Направо към съдържанието

Никола Платиканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Платиканов
български агроном, академик
Роден
Починал
19 ноември 1984 г. (86 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областживотновъдство

Никола Димов Платиканов е български учен, агроном, академик на Селскостопанската академия (1963). Научните му приноси са в областта на животновъдството и хранене на домашните животни.

По време на следването си в Агрономическия факултет на Софийския университет Никола Платиканов е стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ (1931–1932) и прави хумболтови престои в Landwirtschaftliche Hochschule Berlin (Германия) при проф. Кронахер.[1][2]

В периода 1937–1944 година е ръководител на Катедрата по общо скотовъдство в Софийския университет. От 1951 до 1963 година заема поста заместник-директор на Института по животновъдство при Българската академия на науките, а от 1963 до 1972 година е академик и секретар на Отделението по животновъдство и ветеринарна медицина при Селскостопанската академия.[1]

Никола Платиканов е носител на Кавалерски кръст с корона от ордена „За гражданска заслуга“, орден „Кирил и Методий“ – I степен, орден „Народна република България“ – II степен (еднократно) и I степен (два пъти); медал „За участие във войната 1915–1918“; медал „Петдесет години Софийски университет“, медал „Сто години БАН“ и медал „1300 години България“.[1][2]

Неговият син, професор Димо Платиканов, е един от водещите български физикохимици, основоположник на колоидната химия в България.

Научните постижения на акад. Никола Платиканов са свързани с:

  • изясняване на вътрешните фактори и факторите на външната среда върху формирането на различните видове продуктивност;
  • установяване на фенотипните и генотипните параметри на породата сиво искърско говедо и формирането на млечност и месодайност;
  • изследване на растежа на кафявото алпийско говедо;
  • влияние на храненето върху растежа на агнета и телета;
  • разработени типови дажби и годишни фуражни норми за отделните видове животни;
  • съставяне на таблици за смилаемостта и енергийната хранителност на фуражите по видове животни;
  • определяне на енергийни норми за угояване на бичета;
  • оптимизиране на белтъчното и аминокиселинното хранене на животните и изработване на аминокиселинни норми;
  • балансиране на белтъчините в храната на овце с включване на карбамидни концентрати.[2]

Автор е на няколко книги (самостоятелни и в съавторство):

  • Платиканов, Н., Х. Генов. Свиневъдство и болести по свинете. София, 1948;
  • Платиканов, Н., П. Поппетров. Ансилиране на сочните фуражи. София, 1949;
  • Платиканов, Н., П. Иванов, И. Игнатов. Говедовъдство. София, 1950;
  • Платиканов, Н. Растеж и развитие на кафявото алпийско говедо у нас. София, 1951;
  • Платиканов, Н. (с колектив). История на животновъдната наука в България. София, 1957.[2]
  1. а б в Хумболтов съюз в България. Акад. проф. д-р Никола Димов Платиканов // Архивиран от оригинала на 2020-11-16.
  2. а б в г Платиканов, Д., И. Пъжева, Л. Тасева (редактори), Алманах на българските хумболтианци, София, 2011, ISBN 978-954-92223-3-3