Направо към съдържанието

Николай Кюркчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Кюркчиев
български генерал
Звание
Години на службадо 1936 г.
ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1950 г. (63 г.)

Николай Атанасов Кюркчиев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир рота и на дружина от 35 пехотен врачански полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Николай Кюркчиев е роден на 12 декември 1886 г. в Клисура, Берковско, Княжество България. През 1908 г. завършва в 28 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 17 февруари е произведен чин подпоручик. На 19 февруари 1911 г. е произведен в чин поручик и взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 18 май 1914 г. е произведен в чин капитан.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) капитан Кюркчиев първоначално командва рота от 35 пехотен врачански полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „а бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[1] По-късно е назначен за командир на дружина от същия полк, за която служба е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас[2], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г.[3] По-късно е назначен за командир на дружина от същия полк, за която служба е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас[4] През 1918 г. е произведен в чин майор.

Служи като командир на дружина от 53-ти пехотен полк, като командир на интендантска рота, командир на рота от 15 пехотен ломски полк и като началник на 1-во пловдивско военно окръжие. През 1922 г. е назначен за началник на врачанското бюро за доброволци, на 30 януари 1923 г. е приведен в чин подполковник и от същата година поема командването на 4-та жандармерийска дружина. През 1925 г. е назначен за началник на секция в Щаба на армията, от 1927 г. поема командването на юнкерската дружина във Военното училище.

На 26 март 1928 г. е произведен в чин полковник, а две години по-късно поема командването на 15 пехотен ломски полк. От 1931 г. е към канцеларията на Министерството на войната, през 1934 г. е назначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк, а от 1934 г. командва 6 пехотна бдинска дивизия. На тази служба е до 1936 г., когато е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба. Умира през 1950 г. и е погребан в централните софийски гробища.[5]

Генерал-майор Николай Кюркчиев е женен и има 2 деца.

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 168.