също се посочват като Нидже.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
По местоположението си и геоложкия си състав тя е сходна с Якубица, Баба и други възвишения. Съставена е от палеозойски материали, а в по-високите си части има мезозойски варовици. Скалите му са гнайс, доломитови варовици, шисти и амфиболити.[2]
Местността Ветерник (Πέτερνικ) с площ от 660 декара, в която има рядък петиглен бор и други редки биологични видове, е обявена за защитена местност в 1986 година. Северната планинска верига, която е обрасла с бук, черен бор, горски бор, елша, брястове, върби, чинари и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1240001) и е определена като орнитологично важно място (039). В Натура 2000 са включени и Владовското езеро (1240004), както и езерата Петърско и Островско с околността им (1340004). Петърското и Островското езеро, които са обявени за места със специална природна красота в 1977 година, също са характеризирани като орнитологично важни места (045). Също така югоизточните краища на планината и по-специално районът на Драгоманския пролом и долината на река Мъгленица са част от мрежата защитени зони Натура 2000 (1240005).[2]
В района на Църна гора (Мавро дасос), на надморска височина от около 1450 m, до планинския път Кронцелево (Керасиес) - ски центъра, има хижа Сдружение „Приятели на Каймакчалан“. В скалистия район на Пожарския пролом е разположен Мъгленския пещерен парк с 15 пещери, в които са открити вкаменени мечи кости, както и петроглифи.[4]
Изкачването до върха от гръцка страна може да стане от ски центъра за около 2 часа. Понякога, особено през лятото, граничарине не позволяват изкачване без разрешение от 9-та леринска бригада.[4]
Европейската пътека за дълги разстояния E6 идваща от Лерин (Флорина, 680 m), Арменско (Арменохори, 620 m), Вощарани (Мелити, 680 m) и Сетина (Скопос, 770 m) минава през югозападната, южната и югоизточната част на Нидже и преминавайки през ски центъра на Метеризи, Църна гора, село Тресино (Орма, 320 m), Пожарско (Лутраки, 300 m), Струпино (Ликостомо, 220 m), Бахово (Промахи, 400 m) и Църнешево (Гарефи, 200 m), продължава за Тръстеник (Тириопетра) - Фущани в южното подножие на Пиново.[4]
Ски център[редактиране | редактиране на кода]
В гръцката част на планината е разположен ски центърът Каймакчалан.[5] Центърът се намира в западната част на планината, на югоизток от главния връх, в местността Метеризи, на надморска височина 2050-2450 m. Центърът е под ведомството на дем Воден и разполага с 14 писти и 6 лифта.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Нидже планина е дълбоко свързана с българската военна история. По време на Първата световна война край връх Камакчалан българската армия води сражения със силите на Антантата.[6]
Върхове[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Каймакчалан | Кајмакчалан; Προφήτης Ηλίας, Καϊμακτσαλάν, Καϊματσαλάρ | 2524 m[2] | Гърция Северна Македония Пирамида № 120
|
| Чаулата | Αγνάντι, Τζαούλατα, Τσαούλατα | 1660 m[2] | |
| Стража | Αγνάντια, Στράτσα Όντρανικ, Στράζα | 1111 m[2] | СЗ над Горничево |
| Голио рид | Άδενδροq Γκόλιο Ρητ | 1160 m[2] | ЮИ от Сетина |
| Локва | Αετορράχη, Λόκβα | 1220 m[2] | |
| Орлето | Αετορράχη, Όρλιατο | 1214 m[2] | И от Вощарани, ЮИ от Сетина |
| Малък Ветерник | Ακρίτας, Μικρό Πέτερνικ | 1517 m[2] | |
| Катрис | Αλέξανδρος, Κατρίς | 1666 m[2] | |
| Кресна | Αλώνι, Γιώργου, Κρέσνα, Γκρέσνα | 1303 m[2] | |
| Попово лозе | Αμπέλια Παπά, Πόπο Βολόζι | 1772 m[2] | |
| Чалков прис | Αναστ. Ρώμα, Τσάρκωφ Πρις | 1110 m[2] | |
| Милов Арджек | Ανηφόρα, Τσάρκο Παβίνη, Μήλωφ Άρτζεκ | 1288 m[2] | |
| Бачо | Ανθοτύρια, Διπλό Μπάτζο, Μπάτσο | 2024 m[2] | |
| Стари Бачо | Ανθοτύρια, Παλιομπάτσο | 1920 m - 1800 m[2] | |
| Ветерник | Άννα, Βετέρνικο, Άνω Πέτερνικ | m[2] | |
| Горно Радово | Άνω Ράδοβο, Τσαρικό Κίτσι | 1380 m[2] | |
| Бел камен | Άσπρη Πέτρα, Μπελ Κάμεν | 1360 m[2] | |
| Бела Грота | Άσπρος Σβώλος, Πλόκα Νίτζε, Μπέλα Γκρότα | 2366 m[2] | Гърция Северна Македония Пирамида № 117
|
| Ушите | Αυτί, Ούϊατε | 1100 m[2] | |
| Страчика | Βραχώδες, Στράτσικα | 1560 m[2] | |
| Висима | Βύσιμα, Μεγάλη Βύσιμα | 1440 m[2] | И от Вощарани, ЮИ от Сетина |
| Кардина | Γιδοβοσκή, Κόσβα Καρντίνα | 1105 m[2] | С от Горничево |
| Глава, Гарвано | Γκλάβα, Γκάρβονο[2] | 1260 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 126
|
| Глава | Γκλάβα | 1098 m[4] | ЮЗ от Горничево, И от Баница |
| Гойлак, Делински дол, Лиляк | Γοϊλάκι, Ντελίνσκι Ντολ, Λιλιάκος | 1216 m[4] | С от Петърско, И от Горничево |
| Голио връх | Γυμνό, Γκόλιο Βόρφ, Γκόλιο | 1423 m[4] | |
| Голо било | Γυμνό, Γκόλο Μπέλο | 1409 m[4] | |
| Катуница | Γυμνό, Κατούνιτσα, Κατουνίστα | 1446 m[4] | |
| Слива | Δαμασκηνιά, Σλίβα | 1420 m[4] | |
| Стлевица | Δαμασκηνιές (ή Στλέβιτσα | 1642 m[4] | |
| Пройчи аргач | Δίδυμα, Πρόϊτσι Αργκάτς | 1307 m[4] | |
| Грета | Δοκάρι, Γκρέτα | 1604 m[4] | |
| Бела Грота, Козяк | Δόντι, Μπέλα Γκρότα, Κόζιακ | 2147 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 117
|
| Евдовица | Εβδοβίτσα | 1691 m[4] | |
| Дзака | Ζάκα, Τζάκα | 1604 m[4] | |
| Рамна бука | Ίσια Οξυά, Ράμνα Μπούκα | 1494 m[4] | |
| Рамнините | Ίσιωμα, Ραμνίντε | 1006 m[4] | |
| Богати дол, Чаркова падина | Ίσωμα, Μπογκάτι Ντόλ, Τσάρκοβα Παντίνα | 1219 m[4] | С от Горничево |
| Ιωάννου Μπραγιάννη, Μήλιο Τρόβο | 1060 m[4] | ||
| Κακουρούς | 1300 m[4] | ||
| Калето, Лиляк тепе | Κάλετο, Λίλιακ Τεπέ | 1192 m[4] | |
| Калиника | Καλίνικα | 1580 m[4] | |
| Кахоземица | Καλογερίτσα, Καχοζεμίτσα | 1562 m[4] | |
| Камила | Καμήλα | 1540 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 107
|
| Капра | Κάπρα | 1876 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 123
|
| Каргувица | Καργουβίτσα | 1460 m - 1200 m[4] | |
| Долна бука | Κάτω Οξυά, Ντόλνα Μπούκα | 1201 m[4] | |
| Κόκκινη Πέτρα | 1360 m[4] | ||
| Козяк | Κόρακας, Κόζακας | 1703 m[4] | |
| Корасица | Κοράκια, Κορατσίτσα, Κορασίτσα | 1420 m[4] | |
| Позикот | Κορυφή Θωμά, Πόζικουτ | 1277 m[4] | |
| Козяк | Κοτζιά, Κόζιακας | 1784 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 108
|
| Κοτρώνι | 1702 m[4] | ||
| Балкуцица | Κοτρώνι, Μπαλκουτσίτσα | 1630 m[4] | |
| Κουρή | 1524 m[4] | ||
| Гравица | Κράβιτσα, Γκράβιτσα | 1780 m[4] | |
| Иричкова яма | Λάκκες, Ιρίτσκβα Γιάμα | 1244 m[4] | С от Горничево |
| Λανάρι | 1281 m[4] | ||
| Ливади | Λιβάδια | 1383 m[4] | |
| Λιμάνι | 1440 m[4] | ||
| Люлка | Λούλκα | 1189 m[4] | Ю от Чеган |
| Китка | Λουλούδι, Κίτκα | 1489 m[4] | |
| Аргач | Λουλουδότοπος, Άργκατς | 1600 m[4] | |
| Китката | Λουλουδότοπος, Κίτκατα | 1400 m[4] | |
| Лятиф аргач | Λουλουδότοπος, Λιάντιφ Αργάτσ | 1320 m[4] | |
| Узун аргач, Узунов аргач | Λόφος, Ουζούν Αργκάτσα, Ουζούν Αργκάτς | 1825 m[4] | СЗ от Чеган |
| Μαύρη Πέτρα | 1820 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 114
| |
| Каракозяк, Козяк | Μαυροκορυφή, Καρά Κοτζιά | 1817 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 109
|
| Метеризи | Μετερίζι | 2141 m[4] | |
| Метеризи | Μετερίζι | 1884 m[4] | |
| Мицкова стена, Стриванка, Стриванка Яските | Μίτσκοα Στένα, Στριβάνκα, Στριβάνκα Γιασίκιτε | 1140 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 129
|
| Манастирище | Μοναστήριστε | 2440 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 119
|
| Манастир | Μοναστήρι | 2552 m[4] | |
| Манастир | Μοναστήρι, Μοναστήρ | 1520 m[4] | СЗ от Чеган |
| Муртинич | Μουριά, Όρλον, Μούρτινιτς | 1433 m[4] | |
| Багрова родина | Μπαγραίϊκα, Μπάγροβα Ροντίνα | 1040 m[4] | ЮЗ от Горничево, И от Баница |
| Нидже | Νίτσε, Νίτσε Πλαν, Νίτζος | 1886 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 113
|
| Добро поле | Ντόμπρο Πόλιε | 1810 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 112
|
| Буково | Οξυά, Μπούκουβο | 1332 m[4] | |
| Грамада Периица, Байрако | Ορόσημο, Γκραμάδα Περιΐτσα, Μπαΐρακο | 1016 m[4] | |
| Старо село, Селище | Παλιοχώρι, Στάρο Σέλο, Σέλιστο | 1362 m[4] | |
| Попадия | Παπαδιά | 1320 m[4] | |
| Чукара, Попо нивие | Παπαδοχώραφο, Τσούκαρα, Πόπο Νίβιε | 1100 m[4] | |
| Папрат | Πάπρατ | 1680 m[4] | |
| Мал Катрис | Παρθένα, Μικρό Κατρίς | 1391 m[4] | |
| Камино | Πετρόβουνο, Κάμινο | 1760 m[4] | |
| Борово | Πεύκα, Μπούροβο | 1180 m[4] | |
| Борика | Πευκόφυτο, Μπουρίκα | 1688 m[4] | |
| Пиперица | Πιπερίτσα, Πιπερίτζα | 1996 m[4] | СЗ от Чеган |
| Плочка | Πλακάκι, Πλότσκα | 1084 m[4] | |
| Кунупица, Плочите | Πλάκες, Κουνουπίτσα, Πλότσιτα | 1160 m[4] | |
| Πλάτωμα, Πολίτσες | 1500 m[4] | ||
| Присово | Προσήλιο, Πρέσο, Πρίσοβο | 1013 m[4] | И от Вощарани |
| Πυργάκια | 2000 m - 1900 m[4] | ||
| Рогач | Ρόγκας, Αγνάντι, Ρογκάς | 1353 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 127
|
| Скоцала | Ρώμα Ιωάννου, Σκότσαλα | 1139 m[4] | |
| Шабана | Σαμπάνι, Σαμπάνα | 1944 m[4] | |
| Шипково | Σίπκοβο | 1609 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 125
|
| Скала | Σκάλα | 1212 m[4] | |
| Креминяк | Σκληρή Πέτρα, Κρεμινάκ, Κρεμινάκος | 2151 m[4] | |
| Σκοπιά, Μνημείο | 1860 m[4] | ||
| Караули | Σκοπιά, Καραούλι | 1360 m[4] | Гърция на юг от Добро поле
|
| Сокол | Σοκόλ, Γεράκι | 1827 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 115
|
| Бистерта | Σπηλιά, Μπιστέρτα | 1542 m[4] | З от Чеган |
| Сталкова чума | Στάλκοβ Τσούμα | 2228 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 122
|
| Сталкова чука | Στάλκοβα Τσούκα | 1646 m[4] | |
| Στάλος | 2300 m - 2200 m[4] | ||
| Старвин вис | Στάρβιν Βις | 1600 m[4] | |
| Старков гроб | Στάρκοβ Γκρομπ, Στάλκοβ Γκρόβ/Γκρομπ, Κάπρα, Στάλκο Γκροπ | 1884 m[4] | Гърция Северна Македония Пирамида № 124
|
| Куцубей | Σταφίδες, Κουτχομπέϊγ, Κουτσούμπεη | 2399 m[4] | |
| Осман ага | Στρατιώτης, Οσμανάκος | 1963 m[4] | |
| Гандич | Τραυλού Κορυφή, Γκάντιτς | 1120 m[4] | |
| Скорна | Τσαρούχι, Σκόρνα | 1760 m[4] | |
| Чукура тумба | Τσεκούρα Τούμπα, Τσούκουρα Τούμπα | 1107 m[4] | |
| Цингелица | Τσεκούρι, Τσιγκελίτσα | 1840 m - 1600 m[4] | |
| Τσεκούρι | 1220 m[4] | ||
| Родина, Джиков рид | Τσίκου Κορυφή, Ροδίνα, Τσίκοφρητ | 1016 m[4] | |
| Старико бачило | Τσούκα, Στάρικο Βοτσίλο | 1765 m[4] | |
| Тъпан | Τύμπανο, Τάπαν | 1504 m[4] | |
| Мала Висима | Ύψωμα, Μικρή Βύσιμα | 1300 m[4] | И от Вощарани, ЮИ от Сетина |
| Мариан тепе | Ύψωμα Πάνου, Μαριάν Τεπέ | 1760 m[4] | |
| Калето | Φρούριο, Κάλετο | 1040 m[4] | С от Петърско |
| Шилигарникот | Φύλακες, Σιλιγκράρνικουτ | 1140 m[4] | |
| Килиндерко | Χαλί, Κιλιντέρκα, Κιλιντέρκο | 1726 m[4] | |
| Хармица | Χαραμίτσα, Χαρμίτσα | 2257 m[4] | |
| Хасан ага | Χασανάκος | 1782 m[4] | |
| Занов аржек | Χριστοπούλου, Ζάνωφ Άρζεκ | 1129 m[4] | СИ над Горничево |
| Попова нива | Χωράφι Παπά, Πόποβα Νίβα | 1150 m[4] | |
| Вакарич | Αγελάδα, Μπιλογιάσα, Βακάριτς | 828 m[4] | |
| Αετορράχη | 980 m[4] | ||
| Шуйницата | Ανήλιο, Στάρτσα, Σουϊνίτσατα | 950 m[4] | |
| Бела вода, Беловата | Ασπρονέρι, Μπελόβατα, Μπέλα Βόδα | 936 m[4] | |
| Круша | Αχλαδιά, Κρούσσα | 980 m[4] | |
| Крушите | Αχλαδιές, Γκρούστε | 940 m[4] | |
| Варо | Βέρο, Βάρο | 989 m[4] | |
| Грамадата, Корията | Βράχοι, Κουριάτα, Γκραμάδατα | 845 m[4] | С от Сетина |
| Стегало, Честеко | Γ. Σταγγόλη, Τσέστεκο, Στέγαλο | 928 m[4] | |
| Γαβροκορφή | 869 m[7] | ||
| Бара | Γκούρνα, Μπάρα | 802 m[7] | Гърция Северна Македония Пирамида № 135, СЗ от Крушоради
|
| Голината | Γυμνό, Γκολίνατα | 960 m - 900 m[7] | |
| Крастите | Γυμνό, Κράστιτε | 840 m[7] | |
| Гьоница | Δάσος Γκιώνη, Γκόνιτσο, Γκόνιτσα, Γκιονίτσα | 817 m[7] | И над Забърдени |
| Ισιότοπος | 721 m[7] | ||
| Калята | Καλιάτα | 825 m[7] | |
| Камеливото | Καμελίτσα, Καμελίβοτο | 936 m[7] | |
| Буро | Καστανιές, Μπούρο | 805 m[7] | |
| Главата | Κεφάλι, Γκλάβατα | 838 m[7] | |
| Ремнис | Κλέφτικη Κορυφή, Ρεμνίς | 742 m[7] | |
| Кобилица | Κομπίλιτσα, Κοπιλίτσα | 641 m[7] | |
| Коритена | Κορύταινα | 880 m[7] | |
| Κορυφή, Κιπισόρι | 813 m[7] | ||
| Сопов рид | Κορυφή Σόκου, Σόποφρητ | 948 m[7] | |
| Κουκούλι | 803 m[7] | ||
| Кула | Κούλα | 800 m[7] | СЗ от Вощарани |
| Кула | Κούλα | 720 m[7] | |
| Ληστού Πέτρα | 860 m[7] | ||
| Μαύρη Πέτρα | 752 m[7] | ||
| Мала страна | Μεγάλη Μύτη, Μάλα Στράνα | 832 m[7] | |
| Μεγάλη Πέτρα | 900 m[7] | ||
| Балов рид | Μπάλιου Κορυφή, Μπάλοφρητ | 919 m[7] | З над Горничево |
| Сита рид | Μυτερή, Σιταρίτ | 820 m[7] | |
| Томарич | Παναγιώτου, Τόμαριτς/Τομαρίτς | 822 m[7] | |
| Περιστέρια | 720 m[7] | ||
| Πέτρα, Πέτρα Γκούρου | 805 m[7] | ||
| Скарката | Πετρότοπος, Σκάρκατα | 809 m[7] | |
| Широка падина | Πλάτωμα, Σιρόκα Παδίνα | 723 m[7] | СЗ от Вощарани |
| Σοφίκα, Τσιότσια | 788 m[7] | ||
| Σπηλιά, Πιστέρα | 720 m[7] | ||
| Рамнища, Найдово тарло, Найдова тарла | Στρούγκα, Ραμνίστα, Ναΐδαβο Ταρλό | 896 m[7] | СЗ от Пътеле |
| Обла | Σύννεφα, Όμπλα | 913 m[7] | |
| Големо клепало | Υπολ/γού Χολέρη, Γκολέμο Κλέπαλο | 998 m[7] | |
| Розенско, Злибанов | Χαρ. Σταγγόλη, Ρόζενσκο, Ζλιμπάνωφ | 970 m[7] | |
| Слатина | Χρυσότοπος, Στρέντνα, Σλάτινα | 906 m[7] | |
| Мица нива, Марица | Χωράφι Μήτρου, Μήτσα Νίβα, Μαρίτσα | 751 m[7] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 5.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 387. (на гръцки)
- ↑ Taszycki, Witold. Onomastica; pismo poświecone nazewnictwu geograficznemu i osobowemu. Т. 3. Zakłlad Narodowy im. Ossolińskich, 1957. с. 239-240.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 388. (на гръцки)
- ↑ Каймакчалан ски център, архив на оригинала от 16 април 2016, https://web.archive.org/web/20160416181551/http://www.hotelparadosiako.com/bg%26action%3Dkaimaktsalan-ski-center/, посетен на 3 март 2021
- ↑ Динчев, Евгений, Петър Атанасов. Високите планини на Северна Македония. Пътеводител, София, 1998.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 389. (на гръцки)
| |||||||
