Никола Мавродинов

Тази статия е за българския учен. За българския книгоиздател вижте Никола Мавродинов (издател).

---

Никола Мавродинов
български изкуствовед и археолог
Роден	2 ноември 1904 г. Тутракан, Княжество България
Починал	28 февруари 1958 г. София, Народна република България
Научна дейност
Област	История на изкуството, археология
Работил в	Археологически музей при БАН Висш инженерно-строителен институт в София Висш институт за изобразителни изкуства в София
Семейство
Баща	Петър Мавродинов
Съпруга	Вера Иванова-Мавродинова
Деца	Лиляна Мавродинова

Никола Петров Мавродинов е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.

Биография

Роден е на 2 ноември 1904 г. в Тутракан. Баща му Петър Мавродинов е виден български просветен деец и общественик, а чичо му Никола Мавродинов е известен издател за времето си. Никола Мавродинов завършва история на изкуството и археология в Лиеж, Белгия (1928). Асистент в Народния музей в София (1931 – 1934). Уредник в същия музей (1934 – 1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944 – 1949). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954 – 1958), по история на българското изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955 – 1958). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.

Умира на 28 февруари 1958 г. в София.

Библиография

• „Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив“. – ГПлНБ, 1926, 21 – 53.
• Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931, 188 с.
• „Външната украса на старобългарските църкви“. – ИБАИ, 8, 1934, 262 – 330.
• „Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити)“. – Мадара, 2, 1936, 155 – 272.
• „Проучвания върху старобългарското изкуство“. – ГНАМ, 6, 1936, 323 – 381.
• „Византийската и старобългарската архитектура“. – Родина, 1938/1939, №2, 140 – 155.
• „Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония“. – МПр, 1942, № 2, 1 – 25; № 4, 88 – 129.
• „Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници“. – СпБАН, 63, 1942, 91 – 116.
• Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с.
• Старобългарската живопис. 1946, 196 с.
• Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции.
• Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с.
• „Разкопки и проучвания в Плиска“. – РП, 3, 1948, 159 – 170.
• „Родословното дърво на царица Елена в Матейче“. – ИБИД, 22 – 24, 1948, 203 – 213.
• Обща история на изкуството. Ч.1, 1950, 139 с.; Ч.2, 1951, 110 с.; Ч. 3. 1952, 127 с.
• „Античната гробница в Казанлък“. – Изкуство, 1950, № 4, 21 – 32.
• „Живопись античной гробницы в Казанлыке“. – ВДИ (М.), 1954, № 2, 152 – 173.
• Византийската архитектура. 1955, 180 с.
• Връзките между българското и руското изкуство. 1955, 180 с.
• „Раскопки и исследования в Болгарии в последние годы“. – Советская археология, Вып. XXIV, 121–154.
• Изкуството на Българското възраждане. 1957, 460 с.
• Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с.
• Старобългарското изкуство. XI–XVIII в. 1966, 160 с.
• Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.

Бележки

• Паскалева, К. „Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог“. – Изкуство, 1968, № 3, 36 – 40;
• „Член-кореспондент проф. Никола Мавродинов“. – Ист. преглед, № 3, 129 – 131.

Външни препратки

• От и за Никола Мавродинов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България